Делян Илиев, режисьорът на „Ромео и Жулиета: Любовта като обред“, е приятел на Паталеница и участва в Шекспировите лета от над 10 години. На откритата сцена в двора на ОУ „Константин Величков“ сме го виждали в 4 представления. Вече писахме ТУК повече за премиерите на "Ромео и Жулиета" в Паталеница на 1 и 2 август.
Делян Илиев е актьор и театрален режисьор, завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ и доктор по режисура с фокус върху клоунадата като метод в актьорската техника. Работил е във водещи театри в страната, сред които Родопски драматичен театър – Смолян, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора и ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен. Негови постановки като „Три сестри“ (номинация за „Аскеер“ в категория "Изгряваща звезда") и „Антигона и хората“ се отличават със съвременно сценично мислене и му носят професионално признание. Освен в театъра, участва и в български и международни кино проекти.
Ето как отговори на въпросите на „Знаме“:
- Какво ще отличава тазгодишното представление от многобройните „Ромео и Жулиета“, играни през годините по целия свят, включително на откритата сцена в Паталеница?
- Не Ромео и Жулиета са главните действащи лица в нашия спектакъл, а един хоров образ, изпълняван от същите актьори, които играят и персонажите. Този хор всъщност води действието, напътства подобно на древногръцки хор. Мисля, че в това е основната разлика.
Използваме един постдраматичен, ако мога така да го нарека, театрален ход, който съсредоточава спектакъла не просто върху романтичната и трагична на финала история между двама влюбени. Опитваме се да погледнем към влюбеността, която ползва човека като субект, и препраща към нещо по-възвишено, по-мистично, по-религиозно. Оттук и думата „обред“. От няколко години имам интерес към тази пиеса точно през такъв ход. Стори ми се подходящо това да се случи на открито, а Паталеница е перфектното място.
- Актуално ли звучи в 21 век всичко това?
- Ако бъде направено така, че да звучи актуално, смятам, че да. Ние не работим в епоха, стоим в съвремието.
- Да кажем няколко думи и за екипа.
- Постарах се да направя компилация от актьори, включваща актьори, които отдавна са работили тук, актьори, които са участвали през последните няколко години, и актьори, които идват за пръв път. Беше малко рисковано, но пък всички се сработиха много бързо, като че ли бяха работили заедно от години. Просто веднага се получи химията.
- Не правите театър под звездите на Паталеница за пръв път. С какво това място Ви привлича?
- Винаги се получава една много хубава трупа не само от артисти, но и от всички, които са заети със спектакъла. Намирам за страшно хубаво как само за 20 дни те успяват да създадат нещо стойностно, което обаче веднага умира. Говоря за представленията – всяко се играе по 2 пъти и след това всичко приключва. Но това придава един много особен въздух, чисто творчество е и лично мен най-много ме привлича.
- През годините немалко чужденци са станали част от Шекспировите лета в Паталеница. Полезни ли са тези сътрудничества?
- Разбира се. Научаваме нови неща, дават ни различен поглед и със сигурност е културно обогатяване, надявам се, двустранно. А и да не забравяме, че в голямата си част това са професионалисти от родината на Шекспир и го познават доста, доста по-добре от нас.
- Интересува ли се съвременният човек от Шекспир?
- Съмнявам се, не мога да не призная с лека тъга. Но има хора, които се интересуват. През годините театърът е запазил своята елитарност, така че лъч надежда има.
- А любовта продължава ли да играе толкова голяма роля?
- Всеки има строго индивидуален, личен отговор на подобен въпрос. Трудно може да се извади някакво обобщено твърдение. В контекста на това, което ние правим в момента, а зрителите ще видят на 1 и 2 август, тази любов препраща през човека, който я изпитва, към нещо по-възвишено, към идеал на човешко съществуване, на живеене в романтика, на живеене в ритуал, религиозност, в мистическо единение на душата.
Мария ДЪБОВА
Снимка: Васил Гърков
