На фокус
В тазгодишните юлски жеги изгоряха гори, ниви, пасища, лозя в Пазарджишко, в страната и на Балканите. Изгоря и действащия доскоро пазарджишки Общински съвет. Огънят тръгна основно от Бойка Маринска и от Антон Николов от ДПС преди две години, разгоря се в съдилищата, стигна до Конституционния съд и засегна много сериозно общинските съветници, избрани на последните избори. За първи път в историята на третата българска държава в Пазарджик ще управлява Общински съвет - втора употреба. Такова нещо дори Алековият бай Ганьо не мож сътвори. Ние 35 години се гиздим с дрехи втора употреба, фукаме се с употребявани коли, а мнозина са истински щастливи със съпрузи и обувки, че дори и гащи втора употреба. Карма – родна, българска, демократична.
Обявените нарушения на общинските избори са доказателство за твърде сериозни дефицити в местното образование и възпитание. Малцината, които все още гласуваме, се чудим дали многобройните изборни грешки и грешоци се дължат на неграмотност или на злонамереност, безотговорност или на най-обикновен мързел. Хората в СИК-овете са почти едни и същи, там са гнилите ябълки, отговорността е на ОИК, а сметката я плащаме всички ние, данъкоплатците. А гнилите ябълки в СИК - опитни, демократично обезпечени, видеонаблюдавани, взаимно контролирани, няма да плащат глоби. Какво от това, че в повече от половината изборни секции бодат очите ни грешки, грешища, фрапиращи пропуски, съществено влияещи на изборният резултат, и, в крайна сметка, КАТУРНАЛИ ИЗБОРИТЕ!
Не ми се мисли как би изглеждала изборната бумащина, ако в Пазарджик гласуват 80-90 от имащите право на глас?
Тогава в СИК-овете ще настъпи апокалипсис.
Колкото да умуваме и злословим спрямо неуморните труженици в СИК, които всеки път се оплакват пред камерите през какви тежки перипетии са преминали, докато донесат протоколите, през октомври се задават общински избори. И бъдете сигурни, че същите оплакващи се и неможещи да броят бюлетини хора отново ще плъпнат да напират да влязат в комисиите. Зер местата в тях ги имат за пожизнени.
Това намирисва на мазохизъм, ама нейсе.
Както написа вестник „Знаме“ в брой 27 от 18 юли, предизборната борба започна с пълна сила. Мобилизират се стринки, лели, чичовци, зълви, етърви, чинки, учинайки, калековци и стриковци, първи, втори, трети и четвърти братовчеди, братя, сестри и близнаци от различни майки, търсят се съученици, състуденти, съседи, съкооператори, колеги, клиенти, пациенти, любовници, съмишленици, събутилници и прочие електорат. Целта е: 700-750 гласа и двехилядното месечно възнагрждение за четири години и… „стой, та гледай“, както казва бай Ганьо.
Общинските избори в малките селища се превръщат постепенно от партийно-листови в мажоритарни. Това е истинската демокрация, според радетеля на прекия избор - публицистът Валери Найденов. А почти съименникът му – певецът Васил Найденов, ни пита от грамофона: „А дали е така…“.
Паживьом, увидим.
Михаил ТОДОРОВ
