БАТАК. Вече писахме за изложбата на съвременни ритуални аксесоари „Три свята. Три пътя. Три дара.“, открита в Шаровата къща. В миналия брой ви представихме интервю с една от авторките – Несъница Лазур, която е носител на наградата "Пазител на традициите" от АРИЗ, в категория "Изкуство" за 2013 г. В Батак показа рисувани шалове, върху които оживяват капки жива вода, макови полета, глухарчета, фолклорни мотиви и други.
Днес пък ще поговорим с другите двама творци – Доби Иванова и Живко Генков.
Живко Генков е майстор на ръчно изработени кожени изделия. Повече от 15 години той се занимава с традиционна кожа – „не просто като занаят, а като изкуство и път за предаване на символи, вярвания и история“. Обича да казва, че
за него кожата не е само материал, а жива памет
Именно кожените му обредни предмети видяхме в Батак – кукерски маски, хлопки, цървули и колани.
- Тези предмети не са просто украшения или декорации – те носят в себе си обредност, символика, сила. Всеки е създаден с идея, която го прави част от личен или колективен ритуал – било то защита, благословия, свързване с корена. Ритуалите ни дават структура и смисъл, дори в модерното ежедневие.
Истинският свят на кожата Живко Генков открива, когато започва да работи с нея „не просто като занаятчия, а като разказвач“. Нещо повече:
- Кожата е стар приятел на човека – тя топли, пази, носи следи. Когато я докоснах за първи път, усетих дълбочината ѝ –
не просто като материя, а като носител на спомени
Казвам „изписани върху кожата заклинания“, защото вярвам, че думите и символите, които гравирам, остават в нея и действат.
На въпроса как подбира мотивите, творецът отговаря така:
- Избирам ги интуитивно, но и с почит към българската символика – слънца, ромбоиди, дървото на живота, кръстове, цветя. Търся баланса между старото и новото – мотивите идват от фолклора, но формата – от днешния свят. Така се ражда нещо, което и баба ми би разпознала, и младеж би носил с гордост.
Не е лесно да се намери пресечната точка между традицията и съвременната форма. Но пък е възможно. Нужни са уважение към корена и усет към новото. Формите може да се променят, но духът – не бива.
Ако запазиш духа, можеш да го облечеш в нова дреха
Трите свята от мотото на съвместната изложба за Живко Генков са точно миналото, настоящето и „онова невидимото – духовното“.
- Пътищата са между тях, а даровете – уроците, които носим от всяко време и преживяване. Това знание ме вдъхновява и ми дава покой. Всяко нещо, което създавам, е предназначено да носи нещо повече от естетика – то е дар, зареден с мисъл, намерение и енергия от твореца. Когато някой го носи или постави в дома си, то му служи – като защита, напомняне, сила. Така всеки предмет става личен дар за притежателя си.
Също толкова поетично Живко Генков говори и за ръчното творене:
- Магията му се крие е в жеста, в дъха, който оставяш в материала
Машината няма душа, но ръцете на майстора – имат. Всяка резка, всяко вдлъбване, всяка нишка от нишката е вложена с внимание, с ритъм, с дух. Това прави творението живо.
Високата технология в съвременния свят ни дава скорост, но не и смисъл. Все повече хора търсят нещо по-дълбоко – връзка с рода, със земята, със сакралното. Мистиката не е отживелица, тя е нужда. Просто сега говорим за нея с други думи.
А нужда от нея имаме повече от всякога. Магията е не във фокусите, а в съзнанието – да вярваш, да обичаш, да благославяш. Технологиите ни служат, но магията ни свързва. Ако забравим чудото, ставаме кухи.
Почитателите на творчеството на Живко Генков са много различни – от млади хора, търсещи идентичност, до хора, които помнят времето на дедите си. Има и чужденци, привлечени от българската мистика. Общото между тях е, че търсят нещо истинско, ръчно, със смисъл.
- А това е най-голямата награда за един майстор – категоричен е той. Освен това признава, че в Батак е срещнал топлина, възхищение и дори трогване.
- Един човек ми каза:
„Това не е просто занаят, това е вяра, облечена в кожа.“
Такова признание не се забравя. Хората в Батак разпознаха в предметите духа на своята история.
В Батак Доби Иванова показва авторски бижута – рози и дракони в свят, оформен от метал и кристали. Ето какво сподели за творчеството си пред „Знаме“:
- Металът е символ на сила, устойчивост и трансформация. Той се ковe, оформя, калява — точно както личността се изгражда през житейския път. В контекста на бижута, металът носи усещане за вечност и стабилност.
Кристалите, от друга страна, са носители на светлина, енергия и дълбоки значения. Всеки кристал „говори“ на различна честота — например аметистът за интуиция, розовият кварц за любов, обсидианът за защита. Заедно с метала, те създават баланс между твърдото и ефирното — между материя и магия.
Бижутата, които изработвам имат магическо, фентъзи излъчваме. Гривните се извиват по кожата, напомнят на татуировки, сякаш нарисувани върху ръцете на притежателките си и носят смисъл и защита.
Мария ДЪБОВА
--230.jpg)
