МОГИЛОВО. И Пазарджишка област бе представена подобаващо на тазгодишното пето издание на фестивала „Мидалидаре“ в Долината на виното. Около 50 000 метъли и рокаджии от всички възрасти, от различни краища на света, атакуваха сцената в трите вечери. Самата сцена бе разтърсена от рок и метъл легенди като Manowar, Майкъл Шенкер, W.A.S.P., Алис Купър, Doro, вокалистката на Nightwish Флор Янсен, Orden Ogan… И тримата хедлайнери в трите вечери показаха, че кипят от енергия, а зрителите, освен слухов екстаз, имаха и пиршество от визуални преживявания. Гейзер от енергия и мощ бяха Manowar в първата вечер (тук на първия ред и сега бе може би най-известният фен на американската банда по нашите географски ширини – Георги Връбчев от Пещера, б.р.) – освен
невиждан досега звук като качество и високи децибели,
групата ни шашна със смайваща мултимедия на чупещи се стени. А в комбинация с драматичното и вълнуващо слово на български на басиста и лидер на бандата Джоуи Де Майо, безупречното изпълнение на българския химн от Ерик Адамс и ударната бяло-зелено-червена заря в края – всичко това „откъсна главите“ на замаяната публика. Буквално (почти) гилотина отсече главата и на Алис Купър в третата вечер - и макар че това сме го виждали и преди, както и музикално-театралното шоу, трябва да си признаем – останахме без дъх. А дъхът ни бе на привършване и в предишната втора вечер, когато Блеки Лоулес от W.A.S.P. показа, че още може да пее като змей, а
сцената се превърна в зловещ цирк
– за което допринесоха и винтидж-плакатите, и клиповете в стил „ноар“. И ако Manowar и W.A.S.P. са доказали, че обичат България и са идвали у нас неведнъж и дваж, то за Алис Купър това си бе официален дебют (преди две години той заби в София с групата Hollywood Vampires, в която е заедно с актьора Джони Деп и китариста на Aerosmith Джо Пери).
Иначе хората в тези три дни чуха и шведската банда Tungsten, немците от Brain Strom, Triumpher, Elvenking, H.E.A.T., Twilight Force, Kissin Dynamite, без да броим родните банди на афтър-парти сцената, сред тях и рок кралицата ни Милена, които получаваха завидни аплодисменти след 1,30 часа сутринта в тези нощи.
И въпреки това утрините в палатковите и кемпер зони бяха свежи
(и не много тихи), без новини, прогнози и социолози, а пълни с музика, деца, кучета, усмивки и тонове бира, които се изляха в Долината на виното, а после кротко си се върнаха в природата, благодарение на достатъчното количество професионално поддържани стационарни и мобилни тоалетни. Организаторите се справиха и сега отлично във всяко отношение и отчетоха, че това е най-успешното издание до момента.
Тодор ГРОЗДЕВ
