Мъдрец, сатирик и зевзек, той видя много преди нас, че не са стока ни леви, ни десни
Пазарджик имаше своите колоритни зевзеци. Забравяме ги, както забравяме да се усмихваме. А те ни засмиваха и не само правеха деня ни по-цветен, те обогатяваха с живи и сочни думи българския език. Тези хора имаха пъргаво чувство за хумор, свежо, афористично и нестандартно мислене, и една елегантност на мисълта, една чистота, даже ако става въпрос за някой цинизъм.
Това са
оригинали, които не само трябва да помним, но и паметници да им направим
Както в Бургас направиха паметник на техния зевзек Петър Пандира, който „заимства“ морските лакърдии на друг голям пазарджишки зевзек – учителят по физическо и „мотор“ на организирания спорт Петър Златев – Уйче Пено. Уйче Пено прекарваше немалка част от времето си на морето и съчиняваше такива морски истории, че слушателите хващаха морска болест от фантазиите му. Но за него – следващия път. Сега думата ми е за Спас Ташев. Беше човек наблюдателен, смел, виждаше грешките на Партията, предвиждаше и грешките на прехода. Още по бай Тошово време бай Спас и в затвора лежа, както казваше той, „за два куплета“. Почина преди около 2 години. Но даже над 90-годишен ходеше с два бастуна. Пък преди това, още като куцукаше само с един, не даваше на никой да му помага, а посягаше да удари „помощника“.
Винаги говореше в рими - но не кухи рими
Мъдрост бликаше от него. Той пишеше епиграми и бе равен на Радой Ралин – даже Радой от него взимаше идеи и ги развиваше в епиграми. Лаконично, с две думи, казваше това, което друг и в цяла тетрадка не може да го събере. Да дадем за малко думата на друг приятел на бай Спас – Мишо Тодоров:
„За всяко нещо говореше в рими. Раждаше ги на момента. Примерно, мен като ме срещне, изтърсва едно:
„Мише, Мише, ще ядеш пише…“
И си отминава. За него големият ни преводач Стоян Бакърджиев казваше, че Спас си играе с думите, докато той търси една дума цяла седмица. Пишеше сценарии за „Шоуто на Слави“ и често се караше със Слави, но той си беше такъв – не му пукаше от никого. Лежа в затвора – официално бе казано, че за надписване на автобусни курсове, и като излезе, не беше ядосан, а ухилен и много жизнен. И веднага отвори уста за епиграма:
Какво стана? Ташев в затвора, а Машев – герой на народа!
Защото Костадин Машев, тогава още не беше кмет, а директор на ДАП, внедри за пръв път електронно-изчислителен център и предприятието увеличи многократно обема на работа и печалбата, и го направиха герой на социалистическия труд. Ама пък и надписването на курсове също допринесе за увеличението на обема…
На преклонна възраст по интернет играеше шах с австралийци, нидерландци…
Питах го защо играе с тях, а той: „Много са слаби. Много ми е кеф да ги бия“. Не искаше да играе с представители на държави-световни шахматни сили“.
Не само Мишо Тодоров, много хора си спомнят как в разцвета на силите си бай Спас бе шофьор на градски автобус. Той караше голям „Икарус“, дето му викаха Смока. От стадиона за гарата, обикаля целия град.
Хората се возеха в тоя рейс, за да слушат бай Спас какви ги приказва на микрофона
Аз също се возех заради това. Като влезеш в рейса, бай Спас включи говорител и вместо да каже: „Спирка еди коя си, вратите се отварят“, той си говореше неговите епиграми и целият автобус се заливаше от смях. Той ги раждаше на момента – квото се сети – ама гениално. Седят си хората, а по микрофона:
Каквато ни ластуната, такава ни кратуната!
Или:
Елате, Кириле и Методи, и вижте как се ръководи!
Или:
Изнесоха продукцията, внесоха корупцията!
Около него винаги имаше слушатели, защото той бе сатиричен и смешен, но винаги импровизираше. По-късно издадохме книжка с епиграмите му – „Предизвикателства“. Бате Митко Попов му беше редактор, аз я илюстрирах. Книжката беше малка и жълта – ама други бяха лудите, бай Спас бе идеалист. Винаги актуален и злободневен, той бе открит и представен от Марко Ганчев във вестник „Стършел“, а през 1987 г. Радой Ралин написа за него възторжена статия във вестник „Труд“ и нарече епиграмите му „една бодлива Антишехерезада“.
Всички знаят, че
кучето на бай Спас му носеше вестника, банкноти и дори чантата с хляба
Когато влезе в магазин, то го чака отпред. А като му даде торбата с хляба, пуска го и то му го носи вкъщи (живееше в центъра, зад сградата, където сега е клиника „Сити дент“).А какъв е номерът – той маже с месо или с кайма десетдоларовата банкнота или вестника, кучето го захапе и не ще да пусне. Като кокала, който захапаха най-известните седесари в годините на прехода.
Бай Спас беше много деен седесар, но изгони Георги Спасов-Брадата
Ние седим с бате Митко в Клуба на културните дейци в Пазарджик, тъкмо му излезе книгата „Предизвикателства“. Бай Спас, освен че и преди 10 ноември критикуваше властта, бе добър приятел на дисидента от Септември Илия Минев, и ходеше много често при него. И не харесваше много от тогавашните седесари-активисти. Гошо идва и сяда при нас на масата, и бай Спас го изгони. Директора на вестник „Демокрация“ и съветник на президента Желев! Питахме го, бай Спасе, защо? Каза, че всички тия от телевизора не са стока и не мислят за нас. Мина време и го разбрахме. А той още тогава го знаеше. В книжката беше посветил и на седесари, и на комунисти, солени епиграми, и не само. За Доган например пише, години преди да лъсне космическия му хонорар за проекта „Цанков камък“:
Ужким беше политика баш, а излезе най-голям търгаш!
Илюстрации Методи Пешунов
За служебния премиер Димитър Попов, чието „За Бога, братя, не купувайте!“, днес пак е особено актуално, написа:
„Не купувайте, за Бога!“
Погладувайте, за Бога!
Аз си вдигнах влога,
А за вас е некролога.
Не купувайте, търпете,
даже не серете, господа!
Ами да.
Замърсявате околната среда.
Има ли нужда
да ходим гладни по нужда?
Приятели ми казват как
след смъртта му ходели да гледат некролога невярващо
И съседи на бай Спас им казали: „Не сте само вие. Много хора идват и не могат да повярват, че си е отишъл!“. Защото човекът с два бастуна беше изключително жизнен. Голяма капия, която заслужава да се усмихнеш, като си спомниш за него – не да се разплачеш. Талантлив мъдрец и философ, който осмиваше недъзите, но се надсмиваше не само на „лошите“, а и над всички наши слабости, и над себе си. За слабостта ни да търпим целия този несвършващ преход написа:
Как да им забия ножа, като са под мойта кожа?
Зевзеците като бай Спас не само обогатиха българския език и градското пространство на Пазарджик. Те пречистваха съвестите ни. А днес има съвести, по-черни и от дима на онзи дълъг икарус-смок, в който пътниците се заливаха от смях…
Методи ПЕШУНОВ
