Учителят по физическо Петър Златев бе мъдрец и бохем, но правеше 8-етажна пирамида от ученици на манифестации
Колоритните образи, които през 60-те, 70-те и 80-те владееха това пространство с хумор, въображение и цветист език заслужават паметници, а ние дори не ги споменаваме. В миналия брой ви разказахме за Спас Ташев, а сега думата е за друг голям зевзек –Петър Златев или Уйчо Пено. Така го наричаха на чист български пазарджишки език. Учител по физкултура, завършил един от първите випуски на ВИФ „Георги Димитров“ и дойде гимназиален учител в Първа гимназия /днес ПГ "Иван Аксаков"/. Двамата с Цветан Иванов - Цеци, който е завършил в Унгария, дадоха тласък на всички видове спорт на града - футбол, волейбол, лека атлетика…
Уйчо Пено например, ако си ученик и като го питаш: „Другарю Златев, кога ще свърши часа?“, той важно отвръща: „След определено количество минути“. Един ден моята кръстничка, те живеят къща до къща с Уйчо Пено – на брега на канала до стария ТУБ-диспансер, близо до къщата на Станислав Доспевски, вижда го и се чуди,
че не кара колелото си, а го мъкне на гръб
И го пита защо. Той вика: „Абе попаднах в едни неравности на пътя, каплата се изкриви на осмица“. Тя веднага го поканила на разговор в клуба на ОФ (Отечествен фронт, б.р.), защото точно по тази тема искали да събират пари - да оправят главния път. Че като вали дъжд, дупките се пълнят с вода и… „Виж какво, Маре, нали това ти говоря“, прекъснал я той. „Колелото ми правеше пируети от тия дупки, и като паднахме и тръгнах да го повдигам, оказа се, че тая дупка имала друга дупка и аз съм паднал в дупката на тая дупка!“
Ама и от най-дълбоката дупка хора като Уйчо Пено виждаха какво ще става с години напред. Той беше голям даскал. Интелигентен човек. През него са минали три поколения, които е научил на родолюбие и дисциплина, и на спорт.
А как възпитаваше?
Присъствах на поправителен изпит по физическо при него. Най-добрият баскетболист в гимназията – Тодор Къндев-Къндата, той беше 2,10 м висок, и се явява на поправителен, защото Златев му писал двойка по физическо. И ние от долните класове сме се наредили в двора да гледаме как горнокласникът Къндата се явява пред комисията, в 8 сутринта. А комисията е от двама авторитети - Уйчо Пено Златев и Джанъма – един също голям зевзек, Джанъмов, преподавател по пеене. „Комисията реши, каза важно Уйчо Пено на Къндата, виждаш ли оная количка и оня кюрек (лопата, б.р.). Насипи с пясък онзи трап – да стане сектор за скок на дължина. Знаеш къде е пясъка“, посочи Уйчо Пено към Марица.
Къндата се съблече и готов да тръгва с количката, ама комисията го спря
Защото спортният екип не отговарял на изискванията – черните гащета трябваше да имат бял кант отстрани – такива продаваха в големия магазин, и бял потник. А Къндата нямаше такива гащета, а на шарения му потник пишеше „Бенковски“. И отиде да се поправи. И вече със спортно облекло намери точния ситен пясък под моста на Марица. И той, мокър, 3-4 курса направи. И понеже се стараеше, Джанъма каза, другарю Златев, момчето премина нормата, нека да му пишем три. А Уйчо Пено вика: „А не, той е елитен спортист, трябва да се бори за пълна шестица – с пълен трап“. И трапът беше напълнен чак към 14 часа.
Друг случай. Най-големият кръчмар на Пазарджик беше в нашата махала - бай Иван Дзънгов - Дзънгата, с най-хубавото вино и безплатното мезе.
Идва Уйчо Пено и вика на Дзънгата, дай мойта дажба
А дажбата е една половинлитрова каничка. И сяда бай Петър, и си пие виното. „Кажи нещо ново“, питат го и предусещат някой майтап. „Какво да кажа, вика той. Оня ден получавам писмо официално, от кмета, кани ме на откриването на спортната зала (годината е 1979-та). Отивам аз да ги уважа, обаче, мама му стара, то пълно с народ още от кьошето при „Валентина“. Аз съм с колелото – не мога да премина. Заобиколих и докато стигна, народът оредял, помолих един от гавазите да ме пусне през задния вход, за теляците. А пък откриването на залата не започва, защото ме чакат – аз съм в списъка с централните гости. И оня ме вкара.
Минавам аз край душовете и викам: „Абе, не мога ли да си взема един душ?“
„Може бе, чичо Петьо“, вика момчето. Влязох аз под душа, къпя се, ама по едно време момчето ми подвиква притеснено да излизам. Викам: „Чакай. Изпотих се, докато дойда. Аз не съм ли заслужил право на една кофа топла вОда?“.
Всяка негова дума беше бисер, лаф.
Един ден с бай Спас Ташев, героят от предишната ни статия, разкарваме кучетата на Острова. Аз имах кокер шпаньол. Бай Спас беше много близък с Уйчо Пено – пиеха си виното в кръчмата. И вървим с кучетата, и по едно време бай Спас вика,
ей глей го там оня Петьо Златев, за кво е седнал, че и костюмиран?
Глей го бе! Гледам аз как Уйчо Пено седи на мостчето на Острова, край него зеленината шуми. Водата не шуми, щото лято, Марица е пресъхнала. Отиваме при него и бай Спас вика: „Абе, Петьо, кво си се умислил тука с тоз костюм?“ – „Абе бях тръгнал за Пловдив, да прибирам жената – тя три дена е на гости при майка си, да й помага да правят зимнина“, отвръща бай Петър (жена му беше учителка по руски). „Ще ида да я забера – ама ти сега ще ме питаш за костюма“. „Ами да, питам те, и къде си тръгнал от Острова за Пловдив“, не се сдържа бай Спас.
„Чакам подводницата да дойде от Калугерово“,
отвръща Уйчо Пено. Ние с бай Спас се огледахме и той ми намига: „Ти ще мълчиш“. Ще мълча разбира се, те са по-възрастни. „От 3-4 дена не е идвала, ама трябва да дойде, спирката й е на тук, на носа на Острова, продължава ей по тоя ръкав към циганската махала и се влива зад моста за Синитово и тръгва за Пловдив. Мисля да я ползвам“, говори сериозно Уйчо Пено. Бай Спас поема топката: „Аз ще се обадя, имам човек там, ловджия и мой колега шофьор, да каже какво става“. И бай Спас си отива и уж говорил по телефона. Ние с Петър Златев сме седнали на тревата и чакаме. И той се връща и казва: „Виж кво, Петре, едно дърво се изскубнало и паднало в Тополница, и се задръстила подводницата между дървото и една скала, сега чакат техника от завода в Драгор да дойдат и да оправят с багер. Тополница е много камениста. И ми казаха, че даже като отпушат реката, подводницата няма да мине оттука, а по другия път за Пловдив – през канала. Така че се премести на другата спирка до Островското училище“…
И те продължават като топче пинг-понг да си прехвърлят лакърдии
с тяхната фантазия и въображение – правеха си гимнастика на умовете. Кой ще измисли по-хитър начин, с по-цветущ език, да отиграе ситуацията.
Още тогава умувахме с бай Спас как Марица пак да стане плавателна, както в миналото. Да се направи един гребен канал – тогава в Пловдив строяха техния. Що пък Пазарджик да не е пристанище и да няма подводница, а?
А Уйчо Пено прекарваше време и в друг пристанищен град – в Бургас, където
от морските му мохабети прихвана един бургаски бохем и зевзек, на когото направиха паметник
Техният Петьо Пандира повтаряше идеите на Петър Златев, той „зае“ най-известната си история от Уйчо Пено. Понеже Уйчо Пено бе водач на групи ученици от Пазарджик да летуват в Бургас. Децата спяха в едно училище, което има договор с нашата гимназия – спят в класна стая без чинове, ядат в училищния стол, карат си ваканцията. Сутрин той ги събужда със свирка, правят физзарядка и под строй отиват на плажа. А плажът е под Малкото казино, където Петьо Пандира е спасител (легендарен „гларус“ на Бургас и приятел с известни наши поети и артисти). Уйчо Пено е избрал плажа заради Малкото казино, пусне учениците да се къпят, той седне в кръчмата и пие „облаци“ (мастика и мента), а на обяд ги връща в базата да се нахранят.
Там има скали, при малкия мостик, и един ден там седи едно момиче и плаче
Попитал Уйчо Пено девойката защо плаче. „Изгубих си пръстена – падна от скалата в морето. А миналата седмица се сгодих – какво ще кажа на годеника ми!“, хлипало момичето. „Няма страшно, затова съм аз тук!“, успокоил я нашенецът. И после разправя: „Зимам, вика, два-три коша въздух, бух в морето! И търся. И гледам по едно време блещука нещо – златото отразява слънчевата светлина. Видях го пръстена и тръгнах към него. Обаче един оставен от стадото си племето си паламуд – угоил се, цял турук, гледам и той тръгна към пръстена. Настигнах го и го тупнах по гърба – ей, приятел, това е моя работа, не твоя!“. Турукът нахален, пак го тупнах, мушнах пръстена в гащите, обаче в главата ми два гласа се бият. Единият вика: „Дай го на момичето! Направи го щастливо!“. Другият вика: „Не! Обърни го в кръчмата на мастика!“. И накрая надделя добрия глас. Занесох го на момичето. И защо не. Така спасяваш едно ново семейство, бе! Ще си имат дете, ще увеличат населението на България. Това не е ли добро дело!“, разчувстваше се Уйчо Пено и сам си вярваше.
На същия бургаски плаж и на същата маса в Малкото казино се разиграва и друга история
Уйчо Пено е дошъл да урежда лагера на децата – има стар немски мотор DKW. Като разузнавач на фронта тоя мотор му се падал служебен. И за добра служба му дали подарък и мотоциклета. Той имал четири предни скорости, една задна и две странични… И много хора вярваха, че е бил разузнавач и моторът имал странични скорости. Ама той отишъл с мотора до кръчмата, да види Пандира и редовните пиянки, които крепят масите вътре. Оставил возилото на брега. Обаче. Брегът имал наклон. А те, залисани в пиенето, не усетили нищо. Дошло по едно време в кръчмата запъхтяно момче от спасителите:
„Уйчо Пено, твоя мотор потъна в морето!“
„Как така потъна?“, учудил се съгражданинът ни. „Абе, един гларус кацнал на педала и го запалил – а моторът бил на скорост и тръгнал“. Неприятна работа. Трябвало да се преглътне с пиене. И към края на работния ден се обаждат от Одеса на бургаското пристанище. „Пристигнал е мотор на брега от България, откъм бургаско направление, какво да правим“. От пристанището се обадили на Уйчо Пено, че моторът му излязъл там. А той ги посъветвал да предадат на братушките: „Не го барайте, само го включете на задна и го пуснете пак“.
В Пазарджик все още има хора, които с усмивка си спомнят всякакви случки с Уйчо Пено. Ето един спомен на моя приятел Михаил Тодоров:
„Наистина са много. Петър Златев бе
човекът, който правеше живи многоетажни пирамиди от ученици
по време на манифестацията за 24 май! Но ето един друг случай. Кара Петър Златев две баскетболни конструкции от Кричим за гимназията в Пазарджик в камионче ГаЗ 63 – „молотовка“. И го спират катаджии. Той им обяснява, че бърза, но те му искат документите и книжката, а той, за да спести време, ги улеснява: „То си пише кой съм – ето там!“. И им сочи… регистрационната табела на камиона с буквите „ПЗ…“.
Има много такива истории – можеш да ги слушаш с дни, и всеки път е интересно, защото Уйчо Пено прибавя нещо ново. Той с червеникава коса, приличаше на ирландец. И вечно беше с колелото. Деца нямаше. Двамата му племенници също починаха. И двамата бяха зевзеци, а единият го имитираше много добре. А другият, известният ловен кинолог Атанас Василев-Найк, бе научил едно от кучетата си да пуши цигари.
А онази подводница така и не дойде. Но очакването й си струваше до последната минута.
Методи ПЕШУНОВ
Петьо Пандира е увековечен с паметник, но и Петър Златев заслужава да бъде увековечен (Снимка Dany Dimov Photography)
На бургаския плаж се случвали много от историите на Уйчо Пено
Уйчо Пено живеел на метри от къщата на Станислав Доспевски