След две години и два месеца идват поредните,демократични кметски избори. Посред летните жеги тук-там из областта вече начена предизборна агитация. Докато чакаме съдебното решение за евентуално касиране на изборите за Общински съвет, виждаме какво се случва с общински кметове в цялата страна – виновни или не, времето ще покаже, но е факт, че това волю-неволю също е пришито в графата „Предизборно“. В Америка от времето на Марк Твен и в България от времето на бай Ганя очернянето и попържането е основен похват в предизборната борба.
Но какво се случва в Пазарджик?
Мастити бизнесмени, неуспели кандидат-кметове и политически юнаци от коалицията „Не сакам общината да е добре, сакам Тошко Попов да не е кмет“ година и половина се радваха на Петър Куленски. Посред летните жеги част от тях изведнъж окосъзряха очевадни истини. Един от тях писа, че кметът бил слаб пианист, далеч от класата на нашия Емануил Иванов. Друг откри, че кметът е млад, много висок и много слаб. Трети се оплаква.че влакчето в Острова не работи.Други се опряха на анонимни „сайтове“, които обвиниха кмета и в пороци, и започнаха да го питат в социалните мрежи защо не отговаря на „обвиненията“. Някои отидоха още по-далеч и недоволстват, че лъвът в зоопарка по цял ден лежи, а Общината го храни.
Проглеждането напоследък не се дължи на очна операция, на жегата или на международното положение. Доходоносното кметско кресло, безумно високите месечни възнаграждения на общинските съветници, властта, славата - съблазняват. И стратегически мислещите започват отдалеч предизборната кампания. Пък знае ли човек, ВАС може да насрочи извънредни местни избори.
Нищо ново под слънцето, ще избрише потта драгият читател, ще включи климатика на охлаждане и ще чака зимата на нашето недоволство.
Михаил ТОДОРОВ
