Задоволяването на продоволствените нужди на населението с произведени в България качествени, разнообразни и чисти храни е част от националната сигурност на страната.
Още през 2012 г. от ПП Обединени земеделци заявихме необходимостта от въвеждане на изискване 50 на сто от храните в търговските вериги да са от наши производители. Затова подкрепяме неговото въвеждане сега, в проектозакона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
Необходимо е в законопроекта да бъде записано изискване за задължителна минимална изкупна цена на всеки продукт. Така ще бъдат защитени интересите и на потребителите на храни, и на производителите на основни земеделски продукти.
Пример в подкрепа на това е изкупната цена на млякото, което е част от списъка с наблюдавани храни, посочени в законопроекта. Млекопроизводителите у нас постоянно алармират, че продават продукцията си под себестойност. А това е причина за обявяване на фалити и за свиване на сектор Млечно животновъдство в България. Аналогично е положението и при другите земеделски продукти от списъка: месо, птици, яйца, мед, плодове и зеленчуци.
Регулацията на търговските надценки е добро предложение. Но формулировката, според която 20-те процента се начисляват „след добавянето на разходите по реализацията на продуктите“, подлага на съмнение крайния ефект от действието на закона.
Ако веригата, преди да сложи 20 на сто надценка, калкулира завишени разходи за ток, заплати, наеми и логистика, или забави плащането, ограничението губи смисъл.
В проектозакона не е предвиден срок за плащане към производителя за доставената продукция. Факт е, че има случаи, в които плащането се бави с година. Това е голям проблем за производителя, който се превръща на практика в кредитор за търговците.
Затова считаме за необходимо в проекта да се предвиди срок за плащане, като възможността за отложени плащания да е до 1 месец. По-дълъг срок е рисков за производителите.
Проектът предвижда разрешена надценка за вноса от 10 %. Апелираме да се запише текст, който предвижда ограничение или високи мита върху вноса на плодове и зеленчуци от трети страни в периода на сезонното българско производство. Това ще бъде защитна мярка за родната продукция.
От Раздел II, Tърговски надценки, по чл.15, т.1, т.2 и т.3 на проектозакона – за преработвателите, търговците на едро и търговците на дребно се вижда, че общият сбор на възможните надценки надвишава с 50 на сто производствената цена.
На този фон 10 % надценка над себестойността на производителя на първичния земеделски продукт е много нисък процент и той отново ще бъде най-ощетен и незащитен.
Този очевиден факт още повече налага нашето искане за въвеждане на минимални изкупни цени.
В случай, че това не бъде прието, настояваме в закона да бъде записано, че надценката над себестойността при производителя е 20 %.
Нашата позиция е, че земеделието и производството на български храни следва да бъдат превърнати в динамичен и конкурентен сектор от българската икономика.
В този контекст призоваваме законодателя да не отлага приемането на други два важни закона – за кооперирането и за браншовите организации, които ще създадат още по-добри възможности за равен достъп до конкурентен и честен пазар за българските производители на земеделска продукция.
