Всяко лято поставя на изпитание човешката издръжливост. Докато градусите в термометрите се покачват до рекордни стойности, хората по целия свят намират, измислят или изобретяват все по-необичайни начини да се справят с жегата. Някои от тях са гениални, други – направо абсурдни, но всички свидетелстват за едно: при високи температури креативността на хората достига нови върхове.
Представяме ви някои от най-странните методи за разхлаждане от цял свят – забавни, ексцентрични и понякога на ръба на научната фантастика.
Япония: Ледени кафенета и... студени тоалетни седалки
Япония винаги е била на гребена на иновациите и жегата не прави изключение. В Токио, например, може да влезете в специални „ледени кафенета“, където всичко – от масите до чашите – е направено от лед. Посетителите обличат термо облекла още на входа и се наслаждават на горещо кафе... при минусови температури.
Но още по-неочакван е трендът с охлаждащи тоалетни седалки. Докато останалият свят е свикнал с отопляеми капаци, някои японски компании вече предлагат и „охладени“ версии, които придават на сутрешната визита в тоалетната нов смисъл.
Китай: Чадъри, които пазят от слънце… кучета
В някои по-заможни квартали на Шанхай и Пекин собствениците на домашни любимци не пестят средства, когато става дума за комфорта на своите четириноги приятели. Вече се продават миниатюрни чадъри, които се закачат за каишката на кучето и го предпазват от пряката слънчева светлина.
Още по-футуристично е изобретението на един стартъп от Шенжен – охлаждащи кучешки дрехи с вградени вентилатори, зареждащи се с USB. Да, технологиите наистина вървят по петите ни – буквално!
Германия: Бирените спа центрове
Немците винаги са обичали бирата си, но някои спа центрове в Бавария я използват и за… къпане. „Бирените бани“ са съчетание от топла и студена вода, хмел и мая – а според местните, освен че разхлажда, тази „терапия“ прави кожата мека и приповдига настроението.
Разбира се, пиенето на бирата е отделна услуга. Но дали студената кехлибарена течност не е най-ефективният климатик на планетата – това германците не поставят под съмнение.
Дубай: Автобусни спирки с климатик
Когато живееш в пустинята, трябва да си подготвен. В Дубай температурите надвишават 45°C още в ранната пролет, затова градът е предприел сериозни мерки. Една от тях са напълно климатизирани автобусни спирки – с автоматични врати, охладители и дори Wi-Fi.
Въпреки високата цена на поддръжка, местната управа твърди, че това е необходимо за опазване на здравето на гражданите. А пътниците със сигурност не възразяват да чакат автобуса в хладен оазис, вместо да се топят на тротоара.
Индия: Хладни стени от пръст и тор
В някои по-бедни и селски райони на Индия, местните жители използват традиционни методи за борба с жегата – изграждат домовете си от глина, пръст и кравешки тор. Макар това да звучи неприятно за градския човек, тази комбинация има естествени изолиращи свойства и поддържа вътрешната температура с до 10 градуса по-ниска от външната.
Тези домове не само че са прохладни, но и се строят евтино, устойчиво и без нужда от електричество – перфектен пример как традиционното знание може да надхитри технологичната ера.
САЩ: Вентилатори за... дрехи
Американският пазар за „wearable coolers“ – носими охладители – се разраства с всеки изминал сезон. Една от най-странните (и все пак успешни) джаджи са тениски с вградени мини вентилатори, които циркулират въздуха около тялото.
Има и охлаждащи яки, охлаждащи шапки, охлаждащи гривни... Всичко това показва колко далеч сме готови да стигнем, за да не се потим.
Южна Корея: Замразени бутилки в подмишниците
Корейците са известни със своята козметична култура, но и със странните си подходи към жегата. Един от тях: поставянето на замразени бутилки с вода под мишниците и на врата. Това се смята за бърз начин за охлаждане на кръвта и сваляне на телесната температура.
В Сеул дори се продават специални гелови „подмишнични охладители“ – които се слагат като подложки в дрехите и се сменят на всеки няколко часа.
Ледени мазета в Иран (Yakhchal)
Още в древна Персия са строили яхчали – куполовидни глинени структури, в които през зимата се съхранявал лед, а през лятото се използвали като естествени хладилници. Те поддържат постоянна ниска температура и до днес се използват на места.
Душ от слон в Тайланд
В някои природни паркове в Тайланд туристите могат да се разхладят, като бъдат напръскани с хобота на слон – буквално „тропически душ“, поднесен от самата природа.
Лосион с ментол – Бразилия
В Бразилия е популярно използването на ментолови лосиони или алкохолни спрейове с евкалипт, които при нанасяне върху кожата създават усещане за свежест – особено по врата, гърдите и под мишниците.
Студени завивки от нефрит – Китай
В някои части на Китай през лятото се използват постелки и възглавници, направени от нефрит, бамбук или тръстика, които остават хладни дори при високи температури.
Мобилен душ на велосипед – Холандия
Някои креативни холандци са изобретили велосипед с монтиран воден резервоар и душ, който пуска вода по време на каране. Охлаждането е буквално в движение!
Замразен дини-фест – Грузия
По време на летни фестивали в Грузия се провеждат състезания с замразени дини, които хората прегръщат, носят и дори спят до тях, за да се охладят. Освен това дините, разбира се, са идеално средство за хидратация.
Йога за охлаждане – Индия
Съществуват специални йога техники като Sheetali и Sheetkari pranayama, при които чрез специфичен начин на дишане (през езика) се усеща силна прохлада. Подходящи са за медитация в горещ климат.
България: Стари навици, нов живот
И у нас не липсват колоритни подходи. Мнозина още си спомнят „бабините методи“ – мокри чаршафи на прозореца, студена вода в леген под леглото и леки компоти като лятна хидратация.
Днес тези идеи се възраждат, особено сред хората, които избягват климатиците заради високите сметки. А и в ерата на устойчивостта, старите български трикове за разхлаждане изглеждат по-модерни от всякога.
Жегата е универсално предизвикателство – но и поле за безкрайно въображение. Навярно сте се убедили в това. Човешкото желание за комфорт ражда някои от най-забавните и странни идеи в модерния свят.
„Знаме“
