Разговаряме с художничката Розалина Исак Панижел, която преди дни откри изложбата си „Отражение“ в родопския град. Родена е в Пловдив през 1962 г., където завършва НГСЕИ /ССХУ за сценични кадри - специалност „Грим и перуки“. Още като ученичка през летните ваканции е наета като аранжор на витрини в търговската мрежа. Има диплома от СУ "Климент Охридски" по специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“, както и от ПУ „Паисий Хилендарски“ - приложна психология. Но интересите й в областта на изкуството съвсем не се ограничават само със статива, боите и платното. През последните години има самостоятелни изложби в Пловдив, Асеновград и Пазарджик и участия в множество общи изложби на ДПХ. Нейни авторски творби са притежание на Община Пловдив, както и на частни колекционери в България, Австрия, Турция, САЩ и Израел.
- Г-жо Панижел, как избрахте пространството на художествената галерия „Проф. Веселин Стайков“ за Вашата изложба?
- Гостувам по покана, но месеци преди това събитие бях чула хубави отзиви от други автори, които са се представяли в нея, особено от г-н Ангел Гешев, който е мой много добър приятел, съученик и колега. Той самият е международно признат и много талантлив художник. Самото галерийно пространство също е много подходящо за по-мащабни изложби.
- Как намерихте пътя към изящното изкуство?
- През целия си съзнателен живот съм рисувала, макар и не винаги да съм излагала творбите си. В творчеството си и специално в тази експозиция показвам творби от последните няколко години. Включила съм пейзажи, голо тяло, както и картини, които са създадени по преките ми впечатления от пътувания на различни континенти. Всяка дестинация ми е разкрила много за културата, обичаите, ежедневието на различни народи. Така се появиха някои екзотични композиции.
- Любими са Ви класическите пейзажи, място в творбите Ви заемат колажът и асоциативната живопис...
- Творбите ми често напомнят за неповторимата красота на природата, любовта , невъзвратимото в живота, спомените... Особено любима напоследък ми е асоциативната живопис. Тя е породена от лични преживявания, мисли, емоции, които не са чужди на хората. Рисувам с маслени бои като понякога комбинирам с колаж. Палитрата ми не е ограничена - имам много ярки пейзажи, имам и по-монохромни картини. Всичко зависи от темата, внушението, което искам да предам на зрителя, както и личното ми емоционално състояние.
- Освен художник, сте и педагог по изобразително изкуство с 36-годишна практика. Какво обичат да рисуват децата?
- В работата си с ученици съм ръководила извънкласни занятия в продължение на 3 години по училищен проект "Сценичен грим". Това е по-специфично, защото гримът не винаги служи за разкрасяване. Понякога за даден образ в театъра или киното е нужно лицето да се състари, да се деформира, да се направят допълнителни ефекти - порезни рани, синини, изгаряния... Това е изключително интересно, но и трудно. Изпълнителят трябва да има богата обща култура, познания и умения. Доволна съм, че успях в голяма степен да предам знанията и опита си на моите ученици, някои от които и досега поддържат контакт с мен. Една част от тях завършиха художествени училища и работят в тази сфера. Преди 3 години приключих с преподавателската си дейност и отново активно започнах да рисувам и да участвам в изложби. Това е шестата ми самостоятелна изложба, но почти всеки месец имам участия в общи изложби, както и на Дружеството на пловдивските художници.
- Имате интереси и в ювелирния дизайн, изявявате се и като аранжор. Бихте ли разказали подробности?
- Успоредно с преподавателската ми работа за кратък период разработвах проекти за бижута. Тази работа съчетаваше уменията ми по рисуване и съвременните технологии. Като ученичка през една лятна ваканция успях да се докосна и до работата на аранжорите на витрини в Пловдив. Спомням си, че в края на лятото, когато вече имах някакъв опит, ми повериха да аранжирам самостоятелно една малка витрина за сувенири на Главната улица - бившият Полски център. Този период беше много полезен за мен. Научих,че една витрина не е нужно да бъде претрупана, за да представя стоките, изградих допълнителни естетически умения.
- Завършила сте специалността „Грим и прически“ в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Практикувате ли професията си – или поне правите ли по-красиви Ваши близки?
- Преди да се отдам на преподавателската си работа съм завършила Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, известна преди като Средно специално художествено училище за сценични кадри. Това е единственото по рода си средно училище на Балканския полуостров, което тази година отбелязва своята 50-годишнина. Аз съм от третия випуск специалност "Грим и перуки". Благодарна съм на познанията и уменията, които придобих в това училище, благодарна съм и на прекрасните ми преподаватели, които ми дадоха куража и възможността да се развивам, благодарна съм за това, че получих богата обща култура. Завършвайки, имах възможност да практикувам в театър по специалността, но междувременно продължих да уча. Много често се е налагало да прилагам уменията си, когато са се обръщали към мен. Правила съм ежедневен, празничен, карнавален грим, за различни поводи.
Но изкуството, под каквато и да е форма, възпитава, прави хората по-добри. Вярвам в това. Надявам се да направи по-добър и света, в който живеем.
Пенка МИХАЙЛОВА
