ПАЗАРДЖИК. Препечатваме от книжния петъчен брой на "Знаме" разговора ни със старши треньора на ФК „Хебър 1918“ Йордан Чолов, който спокойно води отбора на фона на неофициалните слухове за завръщането начело на тима на Николай Митов. Разговаряме преди вечерната тренировка на база „Георги Бенковски“. В групата личат имената на опитни футболисти като нападателя на „Локомотив“ (София) Светослав Диков, завърналият се в „Хебър“ Георги Каракашев, Петко Ганев от „Добруджа“. Преди това в Пазарджик се върнаха местните таланти Стилиян Тисовски и Иван Дишков, които през пролетта играха съответно за тимовете на „Янтра“ (Габрово) и ФК „Ловеч“. Нов договор с „Хебър“ подписа Янко Ангелов, а встъпителни тренировки с отбора започнаха и футболистите с действащи договори - Илия Русинов, Костадин Велчев и Тома Ушагелов. Разговорът е преди втората контрола на Хебър - с Ботев (Пд) в събота, завършила 0:2 за "канарите".
- Г-н Чолов, върви ли по план подготовката?
- Лагерът, както знаете, се провеждана местна почва, имаме добра база, президентът осигурява храненето през деня между тренировките, както и места за отдих и почивка за момчетата, които пътуват и тези, които са на проби, за да се възстановяват пълноценно между натоварванията. Периодът е такъв, не е тайна за никого, че останаха много малко от старите ни футболисти – 4-5 момчета са с договори от миналата година. Тепърва се изгражда отбор, тепърва се работи по намирането на нови играчи. По отношение на селекцията има доста момчета – и млади, и по-опитни, които идват на проби, така че имаме добри варианти да подберем качествени футболисти, а не просто да взимаме „на кило“ без нужното качество, което да отговаря на марката „Хебър“.
- Има и нови играчи, които са имена в родния футбол. Явно не ни заобикалят, след като изпаднахме от елита…
- Радващо е, че хората, с които водим разговори, оценяват какво е „Хебър“. Оценяват добре изградената база. А освен това си казва думата и коректното отношение на президента към всички футболисти през изминалия сезон, включително и към чужденците - дори чисто финансово. Това изгради имиджа на „Хебър“ като добра дестинация за хора с по-големи амбиции, които искат да се развиват в професионалния футбол.
- Да очакваме ли още опитни момчета в следващите дни?
- Разговаряли сме с президента, че до затварянето на трансферния прозорец винаги ще има възможност за привличане на още опитни играчи. До последно ще търсим оптималните варианти, за да вдигнем още нивото.
- Впечатляваща бе победата над „Берое“ в първата контрола. Резултатите не са най-важното нещо сега, но едва ли сте недоволен…
- За мен по-радващото е начина, по който ние изглеждахме на терена. Въпреки голямата бройка играчи – защото имахме цели 29 състезатели и разделихме мача на три полувремена, за да може всеки да играе поне по трийсетина минути. И въпреки всички тези промени и доста млади момчета, които нямат голям опит, отборът показа едно постоянно ниво, без лъкатушения, получи се чисто футболно това, което исках – да се играе по-нападателно, с повече динамика и агресия, въпреки недоброто ни физическо състояние в началния етап на подготовката. Да, не е важен резултата, но като съпоставка с отбора на „Берое“ поведението ни на терена беше равностойно. Най-малкото равностойно.
- Какви контроли още са запланувани, освен съботната с „Ботев“ (Пловдив)?
- Всяка събота оттук до края преди да стартира първенството имаме контрола. След мача с „Ботев“ в „Коматево“ играем с „Миньор (Перник), но още не сме уточнили мястото. Последните два двубоя са с представители на Трета лига – „Ботев“ (Ихтиман) и „Марица“ (Пловдив). Малко позакъсняхме с организацията на контролите, с оглед на проведеното общо събрание на сдружението и въпросителните преди това, но реагирахме адекватно в намирането на съперници, макар и в движение.
- Президентът Василев каза какви ще са целите през настоящия сезон – стабилно място в „Б“ група. Това трудно постижимо ли е?
- Точно заради поставените цели подхождаме внимателно по отношение на подбора на играчите. Идеята и визията, която имаме, е да съчетаем нужния опит на професионални футболисти с таланта на младите хора, които влизат в правилото за 21-годишните, и с желанието им да се развиват в един дългосрочен проект, в който може да бъдат и трансферирани и да се печели от този трансфер. За това сме се насочили в двете крайности. В момента с първия отбор тренират 9 момчета от ДЮШ на „Хебър“ – от тях 7 човека през миналата година записаха дебют в Първа професионална лига. Има млади момчета и от други места. Те са наясно, че за да останат тук, трябва да покажат много над това, с което разполагат нашите юноши. Смятам, че това е разковничето – покрай опитността на футболистите да се изграждат и младите. Съвсем е нормално заради възрастта им да има напрежение при младите, но има момчета, които загатнаха за интересен потенциал. Надявам се да са здрави, защото един от тях, Християн Ганев, основен играч, претърпя сериозна контузия и ще е извън строя поне до Нова година. На последния мач с „Локомотив“ (Сф) извади капачка. Това е за втори път и сигурно ще се наложи операция. Така че да са здрави. Закърмени са с този хъс и тази борбеност, която винаги Пазарджик е давал във футбола.
- Вие сте „в кухнята“ на ДЮШ. Извън тези 9 момчета оптимисти ли да бъдем за това, което идва отдолу? Преди дни набор 2011 на Спас Гигов спечели призово място на международния турнир в Несебър…
- Да, имах възможността да изгледам няколко мача в Несебър. Но и Гигов, и всички мои колеги, се стараят много и работят здраво. Ние не хвърчим в облаците, самокритични сме и знаем, че нещата може да се получават и много по-добре. Имаше и щастливи моменти, и не чак толкова добри. За мен е важно първо да дадем адекватно обучение и квалификация на всички треньори в школата. Когато това се получи, с тази инфраструктура, децата, които искат да тренират футбол ще бъдат все повече и повече, а основата за селекция ще е по-широка. Ето, утре (в четвъртък, б.р.) очакваме тук да пристигне френски методист, който преди време работеше при нас. Човек, който е тясно специализиран в индивидуалната подготовка на младите таланти. Той е работил с момчета, които сега са в първия отбор – Тисовски, Боби Божуркин, Иван Дишков. Убеден съм, че талантливи деца има много.
- Като говорим за обучение, наскоро сте бил в школата на „Атлетико“ (Мадрид)…
- Имал съм възможност да бъда на семинари и курсове на няколко места в чужбина, както и у нас. Това не е толкова важно, нормално е за всеки треньор, който иска да се развива да инвестира в това. Не знам доколко е достояние на обществеността, но „Хебър“ е член на Европейската асоциация на клубовете от 2023 година. Президент на асоциацията е клубният президент „Пари Сен Жермен“ Насер Ал-Келаифи. Това е асоциация, която - да не кажа ежемесечно, осигурява квалификационни курсове не само за треньори, но и за мениджъри, за ръководители на клубове. Събират се хора от най-големите европейски клубове и се правят в рамките на седмица специализирани обучителни курсове. Аз в рамките на 5 дни имах възможността два от тях да прекарам в школата на „Хетафе“ и следващите два дни бяхме в „Атлетико“ (Мадрид), като там общо-взето отвориха пред нас абсолютно всички тайни за работа в ДЮШ. Сравненията на този етап са трудни, защото знаем какви са инвестициите там, колко голяма е инфраструктурата – бази, щабове, квалификации… Убедил съм се, че талантът и знанията, които българите притежаваме, не са по-малки от това, което се вижда в Европа. Винаги съм твърдял, че за да се изгради един футболист, е нужно този триъгълник „родител – учител – треньор“ да работи съвместно и да гледа в една посока.
- У нас българските треньори не са пророци в собствената си страна. Вие получихте шанс и постигнахте „чудо“ с победата над „Локомотив“ (Сф). Очаквахте ли го?
- Не бих казал, че съм се изненадал, но не съм си поставял някакви грандиозни очаквания. За мен беше най-важното да изпитам удоволствие от това, което върша и което върши отборът. Хората, които ми гласуваха доверие, ми дадоха нужната свобода да приложа идеи, виждания и знания. И не става дума за мен, имам много кадърни колеги – трябва ние да вярваме в собствените си качества, освен тези, които ни дават шанс. А не би трябвало. Ето, нашият клуб влезе в Първа лига, което отне три години. Не съм му адвокат на г-н Митов, но знам колко критики изтърпя на гърба си тоя човек, защото не се получаваше веднага това, което искаше. Но тогавашния президент г-н Папазов му осигури нужната подкрепа, доверие и време. Не знам някъде нещата да са се случили за 2-3 месеца. Само по филмите.
- Да се върнем във Втора лига. Чуват се мнения, че едва ли не ще бием наред, след като сме изпаднали от по-високото ниво. Така ли е?
- Не мисля. Всеобщо мнение е, че Втора лига е може би най-трудното първенство. Има доста отбори, които се подготвят с амбиции. Например отборът на „Фратрия“ прави много сериозна организация, но не само те. Затова най-важното за нас е да се подготвим добре. Да чистим облика, който искаме. Да, в днешно време футболът се превърна в малко меркантилна и сива игра, но когато отборът иска да играе със страст, офанзивно, с нужната агресия, може да го превърне в красива игра, която да радва хората по трибуните и да запалва младите. Ако постигнем това и ако подхождаме мач за мач, не с някакви огромни очаквания и дългосрочни планове, мисля, че там ще е разковничето. За няколкото мача, на които бях начело на отбора, точно това усетих. Тази страст, която малко се беше позатаила и у момчетата, и у нашите привърженици. Когато ги зарадвахме не само с победа, но и с интересна и красива игра.
Дочо ЧАНЕВ
--230.jpg)
--230.jpg)
