Втори юни отмина, но е добре да почетем специално и Димитър Горов - сподвижникът на Ботев от Пещера, който се обрече на революцията. Такова е и заглавието на новата книга „Димитър Горов – всеотдаен възрожденец и революционер”, която авторът Продрум Димов ще представи в утрешната сряда, 18 юни 2025 г., в НЧ „Христо Ботев-1897”-Пазарджик от 17 часа. Ето какво казва той по този повод:
Намирам за изключително потребно връщането ни отново към Димитър Горов. Живеем във време, което продължава да маргинализира нашите изконни национални ценности, затиснати от модни „културни и нравствени стойности”, постоянно превъзнасяни до небесата. Неслучайно се постарах през 2020 година да проуча, доколкото е възможно, житейския и преди всичко революционния път на забележителния наш предшественик и публикувах една скромна монография за него в сборника ми „Беззалезни изгреви“. С тези си непретенциозни усилия се потрудих да популяризирам името на големия ни възрожденец, защото заживях с обидното впечатление, че написаните за него книги от Анастас Пунев и Стефан Попчев не са напускали родния му град Пещера. Нещо повече – тези родолюбиви томчета години наред стоят недокоснати от читатели в местното читалище „Развитие“. Но и като че ли недостатъчно е сторено за заселването на големия българин в нашето объркано съвремие. И макар и неиздадено в самостоятелно заглавие, се опитах да популяризирам името на този най-близък и най-стойностен незаменим другар, сподвижник и приятел на великия Ботев, в много градове на страната ни. Хрумна ми да изпратя книгата и до Българското посолство в Лондон чрез Николай Енев – син на най-близкия ми приятел Делчо Енев,, който от дълги години живееше и работеше със семейството си в британската столица. И не се мина много време, един ден пощальонът ми връчи писмо, пъхнато в плик и адресирано на английски. Отворих го нетърпеливо, сепнат от внезапната радостна изненада, и зачетох:
„Уважаеми господин Димов, С интерес отворих пратката, съдържаща изпратената от Вас книга, на която Вие сте автор. Бих искал да Ви уверя, че ценя Вашия жест, който цели да допринесе за духовното издигане и патриотичното възпитание на младите българи, живеещи в Обединеното кралство. Споделям убеждението си, че голяма част от нашите сънародници, ангажирани с ежедневните си грижи, за съжаление, не познават в необходимата степен моменти от родната ни история и в недостатъчна степен отдават дължимото на големите личности, допринесли за израстването на нашата нация. Усилията да бъде запълнена тази празнота, на която Вие сте отдаден, считам за особено благородно дело. Уверявам Ви, че лично ще връча книгата на госпожа Снежина Мечева – директор на българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на Република България в Лондон, за да стане част от неговата библиотека. Като Ви пожелавам здраве и непрестанно вдъхновение, моля приемете, уважаеми господин Димов, израза на отличната към Вас почит!
Лондон, 28 октомври 2021 г.
Посланик Марин Райков“
Този акт на внимание от страна на посланика често ме навестяваше в месеците, докато чаках нова реакция от Лондон. Заживях с мисълта, че всичко ще бъде дотук. Един ден телефонът ми упорито звънеше. Чух непознат мъжки глас, чийто тембър бях забравил от епизодичните му появи като временен премиер по БНТ. Посланикът искаше да се осведоми кога пътувам за Лондон, за да се съгласува плануваното ми посещение в българското училище там. Не се забави обиждането и на директорката на училището госпожа Мечева, която ме информира, че въпросното гостуване може да бъде осъществено в края на ноември 2022 г., за да се посвети на Празника на народните будители. Така кацнах в Лондон на 23 ноември 2022 г., а на следващия ден от 18 часа бях изключително радушно посрещнат от очакващите ме гостоприемни домакини. Дълбоко развълнуван, не разбрах как се озовах в дружелюбната прегръдка на Снежина Мечева. Още не са стихнали в паметта ми въодушевените аплодисменти на учениците, техните учители и гости, дошли да участват в това незабравимо и неповторимо българско тържество. А когато се появи посланикът Райков, всички мигновено, сякаш под команда, скочиха прави в негова чест. Той помаха приветливо усмихнат да ги поздрави и веднага дойде при мен на масата, отрупана със свежи цветя и всевъзможни подаръци, здрависа се сърдечно, като се извини за непредвиденото закъснение. Но като че ли в настъпилото оживление най-много се вълнувах аз, като усещах колко много любопитни погледи се спират в мен. Съббрах мислите си, за да поведа тази млада българска аудитория по забравените български пътеки, изхождани някога от този голям българин.
По израженията на смълчаните ми замислени слушатели усетих, че словото ми ги е грабнало. По лицата им имаше възхищение пред един от най-достойните синове на България. И недоумение от забравата, която тегне над него. Така Димитър Горов за втори пътсе бе озовал далече от родината си, но върна тези потомци към най-българското време в отечествената ни история. Надявам се да стори това и с вас.
Продрум ДИМОВ
