Отмина 24 май - празникът, който толкова обичаме. Отмина като дата, но сърцевината му си е винаги в нас. Заради светлинката, с която изреченото слово пребъдва в нас и другите с буквите на Светите братя. И винаги е добър моментът да ви разкажа за онази най-жадувана светлина, която сякаш изведнъж пронизва тъмнината и осветява тъмни кътчета и ъгли, за които не знаем или не сме искали да знаем. Онези мрачни места, на които обръщаме гръб и мълчим с нагласата да ги забравим, с идеята, че "не го виждаме - няма го".
Обаче има безстрашни хора.
Добри и силни заради безстрашието си. Хора, които храбро насочват светлината си в тези тъмни и забравени места и ни карат да погледнем в тях. И поемат целия риск и отговорност за това, което ще видим; и ни изпълват с увереността, че "там", в тъмното, не е страшно, когато разпръснеш поне малко от светлинката си; че всеки я носи тази светлинка, точно за да направи не само собствения си път, а този на другите около нас по-малко труден, по-малко болезнен.
Това видях, усетих и помислих онзи ден, когато гледах пиесата " Пансион за свободни момчета". Създадена, реализирана и представена от учители и ученици на ВУИ"Ангел Узунов" и с безценната помощ на талантливите членове на театралния колектив "Нишан" към читалище "Будилник" в Ракитово. Абревиатурата ВУИ - Възпитателно училище-интернат. Наследник на бившето ТВУ "Максим Горки", т.н. Макаренковско училище. Дом за трудни деца.
Запомнете думичката "дом", защото е точно това. И защото е единствено в България. Дом за около 40-50 деца от цяла България. А само около петдесетина ли са децата с поведенчески проблеми в България? Риторично питам. Но за този аспект ще разкажа друг път.
А сега... Сега за пиесата.
Учителят Свилен Топчиев е и сценаристът, и режисьорът ѝ. Пълният с неподправена обич към учениците си Свилен ( и с много още способности и таланти човек, които щедро дава в полза на съграждани те си). Той пише сценария по записките на психоложката Ина Петкова. Героите Тео, Макс, Давид, Антъни са представени от възпитаниците на училището Николай Тодоров, Делян Кирилов, Алекс Борисов, Николай Христов. Всъщност тези момчета представят себе си - своите собствени въпроси и лутания. И най-важният сред тях - въпросът за свободата. Какво е тя всъщност? Определено място в пространството? Или вътрешно усещане? Нещо, което ти се дава или нещо, което постигаш? И за което трябва да се бориш и да не се предаваш, за да постигнеш? Каква връзка има това с отговорността - пред другите и пред себе си?
Без съмнение трудни въпроси. Дори формулирането им е тежка задача.
Но винаги има помощ, когато я потърсиш и която идва от много и различни източници. Синигерът в горичката, сред която е разположен пансионът, е свързващият елемент между отделните сцени в пиесата. Той е, който не дава готови отговори, но като задава от своя страна въпроси към момчетата, ги насочва в голямото им търсене. Ролята на синигера, трудна не само в психологически, но и в чисто физически план, е изпълнена блестящо от Мария Гергененова, секретар на читалището и талантлив член на театралния колектив. Отдавна известна с артистичните си способности Мариана Ишивова (в ролята на готвачката Адоника) дава своя безценен принос в извървяването на част от пътя, наречен "търсене на свободата". С невероятно силно присъствие в живота на момчетата е и пикапът Стамат ( в ролята е талантливият Георги Балкански). Невъзможно е в такова търсене да се мине и без учителя, в случая Учителят Джъстин ( роля, изиграна забележително от учителя и възпитателя Атанас Гушевилов, когото порасналите младежи безрезервно обичат). Силно присъствие в реализирането на пиесата, макар и и без участие на сцената) има и Гергана Чолакова, социален работник във ВУИ "Ангел Узунов" с активното си участие в репетициите и приготвянето на костюмите, а заедно с Мария Гергененова и в подготовката на декорите.
Идеята на Свилен Топчиев е тази пиеса да стигне до всички днешни младежи и да ги накара да си зададат въпросите, които героите отправят. Защото - в питането е началото на пътя към собственото усещане към свобода.
Успял си, Свилене. Ти и целият колектив, реализирал пиесата "Пансион за свободни момчета".
И благодарим.
Катя ТАШЕВА
