С мащабен размах той промени музикалния живот в Пазарджик и страната
На 27 май се навършиха 100 години от рождението на Александър Начев – музикант, диригент, музикален педагог, фолклорист, общественик, с големи заслуги за развитието на музикалния живот в Пазарджик, региона и страната. В своя над 50-годишен творчески път той работи всеотдайно и в големи мащаби. Основава и ръководи почти всички музикални формации от различни жанрове в региона: хорове и ансамбли за школувано пеене, за обработен фолклор, камерни вокални и вокално-инструментални състави. Богата е и неговата изпълнителска, диригентска, педагогическа и обществена дейност. Като фолклорист той е
един от най-задълбочените познавачи и изследователи
на фолклора на Тракийската фолклорна област, голям радетел за неговото запазване, разпространение и сценично претворяване. За Начев научният сътрудник от Института по фолклористика към БАН Любен Ботушаров пише: „Трудно се поставя едно начало. И ако свържем историята на народните хорове и ансамбли в Пазарджишко с жизнения път на Сашо, с удоволствие ще установим, че обикновено той е основоположникът“.
Александър Кирилов Начев е роден на 27 май 1925 г. в Пловдив. Потомствен педагог, по бащина линия произхожда
от Даскаловия род от Лесичово
Прадядо му Георги Даскала е основател на основното училище в селото и учител. Дядо му Нако Начев изгражда районната прогимназия там и също е учител, завършва висшето си образование в Швейцария. Майка му Райна Начева завършва учителския институт в Пловдив, специализира в Германия. Още 12-годишен, Александър започва да учи китара и цигулка. Военната си служба отбива във ВМС–Варна. Завършва школата за запасни офицери и е произведен в чин капитан втори ранг. Награден е с орден за храброст от Втората световна война за ръководството и лично участие на група за разминиране на Бургаския залив. А в Бургас осъществява и една своя мечта –
създава и ръководи първия моряшки хор в България,
в моряшки естраден оркестър свири на китара и цигулка. И двата състава изнасят първите си концерти на живо по Радио София.
Завръщайки се в Пазарджик през 1946 г. Начев е назначен за учител по музика в Първа и Втора прогимназии, а малко по-късно и в Първа мъжка гимназия. Поема ръководството на младежкия хор „Н. Й. Вапцаров“, развива го като голям четиригласен хор и малък симфоничен оркестър. През 1947 г. той създава първия детски ансамбъл тук – тригласен хор за академично пеене и оркестър – първоначално от китари и акордеони, а по-късно го превръща в камерен симфоничен оркестър. Дава име на ансамбъла „Бодра смяна“.
Композира и песен, която се запява от всички деца в града
Репертоарът става все по-богат, интересен, със съвременни, класически, училищни, възрожденски песни. Идват и наградите. През 1949 г. след създаване на Младежкия музикален център, в който репетират „Бодра смяна“ и младежкият ансамбъл, Начев става и един от инициаторите за създаването на първата безплатна музикална школа в града и страната, в която води клас по цигулка. Купува народни инструменти и открива такъв клас – много преди да бъдат основани училищата в Широка лъка и Котел.
Годината е 1951, а през това време Начев упорито овладява свиренето на всички народни инструменти. Това е и ядрото на бъдещия оркестър на детския ансамбъл за народна музика на Пазарджик. През същата година прослушва и избира около 40 деца, прави записи от селата край Пазарджик, прави хармонизации на тези песни и ги запява с децата. И през 1952 г.
създава Първият детски фолклорен ансамбъл не само в града, но и в България
Роден педагог, той умее да създава творческа атмосфера, да вдъхновява. В следващите две години Начев посещава редовно курсовете по хорово дирижиране на композитора проф. Георги Димитров и по хармония на проф. Парашкев Хаджиев в Консерваторията. Взима уроци при създателя на детската филхармония Влади Симеонов, посещава репетициите в ДАНПТ при големия Филип Кутев. През 1955 г. се завръща в Пазарджик с голямото желание да създаде професионален ансамбъл за народни песни и танци. Обикаля селата в окръга, прослушва певици, търси инструменталисти, записва песни от стари жени, прави хармонизации и обработки. Някои от песните отпечатва в специализираното списание „В помощ на народните хорове и ансамбли“.
Прави го без никакъв материален стимул,
Заразява и другите да пеят, свирят и танцуват само от любов към фолклорното изкуство. Начев създава хорово-певчески навици, извлича характерна звучност, чиста интонация и чувство за многогласие… Той привлича инструменталисти – големи майстори, които ограмотява нотно и снабдява с качествени инструменти. Трудни са и организационните и битовите въпроси. Репетициите на ансамбъла първоначално се провеждат в читалище „Виделина“. Подборът на репертоара се базира изключително на пазарджишкия фолклор. Скоро ансамбълът става любим и на публиката в региона. Няма село и махала, непосетени от него. Нещо повече –
ансамбълът се превръща в методически център
на самодейните колективи и на техните ръководители по селата.
През 1958 г. Начев е назначен за инспектор в отдел „Просвета и култура“ към ОНС. Наред с това, той е и председател на новосформирания методически кабинет, който оборудва с богата специализирана литература и ноти, купува пиано. Организира летни едномесечни курсове в Батак и Брацигово за учителите по музика и ръководителите на селските колективи. С големи усилия успява да организира и шестмесечна школа за художествените ръководители и ансамблисти.
През 1962 г. се отпускат щатни бройки към читалище „Виделина“ за оркестрантите и солистите на ансамбъла, с което става професионален.
Това е началото на днешния ансамбъл „Пазарджик“
Лятото на същата 1962 г. в местността „Цигов чарк“ над Батак е проведен първият окръжен събор на народното творчество. Начев е един от инициаторите и организаторите. Баташкият събор е открит от сборен тригласен хор от 300 души, сборен оркестър от народни инструменти и оркестър от 50 кавалджии, също събрани от целия пазарджишки регион – под ръководството на Начев. Той участва в селектирането на съставите за всички издания на националния събор в Копривщица. Но не обича застоя, винаги търси нещо ново. С детския фолклорен ансамбъл към Пионерски дом – Пазарджик подготвя програма за
два телевизионни филма с режисьор Людмил Стайков
- „Пролет на село“ и „Гостенчета на село“. Той написва и сценариите. Българската телевизия продава филмите на 17 чужди телевизии. Във втория филм участва и детският ансамбъл на Мало Конаре, а главен солист и изпълнител на гъдулка и гайда и в двата филма е неговият син Кирил, тогава едва 8-годишен.
Три години Начев пребивава в Котел като зам.-директор по специалните предмети, диригент на представителния народен хор, камерна музика, народни инструменти, оркестри. Композиторът Красимир Кюркчийски пише прекрасни песни специално за хора и не закъсняват наградите - Първа награда за изключителни художествени постижения, лауреат на 6-я републикански фестивал и носител на златен медал. Сформира гайдарски оркестър, решава да създаде и вокално-инструментален състав. Идва забележителното участие на Международен гайдарски фестивал в Страконице, Чехословакия.
Фестивалът се провежда в голям старинен замък
с ниши, в които са настанени участващите състави. Когато засвирва българският оркестър, публиката затаява дъх и на финала избухва в нестихващи аплодисменти. Няма по-красив и силен звук от този на българската гайда. И двата котелски състава стават фаворити на фестивала и участват в концерти, които се излъчват по Пражката телевизия. Селекционер е прочулият се чешки режисьор на филма „Старци берат хмел“. Двата състава, с Кирил Начев, правят записи за пражката телевизия и се завръщат в България с Първа международна награда.
В Пазарджик го чака ново предизвикателство - създаването на Школа по изкуствата, на която става директор. Пише статут, търси и назначава преподаватели музиканти, актьори, художници. Тази школа
дава път на много деца да направят европейска, а някои и световна кариера
Имената им са описани в книгата „Традиция, завещана от Маестрото“.
Личният принос на Начев в дейността на Школата е създаденият от него вокално-инструментален състав (ВИС), който продължава да води и след като се пенсионира. В него изпълнителките пеят на 3 и повече гласа, като сами си акомпанират. През 1985 г. съставът, заедно с Кирил Начев, е
поканен в музикалното предаване на Берлинската телевизия „Музикантите са тук“ („Шарено котле“)
В рамките на предаването ВИС участва на концерти в една от най-големите концертни зали на Германия – конгресната зала в Котбус. Правят записи за Берлинската телевизия.
Мащабният размах на дейността на Начев надхвърля границите на човешкия живот. В нея той увлича семейството си, колеги, ученици и всички, докосвали се до неговото изкуство.
Част от формациите, създадени и ръководени от Начев: ФА-Мало Конаре; първият дамски хор за обработен фолклор при „Шивашка кооперация“–Пазарджик; хор на здравните работници, детски ансамбъл и школа за народни инструменти към Пионерски дом–Пазарджик, фолклорен ансамбъл към свинекомплекс–с. Главиница; хор в с. Баня; смесен хор и хор за руски народни песни към „Заводски строежи“–Пазарджик; народни ансамбли към ДНА–Пазарджик и ДНА–Пловдив.
Някои от неговите ученици са Теодосий Спасов, Цветанка Варимезова, Иванка Паунова, Людмил Сотиров, Иван Варимезов, Бинка Добрева, Сашо Райчев, Кирил Начев.
Отличия: медал за храброст от ВСВ; два пъти носител на почетния знак на Пазарджик; Златна лира от Съюза на българските музикални дейци; орден „Кирил и Методий“ – 2-ра степен; лауреат и многобройни златни медали от всички републикански фестивали на художествената самодейност.
Маргарита НАЧЕВА
Елена ЛЮТАКОВА
