Напусна ни поетесата Елена Деянова. Поетесата, която изразяваше своя неподражаемо чувствен натюрел и голямото си сърце не само с перото си, но и с картини, която въпреки силния си индивидуален стил, бе "екипен" творец, ще липсва на пазарджиклии. Ели твореше стихове и от правописни речници. Тя обичаше и жадуваше пролетта, обичаше Пазарджик и Чиксалън, обичаше хората в него. Обичаше да участва в творческите работилници в читалище "Н. Й. Вапцаров", обичаше и живота, но си отиде след операция...
Една люлякова гора
сънуваше
своя люляков сън.
Там ръмеше дъждът,
дългокос и зелен,
в крехки облаци цвят,
в бистри листи от пръст.
И сред мириса гъст –
един спомен за сън,
за лилава гора,
за любовни пчели...
Този люляков дъжд,
там вали ли... вали.
Елена Деянова е родена пред 1956 г. в Димитровград. През 1974 г. завършва гимназия в Пазарджик, където живя и твори. През 1978 г. завършва библиотекознание и библиография в УниБИТ – София. Работила е в отдел „Култура” на Община Пазарджик, в студио за художествени програми, рекламни и компютърни дейности, сценарист в ТВ „БГ – Днес”, водила е предаване в Радио Пазарджик. Творческите й интереси са насочена към реализиране на проекти с различни художници, обединяващи поетичното слово и изящните изкуства: „Славянобългарска калиграфия по хайку стихове”, с художника Георги Веселинов (2004 г. – София, Столична библиотека); три съвместни проекта – стихове и живопис, с художничката Мария Дамянова – „Пулс на Луна!”(2005 г. – Пловдив, галерия „Бoвиел”), „Отворено е – влез, Луна!” (2006 г. – Пазарджик, галерия „Арт Форум”) и „Букети” (2008 г. – Пазарджик, галерия „Арт Форум”); „Танго” – поезия и живопис, с автори от Пазарджик и Пловдив (2006 г. – Пазарджик, галерия „Плеяда”), „Приказка” и „Вода” – картини и стихове, с художничката Елеонора Хаджиниколова (2007, 2009 г. – Пазарджик, галерия „Плеяда”). Ръководител е на Ателие за творческо писане към народно читалище „Никола Вапцаров” – Пазарджик. Автор е на поетичните книги „Крайче от луната” (1998), „Многоточия” (2000), „Молитвен камък” (2004), „Приказка” (2007), „Жената с шапката от слама” (2009), „По месечина” (2014), „Преди да заспим” (2018). Нейни стихове са публикувани в антологиите „Заклинание на словото”, „Вечерен трепет – Любовта на един град”, „Портрет с пастел – Десет български поетеси’, „Свещ – Съвременна българска любовна лирика”. Автор е и на две приказни истории за деца – „Медунко” (2014) и „Приказките на малката фея” (2019), както и на публикации в различни печатни издания.
Редакцията ни изказва съболезнования към близките на Елена Деянова.
Да й е леко и светло там, в Люляковата гора!
"Знаме"
