Олимпиадата в Монреал беше нещо страшно, спомня си личният треньор на Йосиф Миладинов
ПАЗАРДЖИК. Стефан Георгиев е легенда в родното плуване. Национален рекордьор и шампион, първият ни финалист при мъжете на европейско първенство, и то в най-атрактивната и престижна дисциплина в „синия” спорт – 100 м свободен стил. Разговаряме с личния треньор на „звездата“ Йосиф Миладинов – в момента той е треньор по плуване в СК „Шампион“.
- Г-н Георгиев, Вашият възпитаник Йосиф Миладинов сложи край на спортната си кариера, за да може да плува на събитие без допинг контрол с огромен награден фонд. Изненадан ли сте?
- Аз контактувам с Йосиф. Момчето се отказа – няма да участва на европейско, световно, олимпиада. Приемането в Enhanced Games е доста трудно и сложно, но там има много пари. В края на краищата един Голомеев – Кристиян (велинградска гордост, б.р.), след олимпиадата в Париж се отказа и отиде в тая асоциация, направи световен рекорд, дадоха му 1 милион долара. Там ще вкарват и леката атлетика, и вдигането на тежести – това са спортовете с най-много допинг. Айде да не се лъжем, истината е, че всички се допингират, но хващат малцина.
- Това ще промени естеството на спорта, но няма ли да го съсипе?
- С тия високи премии, реклами, доста елитни спортисти ще идат там. Това ще бъде зле за спорта като цяло – някои неща ще се обезсмислят. За Йосиф чух, че заплатата му е добра Разбрали сме се, че ще го готвя в България (Бел. ред. Интервюто бе взето преди позицията на родната федерация и решението на световната централа World Aquatics за дистанциране от спортисти и треньори, които имат отношение към които подкрепят, одобряват или участват в спортни събития/състезания, в които се възприема използването на научни постижения, или други практики, отвъд разбиранията за чиста от забранени субстанции конкуренция. След като решението и позицията станаха факт Стефан Георгиев отказа да тренира Йосиф Миладинов.)
- Като какво дете го помните?
- Той в начало беше при колежката Славена Раденкова (тя е родом от Батак, клубът й е „Пловдив 2019“, б.р.). След „Златната рибка“ във Варна дойде при мене. Пети клас го приех в Спортното училище и продължихме до седми, а той после замина за Германия, за Швейцария. Но все пак ще се състезава за България – така че и при допингираните ще имаме представител. Пък не се знае като вкарат щангите там, колко от нашите щангисти ще отидат – щото една година целият отбор на Катар беше от българи, осем човека, ако си спомняте. А Катя Аврамова, нашата плувкиня, и тя плува за Турция. Тук я наричахме родоотстъпничка и каква ли не, но светът е глобален. Затова Финландия и Швеция излизат с черни спортисти.
- Вие започвате да тренирате 10-годишен, след броени дни ще станете на 70. Как започнахте Вие?
- Играех баскетбол, но нашите партийци набутаха мъжкия баскетбол в „Академик“, на старото Асеновградско шосе, дето е сега зала „Колодрума“, и нямаше кой да ме заведе с автобуса, за да видя как да стигам. Затова започнах с плуване. Иначе си ходех на Марица и на басейна – и почнахме трима души от махалата, от Кършияка, при г-н Дръндаров (Димитър, б.р.) и същата есен се прехвърлих при Григор Лазов в неговата група. До края на живота му съм бил все при него. Е, сменил съм доста треньори. В Спортното училище в София съм имал трима треньори – в „Олимпийски надежди“. Сега като чукнеш в интернет „олимпийски надежди“ и излиза „Пазарджик“ (смее се).
- Започвате с национален рекорд на 200 м свободен стил и за пръв път българин слиза под 2 минути. После пробивате и на 100 м свободен стил…
- Аз съм първият финалист българин при мъжете на европейско, иначе преди това Жанет Славчева беше финалистка в Барселона при жените 1972-а на 100 м бътерфлай. Но като мъж станах първият, който успя да пробие във финал – през 1974 във Виена.
- Каква беше настройката преди това паметно състезание?
- Тогава много ходехме по състезания. Треньор на националния отбор пак беше Панчо Гюрков и той ни устройваше доста участия – и то на големи форуми. Преди Виена бях направил двайсе и няколко старта, но на много големи турнири – тура на „Кока Кола“, разни представителни срещи на България, Франция, Швейцария, „Б“ отбора на ГДР... Ходехме по Франция, Англия, Холандия. Тогава имаше пари - това беше политика на държавата и на партията. Как успяваше да се уреди цялото това ходене, не мога да си представя – тогава документите по три месеца се оправяха в министерството – докато дадат визи, докато някой гарантира, че няма да останем в „миризливия Запад“…
- Минавало ли Ви е през главата да останете в „миризливия Запад“?
- На толкова турнири сме били… Сестрата на моя треньор живее в Париж и една година - по лична покана, с голям зор ни пуснаха да идем в Антиб – само аз и той. Щото всички мислеха, че ще останем. Но както виждате, все сме се връщали. Никога не ми е минавало през главата, че ще остана на Запад. Че беше по-хубаво – беше, но… Аз съм бил и на олимпиадата в Монреал – с брат ми (Петър, б.р.), участвал съм на Първото и Второто световни първенства – в Сърбия и в Колумбия, имал съм прекрасни възможности да остана някъде навън, но за мен коренът си тежи на мястото.
- Това са легендарни първенства. Разкажете подробности за Кали, Колумбия?
- В Кали станах 11-ти, но имах много тежък път до басейна, беше далеч… Там станахме два пъти осми на двете щафети. И аз не мога да разбера тук нашите като станахме осми на финала на малкия басейн, те ореваха орталъка, че за първи път било… Е как ще е за първи път?! Просто много хора не искат да си спомнят историята. Но тогава българският спорт беше на много високо ниво – и в научно, и в професионално отношение, и в материално обезпечаване...
- Значи е имало и добри премии?
- Едно време първо място на балканиадата даже се плащаше – по 200 лева даваха за балканска титла.
- А вие имате солиден брой балкански титли…
- Имам 22, ама след това вече спряха да ги плащат… Сега държавата пак плаща много пари – слушам само спортният тотализатор дава 120 милиона на министерството, ама или не се разходват както трябва, или нещо друго куца. Защото едно време имахме финали и призови тройки в почти всички видове спорт, да не говорим за борбата, щангите и художествената гимнастика. Не искам да намесвам политика, но трябва да знаете, че всичко е политика, особено бокса, спортната гимнастика, художествената гимнастика. Видяхте на олимпиадата в Атина как отрязаха Данчо Йовчев на халки. Аз го знаех предварително, че домакините си бяха платили Димостенис Тамбакос да стане първи…
- А каква беше обстановката в Монреал?
- Олимпиадата си е олимпиада. Беше нещо страшно. Плюс това на нас това ни беше една от успешните олимпиади. За първи път толкова много медали взехме. България завърши на седмо място в крайното класиране по държави с 6 златни от общо 22 спечелени медала. Делегацията ни беше 168 човека. Тогава направихме пробиви в гребането, във вдигането на тежести, в борбата...
- От няколко години виждаме подем в плуването. Оптимист ли сте, че вълната ще се вдигне още повече?
- Нивото на нашето плуване наистина се вдигна доста, но благодарение и на това, че станаха много клубове. Както едно време „Младост 91“ беше водещ клуб в България, сега ПСК „Черно море“ задава плувната мода – непрекъснато вади таланти. Обаче темпото, с което се развива плуването, не е темпото, с което се строят басейните. Това е голямата трагедия, щото ние сме зависими от водата. В Пловдив поне аз дочаках да видя 50-метров басейн, за разлика от други радетели, които починаха и не можаха да го видят. Чакахме го 60 години тоя басейн...
- А в Пазарджик?
- Тук базата се поддържа много добре. Персоналът е много мил и учтив, опитват се да ни поставят в максимално добри условия за работа. Аз и Ани Георгиева помагаме на децата да реализират по-добри постижения, но всичко е комплексно. На децата от „Шампион“, които тренират модерен петобой, им казвам, че трябва да имат много здраво дупе. Сега Гошето Илиев ще отива на европейско първенство с Томас Григоров за юноши, което не е малко. Пазарджик се оформя като център на модерния петобой в България. С малко повече грижи нещата ще си дойдат на мястото. Има бъдеще този спорт – и Пазарджик в него. А навремето Пазарджик бе силен плувен център. Тук се провеждаше най-силният турнир – „Методи Шаторов“. Кавлификационен като нашия турнир „Младост“, ама в Пазарджик се събираше елитът на българското плуване. Ставаше истинска война. Екзалтирана публика… Страшно беше. Пазарджик имаше тогава и Дангалаковите (Соня и Георги, б.р.), и Даниела, и Галячи (Стоян Георгиев)… Много хора. И Паун (Лазаров) после, и Рангел (Гавлашки), и Наташа (Христова)… Много елитни плувци!
- Толкова години не давате върха като балкански първенец – от 1973-а до 1979, за разлика от вътрешния шампионат...
- Седем години подред съм балкански, а четири пъти съм държавен шампион. Просто подготовката ми беше насочена винаги към балканиадата, а не към държавното първенство. Нашето поколение ходеше много по лагери, защото ни беше централизирана подготовката. Треньорите бяха много задружни, нямаше я тая завист. Винаги се сядаше на общи маси и се разискваха въпроси – как твоя е постигнал това и това… Никой не е криел нищо. Който иска, да заповяда, стига да намери конкретния индивид и да го прилага.
- Като треньор сте направили много шампиони. Кое носи по-голямо удоволствие – треньорството или плуването?
- Всичко с времето си. Не може вечно да си състезател – младите „лъвчета“ напират отдолу, и то много здраво. Бях записал „вихи-пихи“ (ВИХВП, б.р.), ама реших да ида на олимпиада, вместо да продължа да уча в хранително-вкусовия институт. Защото на олимпиада веднъж в живота се пада да идеш. Е, можех да съм и на следващата в Москва, но там имаше други неща, затова реших да си завърша. До 28 години плувах, после станах треньор и цял живот съм работил това.
- Какво правите, когато сте извън басейна?
- Обичам да ловя риба, ама вече очи нямам за тази работа. Но пак ходя.
- А вадили ли сте риба-шампион?
- Хахахаха. Аз повече ходя да си почивам след природата. Трябва да наваксам стреса – колкото и да имам рутина, и аз се вълнувам от представянето на състезателите, с които работя. И ходя на риба. И край Пазарджик съм ходил – и на „Батак“, „Голям Беглик“, и на „Доспат“…
Дочо ЧАНЕВ
Димитър Коларов, Людмил Стоев, Тони Стателов, Стефан Георгиев (отляво на дясно) станаха осми в света в Кали’75
Георгиев (долу вдясно) в "Олимпийски надежди"-София
