До назначаването на отговорната длъжност Гергана Гергинчева е работила в най-тежкото отделение
ПАЗАРДЖИК. Професията сама избира новата главна медицинска сестра на МБАЛ-Пазарджик Гергана Гергинчева. Веднага след дипломирането си, тя започва работа в най-тежкото отделение на същата болница - ОАИЛ (Отделението по анестезиология и интензивно лечение, известно още като Реанимацията). За важните уроци, които е научила там и как те ще й послужат на не по-малко отговорния нов пост*, разговаряме дни след 12 май – Международния ден на сестринството.
- Защо избрахте тази професия?
- Професията ме избра. Още преди да завърша гимназия, имах силно желание да помагам на хората. Първоначално исках да стана фармацевт, но първата година не се получи. Приеха ме в специалност „Медицинска сестра“ и реших, че това е знак от съдбата. След като се запознах с ролята на медицинските сестри и видях колко значима е тяхната работа, усетих, че това е призванието ми. Много скоро усетих професията с цялото си сърце. Вярвам, че случайности няма. Всеки път, когато чуя: „Благодаря!“ или „Продължавай все така!“, се чувствам горда с избора си на професия.
- На какво Ви научи работата в ОАИЛ, където постъпвате на работа веднага след завършването на Медицинския университет?
- Даде ми много – безценен опит и знания. Имах възможност да работя с пациенти в критични състояния, което ме научи на бързо вземане на решения под стрес, на работа в екип. Високостресовото и динамично ежедневие в отделението ме направи по-устойчива и уверена. Най-важното, което получих, е удовлетворението от това да видя как моите усилия и грижи помагат на пациентите да се възстановят и да се върнат към нормалния си живот.
Отделението по реанимация е успешен старт за всяка млада сестра. Смея да кажа, че медицинските сестри, които работят там, са напълно подготвени за всякакви предизвикателства и биха се справили с лекота във всяко друго отделение, тъй като патологията на пациентите и спецификата на работа е всеобхватна. Аз лично осъзнато се хвърлих в дълбокото и ако сега трябваше да избирам как да постъпя, пак бих взела същото решение.
- Промени ли работата с пациенти в критично състояние гледната Ви точка за медицината и живота?
- Тази работа е изключително интензивна и изисква висока степен на концентрация и внимание. Всеки ден е изпълнен с нови предизвикателства и неочаквани ситуации, които изискват бързо и точно реагиране. В ОАИЛ осъзнах колко крехък може да бъде човешкият живот и колко важно е всяко действие, което предприемаме. Научих за огромното значение на екипната работа и координацията между различните специалисти. Осъзнах важността на това да останем спокойни и фокусирани дори в най-трудните моменти, защото от нашето поведение и действия зависи животът на пациента. Това ми помогна да оценя още повече стойността на здравето и живота. Напомни ми, че всеки ден трябва да живеем пълноценно и да ценим малките радости – прегръдката на децата, първите топли слънчеви лъчи през пролетта, ароматът на цветята...
- Грижила ли сте се за пациенти, които никога няма да забравите, или чието спасяване Ви се е сторило истинско чудо?
- Запомнящите се случаи са много. Един от тях беше с пациент, който постъпи в отделението с тежка травма след автомобилна катастрофа. Състоянието му беше критично и прогнозите не бяха обнадеждаващи. Целият екип работеше неуморно, прилагайки всичко възможно за неговото стабилизиране. Беше изключително трудно и емоционално натоварващо, но успяхме и постепенно той започна да се възстановява. Този случай ми показа колко важно е да не губим надежда и да продължаваме да се борим за всеки пациент, независимо от обстоятелствата.
Друг случай, който смятам за истинско чудо, беше на млад пациент на 27 години с тежка инфекция, който беше на ръба на смъртта. Лечението беше изключително сложно и изискваше координирани усилия от множество специалисти. Въпреки всички трудности, успяхме да го стабилизираме и след дълъг период на лечение и възстановяване, той се върна към нормалния си живот.
Помня и всички деца, които са минали през отделението, докато работех там. Едно от тях бе в будна кома и прекара месеци наред при нас. Прогнозите за него не бяха добри. Баща му вярваше, че синът му ще оздравее, посещаваше го всеки ден и се молеше. И чудото се случи. Детето се изправи на крака. Всички тези случаи ме научиха на невероятната сила на човешката воля и колко са важни колективните усилия в медицината.
- С предизвикателства една главна медицинска сестра се сблъсква?
- Управлението на персонала изисква лидерски умения и способност за мотивиране и координиране на екипа. Осигуряването на качествена грижа за пациентите е от първостепенно значение, поради това е важно да се следи дали са доволни и да сме своевременно наясно с техните нужди и оплаквания. Поддържането на актуални знания и умения е изключително важно. Медицинската наука и технологии постоянно се развиват и главната медицинска сестра трябва да бъде в крак с новостите и да ги прилага в практиката. Справянето с административните задачи също е предизвикателство - документация, отчетност и съответствие с регулаторните изисквания, което налага прецизност и внимание към детайлите. Един лидер в сферата на медицинските грижи трябва да общува ефективно, да е професионално компетентен и способен да взема решения, да е гъвкав и адаптивен, да мотивира и вдъхновява екипа.
- Какви усилия ще положите за подобряване на организацията и условията на труд за медсестрите?
- Все още анализирам обстановката. Стремя се към създаване на по-добри комуникационни канали между различните отдели и екипи. Това ще улесни координацията и ще намали риска от грешки и недоразумения. С подкрепата на изпълнителния директор на МБАЛ- Пазарджик д-р Красимир Темнилов, полагам усилия за осигуряване на необходимите ресурси и оборудване за медицинските сестри. Това включва модернизация на медицинската апаратура и осигуряване на медицински консумативи и материали. Във фокуса ми е и професионалното развитие и обучение на персонала, и стремежът ми към подобряване на работната среда чрез създаване на комфортни и безопасни условия на труд.
Едва от два месеца съм на тази длъжност и ми е необходимо време, за да установя най-належащите нужди.
- Не е тайна, че медицинските сестри у нас не достигат? Как тази професия да стане по-привлекателна за младите?
- Недостигът е факт от години. И причините за това се все едни и същи - свръхнатоварването, ниското заплащане, което не отразява обема и сложността на техните задължения, липсата на кариерни перспективи. Твърде многото административни задължения отнемат време и енергия, които биха могли да бъдат използвани за пряка грижа за пациентите.
За да стане професията по-привлекателна за младите хора, е необходимо да се намери решение на посочените проблеми и да се създадат ясни кариерни пътеки, да се подобри работната среда и да се популяризират положителните аспекти на професията чрез медийни кампании и обществени инициативи. Подкрепата и признанието от обществото и здравните институции също са важни.
- Има ли нужда от законодателни промени в сферата на здравните грижи?
- Да, наложителни са, за да се подобри качеството на услугите и условията на работа за медицинските специалисти. Необходими са реформи, които да гарантират по-добро финансиране и подкрепа за здравеопазването. Във взимането на решения, касаещи медицинските сестри, е нужно да участват и представители на нашето съсловие.
- Има ли медицинска сестра, от която да сте се вдъхновили в професията?
- Не е само една, няколко са. Възхищение изпитвах към медицински сестри в отделенията, в които стажувах. А после и в отделението, в което работих допреди година и половина. Те бяха мои ментори, винаги виждах в тях професионализъм и състрадание. Това ме мотивираше да стана по-добра в това, което правя. Благодаря им!
- Вие сте и преподавател – какво искате да предадете на бъдещите медицински сестри?
- Усилията ми са насочени към това да им предам усещането за важността на професионализма, непрекъснатото учене, състраданието. Често казвам на студентите, че нашата професия изисква отговорност, всеотдайност, съпричастност и милосърдие. Неслучайно сме наричани в миналото милосърдни сестри. Важно е да бъдат готови винаги да поставят пациента на първо място. Трудът ни е незаменим и има огромно значение за обществото. Медицинският специалист трябва да притежава редица качества - емпатия, компетентност, адаптивност, критично мислене, отговорност и устойчивост. Да умее да общува и да е воден от желанието да помага.
- Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали в кариерата си досега?
- Справянето с тежки случаи и загубата на пациенти. Със смъртта не се свиква. Предизвикателство е също поддържането на високо ниво на професионализъм и състрадание, въпреки физическото и психическото изтощение. Не мога да пропусна и справянето със стреса и натоварването, свързани с ежедневната работа.
- Какво Ви мотивира в трудните моменти?
- Мисълта за пациентите, които разчитат на мен, очакването, което виждам в очите им. Също така подкрепата от колегите и близките ми хора.
- А как се справяте с напрежението в медицинската професия?
- За никого не е тайна, че работим под голям стрес. Организиран човек съм и това прилагам и в работата си - с добро планиране на всекидневните задължения напрежението е по-малко. Не се притеснявам да потърся помощ при нужда. Старая се да намирам повече време за семейството си – имам двама сина, които се нуждаят от внимание и грижа. Разтоварвам се с разходки сред природата и общуване с близки и приятели. Открила съм мои си техники за релаксация. След тежък работен ден ме зареждат любимите хора, сънят, хубавата храна. Това ми помага да се отпусна и да се заредя с нова енергия. С други думи – стремя се да постигна баланс между работата и личния живот.
- Какво Ви кара да се чувствате щастлива?
- Семейството ми. Моите момчета, които всеки ден растат пред очите ми. Малкият ми син е на 5 години, а големият на 12. Малките радости в ежедневието. Чувствам се щастлива и когато виждам усмивките на пациентите и знам, че съм допринесла за тяхното здраве и благополучие.
- Какво е най-смелото нещо, което сте правили?
- Не е едно. Преди 3 години поех отговорността да бъда преподавател към Медицински университет-Пловдив. А преди малко повече от 2 месеца - да заема длъжността главна медицинска сестра в областната болница. Предизвикателството е голямо, но е добра възможност за кариерно и личностно развитие. Това, разбира се има своята цена - лишава ме от време с любимите хора.
„Знаме“
*По йерархия главната сестра е след изпълнителния директор. Тя отговаря за всички специалисти по здравни грижи и за санитарите. Медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите, санитарите са на нейно подчинение. Същата функция, само че по отделения, изпълняват старшите сестри. Главната сестра е над тях.
