Попът, даскалът и кметът. Това са „стълбовете“, които столетия спояват нацията и крепят държавността. Нали? Преди 80 години с ролята на попа се нагърбиха пионерските ръководители, комсомолските и партийните секретари. Преди 35 години, вместо църквата да заеме отново полагащото й се място в триумвирата, тя тръгна да се цепи и съвсем загърби историческата си роля в обществото... Наивната надежда, че влизането в НАТО, в ЕС, в Шенген или възхода на технологиите ще ни цивилизоват и морализоват изтляха в безвремието. Мнозина, особено младите, забравиха, че имат душа, която се храни с вяра и добри дела. Дали ще пише в сандъче с пясък, на интерактивна дъска или на таблет, подрастващият трябва да бъде добродетелен, дисциплиниран, знаещ и можещ. Тези качества се изграждат в семейството, в училището, в приятелската среда.
Убеден съм от личен учителски опит, че е полезно изучаването на религия и добродетели за емоционалното развитие на младите. Полезно е да се изучава Библията, да се знаят десетте Божи заповеди, седемте смъртни гряха. Децата трябва да видят сами, че има почит към родителите, към възрастните, че има презрение и наказание за тези, които лъжат, убиват, крадат, прелюбодействат, лъжесвидетелстват.
Застъпниците на религиозното образование утопично очакват, че попът/религията ще възпитава подрастващите в любов, смирение и добродетели. Че учителят ще втълпява в малките главици знания, умения и дръзновения. Че кметът/властта чрез съвети, предупреждения и наказания ще въздейства за стриктното изпълнение на църковните и мирски закони. Но ако няма връзка между триумвирата, между Божието слово и живия живот, изучаването на религиите ще бъде подобно на изучаването в училищата на ЗПДУП. Децата слушат редовно лекции, потят се над листовки с пътни знаци и същевременно гледат как пияни и дрогирани джигити без книжки, с моторетки, с коли или тротинетки, хвърчат като мухи без глави с безумна скорост, убиват невинни хора и понякога самите себе си. Джигити без страх от катаджии, глоби, актове и закони…
И без страх от Бога.
Вярно е, че в началото е словото, но ако то е в началото, в края трябва да бъде тоягата.
Време е за единомислие и единодействие на триумвирата. Иначе няма смисъл.
Михаил ТОДОРОВ
