"Разцепих" чужденците с таратора, смее се землякът ни, който бяга към нови предизвикателства
Панагюрският ултрамаратонец Краси Георгиев, който в последните години се е посветил на кросфита, има пред себе си нов хоризонт за себедоказване. Сдобил се е с капитанско право за водач на кораб до 40 бруто тона по море и засега трупа опит като плава с опитен капитан, а той самият готви. Това не е изненада – Краси Георгиев е професионален шеф-готвач с над 15-годишен опит в най-престижните ресторанти в Лондон,
готвил е и в „Хилтън“, и в кухнята на Гордън Рамзи
Днес землякът ни се е доказал като успешен треньор, мотивационен лектор, диетолог, написа книга, води програма за здравословен начин на живот, в която вдъхновява с тренировки и кулинарни умения, но и със спомени, послания и споделяне на опит за ултрамаратоните в пустинята Сахара, в Долината на смъртта, в Арктика, в бразилската джунгла, в Камбоджа, трансграничния транспортен Коридор 8, за това как е успял преди много години да промени драстично живота си чрез спорт.
Гостува в тв студия и училища,
влезе в Стъклената клетка пред НДК за първи социален експеримент у нас
и се самоизолира за 15 дни само с легло и пътека за бягане… Сега пък – капитан. Вечно бягащият и търсещ предизвикателства панагюрец говори за емоциите си пред „Знаме“.
„Хехе, не съм тичал повече от 10 км от около 3 години. С кросфита започнах 2021-а, но знаеш ли, бягането вече не ме радва, затова смених спорта. Сега съм 93 кила, а когато бягах, бях 73. С тоя кросфит качих много мускулна маса. Но аз съм изтичал света и бягането ми доскуча. Е, като бях в клетката преди 2 години, тичах, но и това не беше моето. Търсех друго, затова
започнах да правя някакви силови възлизания, да вдигам щанги,
да се качвам се на въже. Грабна ме това, че трябва да уча нещо ново – няколко години ми отне да усвоя как да правя всичко това, кефи ме, ако искам да споделя емоциите, отвреме-навреме пускам нещо в Инстаграм“.
Разбира се, има и тъжни, и кофти моменти. През януари 2023-а Краси загуби майка си, а два месеца по-късно си счупи китката след падане от лоста. И около 6 месеца правел неща, които се правят с една ръка в залата за тренировки. Неизменната усмивка на мъжа грейва, когато заговорва за яхтата.
„Миналата година цяло лято бях в Гърция, след като изкарах капитанско право – плавахме от средата на май до октомври. Сега пак ще ходя. Тогава бяхме
трима души екипаж на 17-метров катамаран
– гръцки капитан, едно момиче от Варна за стюардеса и аз – готвач.
И разхождахме туристи на юг по гръцките острови. Защото аз може да имам кетап, но не се чувствам достатъчно сигурен, за да карам лодка за 6 милиона лева. Готвя, но и гледам какво прави капитанът – той ми показва тънкости, аз се уча. Супер яко беше – защото хем се учиш, хем ти плащат, а на всичко отгоре е много красиво и вълнуващо. Седемдневни чартъри до острови, където решат туристите. Лодката е на едни момчета от Пловдив, всяка седмица идват различни туристи – обикновено семейства наемаха цялата лодка, повечето американци или канадци. И новозеландци имахме – един баща доведе синовете си и гаджетата им на круиз за подарък. Имаше и едно семейство с пет деца – на малките много им хареса, защото ходихме с тях да плуваме. Базата ни беше в Атина. Бяхме на Закинтос, Санторини, Хидра, Порос…
На около час от Санторини надолу намерихме едно много яко местенце
Готино е долу на по-южните острови, вълнуващо е и да минеш Коринтския канал и да влезеш в Йонийско море. Това ме кефеше, че не се спирахме и намирахме все нови места. Егейско море е много спокойно, но в Порос веднъж – на около 3 часа от Атина, една много силна буря ни удари, докато ляхме на кея. Вятър около 70 възела взе да ни размята. Половината понтон се откърти, а ние се разминахме със счупен прозорец и още някои неща. Та морето може да е спокойно, но си е море, и си имам респект към него“, обяснява атлетът.
Сега ще бъде на друга лодка, по-голяма, и по на север, в Тасос. Собственикът на яхтата искал да я превърне в малко ресторантче,
с което да прави еднодневни морски разходки. А Краси е доволен – цяло лято ще прави нещо ново и различно. И пак ще готви и ще „краде“ занаят от капитана. Постът му ще е в кухнята, за която Краси е наясно, че е камбуз, както тоалетната е галюн, а каютата под бака (бак е носовата част) се нарича кубрик.
„15 години работих като готвач в Лондон и оттогава не ми е изчезнала любовта към кулинарията. Беше голямо предизвикателство да готвиш в ограничено пространство на 17-метрова яхта. Но пък такава „сгъстена“ обстановка си има и очарователните страни – готино е да видиш как
някой турист вади с въдицата си някоя едра баракуда и иска да я приготвиш
Докато плавахме, повечето от туристите си пускаха въдиците. Е, и ние се подсигурявахме с прясна риба и други морски дарове – рано сутринта отиваш при рибарите и избираш дневното меню – риба, скариди, калмари, октоподи, морски таралежи… Да, морските таралежи също се ядат, но този деликатес е по-особен. Само женските (за разлика от мъжките, които са по-черни, женските са червеникаво-кафяви) – и то само хайвера им.
Отварят се само с ръкавици и хайверът в тях е съвсем малко
Така едни хора бяха набрали сто и повече таралежа и ми ги донесоха. Трябваше да измия всеки един и от тях събрах хайвер колкото за едно 75-грамово бурканче от сладко. Но пък наистина е вкусно и интересно преживяване. Туристите най-вече искат това - да опитват различни риби, миди, октоподи… И как няма да си зажаднял за морски деликатеси, ако си американец от Средния запад! Разбира се, взимам и меса, и зеленчуци, и плодове. Когато пък дойдоха собствениците на лодката на почивка, им се приядоха пълнени чушки и им направих…
Обаче пък чужденците луднаха по таратора
Американците ги разцепих с таратор, с орехи, с копър, чесън, изстуден в юлската жега. Гръцкият капитан също го опита и му хареса. Е, не сме спорили тараторът или дзадзикито е първото… Избухнахме с таратора и при арабите – едни готини хора от Рияд, които съвсем не бяха консервативни – жените им се разхождаха по бански...“.
Краси иска един ден да подкара лодка, а кросфитът няма да зарязва, докато му прави удоволствие. Макар че преди месец правил операция на менискус.
„Натоварването е голямо, пък и аз съм вече съм на 50. Но 5-6 дни в седмицата се поддържам във форма. Но яхта искам да карам. Е, едва ли ще си купя своя – не съм достатъчно богат. Не че не можеш да си намериш нещо за 30 000 евро, но е разправия. Решил съм с приятелката ми да си вземем някакъв имот в Гърция – оглеждаме се за къща или парцел. И двамата се радваме на морето. Преди сме се смели с приятели, че
всички стари хора отиват във Флорида
Ама те отиват, защото искат на стари години да са на топло. И аз така“ – уверява Краси, който не толкова отдавна пробяга над 1000 километра от Черно до Адриатическо море под мотото “Свързаност“ и искаше да направи маратон „Черно море“, но идеята му пропадна заради войната в Украйна.
„В един момент може да не го изтичам, а да го изходя, или да го изколоездя – не знам. Но си търся предизвикателства. Може да измисля нещо по Дунава – исках да мина реката с падъл борд. Защо пък не?“.
И на изпроводяк, ето една великденска гръцка лесна и вкусна рецепта от Краси, която е идеална и за Гергьовден. Не е задължително да сте на яхта, когато я приготвяте.
Агнешко с фета и кисело мляко
Съставки: Агнешка плешка или бут (900 г, нарязано на кубчета месо), червени пиперки, домати, лук, чесън, фета, кисело мляко, зехтин, риган, люспи чили, сол, черен пипер, пресен магданоз.
Начин на приготвяне: Запържете нарязаното на кубчета агне в зехтин, докато покафенее; оставете настрана. В същия тиган гответе нарязаните лук, чесън и пиперки, докато омекнат. Добавете нарязаните домати, риган, люспи чили, сол и черен пипер; оставете да къкри 10 минути. Върнете агнето в тигана, разбъркайте с киселото мляко и натрошената фета, след това печете на 175°C (350°F) за 30 минути, докато стане мехурчесто. Украсете с магданоз. Сервирайте с хрупкав хляб. Да ви е сладко!
Дочо ЧАНЕВ
