ПАЗАРДЖИК. Александър Йотов е издал 15 книги с разкази, фейлетони и епиграми, даже и словесни шаржове, а отскоро пред читателите е последната му творба – „Юбилейни епиграми“ („Българска книжница“ 2024), издадена след 70-годишнината му през 2023-а. Какво ни предлага авторът, който през 2018-а бе удостоен с наградата за литература на Пазарджик, а през 2023-а спечели и наградата на Съюза на българските писатели за най-добра сатирична книга за „Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Ганьо Балкански)? Предлага ни усмивки.
Епиграмите са злободневни, смешни и тъжни, а тъгата идва и от това, че в осмиваните черти и персонажи виждаме нещо от нас самите. Или нещо, за което и ние имаме вина. Защото много от тях са родени от новинарската глъчка:
„Отечество прекрасно,
защо със всичко си
съгласно?!“
…
„Вятър ечи…
от речи!“
…
„Отчаян съм съвсем,
серсем до серсем!“
„Как да остаряваме като катедрали,
като са ни драли, драли?!“
Художник на книгата е Стайо Гарноев, който на корицата е увековечил съгражданина ни Йотов, на когото сам Нютон завижда за осенението под ябълката. Илюстрациите вътре пък също са оформени като отделни епиграми.
„Юбилейните“ не са самоцелни хрумки, които трябва да ни разсмеят или замислят, не са и само остроумни сентенции или присъди. Те чакат отговора ни, реакцията ни. Като „ЧОВЕЧЕСТВО“:
„Това ли ще му е точката крайна -
Украйна?!“
Къси и стегнати присъди, но някои от тях - с право на обжалване.
Казват, че веднъж Ърнест Хемингуей се хванал на бас, че ще напише съвсем кратък трогателен разказ. И спечелил баса със следното съчинение: „Продават се детски обувчици. Неносени.”
Но вие не оставяйте непрочетени „Юбилейни епиграми“.
Тодор ГРОЗДЕВ
