С невръстната си внучка на ръце била на площад „Александър Невски“ при посрещането му в София
ПАЗАРДЖИК. Светът продължава да скърби за папа Франциск. Думите и делата му оставиха следа у милиони. Сред тях е и д-р Елисавета Генчева – АГ-специалист в болница „Хигия“ и общински съветник. Макар да не е католичка, тя е била на площад „Александър Невски“, за да го посрещне при посещението му в България през май 2019 г. При това – с невръстната си внучка на ръце. В дома й пък има розова броеница с кръст от неговата инаугурация (церемонията по официалното му встъпване в длъжност като глава на Римокатолическата църква) на площад „Свети Петър“ в Рим през 2013 г.
Няколко дни след Великден и, за съжаление, след кончината на папа Франциск, поговорихме с д-р Генчева за християнството, религията, вярата.
- Защо отидохте да посрещнете папа Франциск в София, заедно с малката Неда, д-р Генчева?
- Защото с посрещането му ние, българите, трябваше да препотвърдим уважението си към папската институция, както и своята непричастност като народ към зловещия атентат срещу папа Йоан Павел Втори в миналото. Католицизмът е част от голямото световно християнско вероизповедание и семейство. Няма голяма световна религия, която да не проповядва в свещените си книги на първо място - мир, разбирателство и любов между хората. И на това трябва да учим децата и внуците си - на толерантност, съпричастност, уважение и любов към всички хора, независимо от етнос, религия, раса, социално положение, сексуалност и финансови възможности.
- Какви мисли и емоции Ви владееха в онзи момент?
- Беше вълнуващо да види човек толкова много хора на площад „Александър Невски“, различни по възраст, по облекло, по вид, имаше много католически сестри, всякакви хора. Неда беше с нова рокля, нови обувки и ново палто. Обясних й, че ще види човек, когото целият свят познава, който обича хората и се моли всички да са здрави, да живеят спокойно и да се обичат. По-сложни неща нямаше да разбере. Беше малка, носих я и я държах на ръце, за да гледа дълго време. Казваше му „папито“. Беше минал Великден и тя, знаейки за Христос и Възкресението, и говорейки много, не разбираше стародавния поздрав за празника и непрекъснато, разбирайки, че греши, се смееше и повтаряше: „Кристосо кростесе“.
- С какво най-вече ще запомните папа Франциск?
- Не познавам добре католицизма, въпреки че се интересувам от история. Дълго време Ватикана, а преди това на други места, е определяла политиката в Западна Европа. Ние сме имали възможност да го приемем за официална религия в България. По време на Османското владичество католиците са организирали и участвали в много въстания за независимост. Има, разбира се, и много осъдителни и неприемливи за мен прояви в световен мащаб, да бъдем честни. Но папа Франциск беше, според мен, чист, светъл и праведен човек. Син на емигранти, високообразован и светски, и религиозно, йезуит, латиноамериканец - а те са свободни, волни хора. Бях миналата година в Аржентина - хората го обичат и уважават безкрайно! Скромен, непарадиращ, приемащ със сърцето си несгодите и подаващ ръка на децата, болните, страдащите, бедните, отхвърлените, бежанците, различните... Не се поколеба да покаже и утвърди ново лице на католическата църква - обичащо, признаващо грешките си, изпитващо покаяние и смирение, опитваше се да хвърли мост между религиите, да се пребори с недоверието и враждебността на фанатиците.
- Какво, лично на Вас, Ви дава вярата?
- Аз съм светски човек с тежка професия, не съм дълбоко религиозна, но уважавам религията и тези вярващи, които се стремят да живеят по Божиите заповеди, да проповядват добро и любов между хората. Вярвам в силата на разума, справедливостта и доброто. В работата си много често нямам време да помоля за помощ Бога или Всевишния Разум, защото трябва да действам веднага. Но човек трябва да вярва, че ако любовта движи света, той ще е по-добро място за живеене, а в Библията Бог е любов.
- Има ли място религията в живота на съвременния човек?
- Като морален коректив, като основа на разбирането, че доброто, смирението, покаянието, прошката и любовта трябва да определят действията ни, приемам мястото й за утвърждаване на разбирателството, толерантността, обичта и съпричастността между хората.
- А помага ли вярата в медицината – и на лекарите, и на пациентите?
- Най-напред за пациентите - попаднали в рискова, критична или по-стресираща и изнервяща ситуация, хората много често призовават Бог за помощ. Не знам дали всички го правят осъзнато, но е факт. А за мен, като лекар, е много сложно. Разчитам на това, че трябва да има справедливост, нещата винаги е редно да завършват добре, че никой човек не заслужава непредизвикана с поведението си болка, скръб или душевен и физически крах. И че някъде там все пак има един всевиждащ разум или вселенски дух, може и да е Бог, който отрежда по съвест всекиму своето. Жалко е, че не винаги вижда всичко, че допуска и изпитания, и разочарования, и грешки, и войни, и разбити съдби, и смърт. Но така върви светът и доколкото зависи от нас, да спазваме непреходните Божии заповеди и да живеем в мир със себе си и света около нас.
- Вие лично за или против сте часовете по религия да се завърнат в родните училища?
- България е светска държава и църквата е отделена от нея. Правилно е да има часове, запознаващи децата с основните морални принципи и категории в живота, които да включват и запознаване с принципите на вярата, пак като морални постулати, залегнали във всички основни религии. Болшинството българи изповядват православието, но разделянето на подрастващите, отворени за света деца, по това каква е религията им, според мен би било грешка. Може да не е политически коректно, но аз съм прям човек. Няма религия, която в основните си писания да не говори за разбирателство и любов между хората и това трябва да се уважава.
Затова и хората ще помнят папа Франциск, Бог да упокои душата му, защото не ги делеше и ги приемаше с всичките им различия и недостатъци. Не ми се ще да засягам политически теми, доста обвинения се чуха по тази тема, но в своето последно Пасхално послание папа Франциск призова за спиране на военните действия, терора и убийствата в Светите земи, Газа, Израел, Сирия, Йемен, Судан и нападната Украйна... Президентът Зеленски ще бъде на погребението. Папа Франциск беше човек на мира.
Иначе и сега училищните ръководства могат да организират срещи с известни, но не измислени членове на обществото. Такива, които са пример с поведението и живота си. По въпроса с религиозното възпитание такъв може да е отец Боян, архиерейският наместник, говорещ от сърце и душа, даващ примери от живота, учещ на доброта, смирение и толерантност. Или отец Петко Еленкин. Хора и млади, и достатъчно видели и живели, и познаващи прекрасно Светите писания.
Мария ДЪБОВА
