Професионалният модел се разписа с красив гол в последния кръг срещу „Чико-Бунара“
ПЛОВДИВ-БРАЦИГОВО. След прекъсване поради здравословни причини участникът в 5-ти сезон на „Игри на волята” Благомир Мастагарков отново е част от футболния тим на ФК „Брацигово“. Разговаряме преди дни с професионалния модел след като вкара красив гол при гостуването на „Чико-Бунара“ в Бяга. Комшийското дерби от трети кръг на „А“ Областна група завърши 2:1 за гостите, за радост на феновете и на треньора на ФК „Брацигово“ Атанас Трендафилов. Разгромна пък бе картинката в последния 4 кръг, когято брациговци като домакини разгромиха с 5:1 "Сарая" с голове на Георги Андонов, Благо Грозданов и хеттрик на дошлия от Хебър Олексий Збун.
„Хубаво е, че Благо се завърна при нас. След „Игри на волята“ той имаше проблеми с черния дроб и около една година бе далеч от футбола. Радващото е, че в момента е в по-добра форма отпреди и показва качествата си на терена“, коментира пред „Знаме“ треньорът Трендафилов. Когато го питаме Мастагарков ли е звездата на тима, той се усмихва. „Той е телевизионната звезда на ФК „Брацигово“. Иначе имаме доста футболни „звезди“, играли в „А“ група, “, казва Трендафилов.
Треньорът Атанас Трендафилов (вдясно) и шефът на ОС на БФС Йордан Линков са доволни, че Мастагарков се завърна в „Брацигово“
И дава за пример двукратния носител на Купата на България Георги Андонов. 42-годишният нападател
два пъти вдигал втория по сила трофей в родния футбол с отбора на „Берое“
- през 2010 и 2013 година. В „Брацигово“ играе и легендата на „Дунав“ (Русе) – 39-годишният Мирослав Будинов, който е носил екипите в елита и в професионалния футбол на „Черно море“, „Миньор“ (Перник), „Септември“ (София), „Царско село“, „Крумовград“, „Ботев“ (Враца), „Академик“ (София). Техен съотборник е и 43-годишният юноша на „Ботев“ (Пловдив) Стефан Киков. Защитникът е ритал и в „Черно море“, „Шумен“, „Сливен“, „Славия“, „Родопа“ (Смолян)… Атанас Трендафилов е горд, че още една „звезда“ носи фланелката на брациговския отбор - юношата на „Марица“ Иван Аврамов – вратарят, който е бил част от отборите на „Литекс“ по времето на Миодраг Йешич и Станимир Стоилов, „Пирин“, „Верея“, трупал опит още при Витомир Вутов и Михаил Ролев.
Разговаряме с Благомир Мастагарков:
- Г-н Мастагарков, отново сте в Брацигово. Треньорът казва, че сте в по-добра форва отпреди. На какво се дължи?
- Честно казано, върнах се в Брацигово, защото те ми звъннаха. Иначе се бях отказал и не бях играл футбол сигурно от година и половина-две. Поради множество операции и травми отпреди гледам повече да се пазя. Преди няколко години играх за „Брацигово“, едната година станах голмайстор. След близо 3 години игра прекъснах заради „Игри на волята“. След което отново се върнах, но не се чувствах добре – пребледнявах 15-20 минути след началото на мача... И спрях. Една година ми отне като период да се възстановя, бях по болници, сериозно бе възстановяването. Върнах се този сезон, защото се почувствах по-добре. Но ми звъннаха, помолиха ме и с моето меко сърце викам: „Добре, ще се върна и ще помогна с каквото мога“. (Смее се.) Уви, бях в първия мач в доста слаба форма, играх едно полувреме. След това лека-полека започнах да вдигам гарда. До момента съм изиграл може би около 6 мача, имам към 7-8 гола – не си водя статистика. В последното дерби вкарах гол. Дали съм в по-добра форма, както треньорът е казал, не съм сто процента сигурен в това. Но сега отборът е една идея по-добър. Има нови попълнения, малко по-силни футболисти, което е важно. За един нападател – има ли добри футболисти зад него, това няма как де не се отрази на неговата игра. Може би на това се дължи малко по-добрата ми игра и головете ми.
- И треньорът каза, че като колектив сте много добре. Има момчета от „А“ група и професионалния футбол.
- Да, има няколко футболисти, които са играли професионално. Поради една или друга причина всеки е спрял в професионалния футбол, но със сигурност опита, закалката, която е оттам, се усеща в аматьорския.
- Втори сте в класирането и със сигурност ще се целите към върха и първото място в края на сезона? (Бел. ред., Към момента „Брацигово“ е първи с еднакъв актив с още три отбора).
- Няма да е лесно, но не е невъзможно. Искаме да станем първи. Раздавам се на макс във всеки мач и затова съм отишъл - да гоним победата. Надявам се, че същото важи и за останалите момчета. Ние сме отбор, който не тренира – някои от играчите повече работим, всеки си поддържа формата кой както може – все пак сме аматьори. Има някои отбори в групата, които тренират постоянно, и това се отразява на тяхната форма на терена. Но мисля, че това няма да е съществен критерий при определянето на първенеца в края на сезона. Решаващи ще бъдат други фактори – кой какво показва на терена като качества и доколко си оставя там сърцето и душата. Разбира се, не подценявам другото - всеки може да се събере за 90 минути и да даде най-доброто от себе си, но със сигурност и тренировките допълнително помагат за това нещо. Така че ще видим. Ще е интересно.
- Казахте, че всеки има своите занимания извън футбола – при Вас са и бизнесът, и моделството, и походите в планините, и сноуборда... Как ги подреждате приоритетно?
- Честно, при мен най-важното нещо ми е бизнеса – на него обръщам най-много внимание и отделям най-много време в последните години. Всичко друго е на заден план – разбира се, с тренировките се поддържам, понеже това е начин на живот, и винаги намирам време за него. След това са снимките – рекламите, които снимам. Всичко друго си е по-назад. Стига ми времето засега за всичко. Успявам да съчетавам нещата, макар да имам и други идеи за бизнес, които искам да доразвия в близко време. Надявам се да имам здравето и късмета, за да мога да ги постигна и тях.
- Папараците Ви дебнат, като Ви видят с момиче... фенките се чудят има ли постоянна спътница до Вас?
- Хахаха, да, това е вечният въпрос, хахха. Да, има половинка до мен в момента, но искам да го запазя за себе си.
- Тя идва ли да Ви гледа на стадион „Христо Гюлеметов-Бонбона“?
- За момента не е идвала на стадиона, но нищо чудно да дойде. А и стадионът в Брацигово е много хубав за това четвърто ниво на футбола, в което играем. Късметлии сме определено. Не е идвала, защото още не съм я поканил, но съм сигурен, че ще присъства с най-голямо удоволствие, ако я помоля.
- Какво Ви дадоха моделството и участието Ви в „Игри на волята“?
- Много неща и все различни. Моделството ми е дало страшно широк мироглед – имах възможност да обиколя света, да работя с различни хора, да снимам за различни брандове. Това е ценен опит, който иначе е много трудно да се натрупа. Позволи ми да видя света от различна гледна точка. „Игри на волята“ пък ми даде една мини казарма – хахаха, нашето поколение не е минало през казармата, но аз я минах. Там без дисциплина, без характер и здрава психика не можеш да стигнеш напред. Минах през най-тежката игра и въпреки това не изневерих на себе си. Не обидих никого, бях достоен и дадох добър пример на младото поколение – как един човек трябва да се държи, макар и в едно предаване, което все пак силата на това предаване е монтажа.
- Вие с участието си показахте, че сте там не заради стоте хиляди лева, а заради други ценности.
- Да, заради много по-ценни неща от парите – със сигурност на първо място това е да дадеш правилния пример. Второто е любовта на народа, защото хората, които ме срещат, го правят с усмивки, поздравяват ме, че съм се представил добре и достойно. Харесват това, което съм направил там – за мен това е най-важното. Третото – да преминеш през всички тези препятствия, да преживееш всичко това, а при тази изолация вътре емоциите се засилват десетократно и нагоре, и си струва това да се изживее. Да, много е трудно – изключително трудно е, бих казал дори, че на моменти е психически пречупващо, но именно това те прави по-силен занапред в живота. Беше изтощително, много трудно – който си мисли, че е лесно, го предизвиквам да влезе и да види за какво става въпрос. Съветът ми е по-добре да са на дивана и да си гледат здравето.
А парите за мен никога не са били фикс идея. Не са кой знае колко пари – да, наистина, не са и малко. Но пари се правя с труд. Аз там не отидох за пари, а най-вече за изживяването.
- И Вие сте играл в професионалния футбол, имате и мач в елита като юноша с „Локомотив“. Той ли е отборът на сърцето Ви?
- Аз съм изцяло и единствено юноша на Локомотив Пловдив. Минал съм през гарнитурите на клуба от най-малките деца до юноши старша възраст. Имах една мечта – да сложа един ден фланелката на мъжкия отбор. Направих го. За съжаление не съм имал късмета чисто здравословно, защото за да станеш футболист, трябва да е налице съвкупност от няколко компонента – късмет, спортен шанс, талант, да има правилния човек, който да те забележи, и да си здрав. Аз нямах здравето, всичко друго имах, но здравето ми куцаше. И въпреки че имах качества, след една, втора, трета операция, трябваше да прекъсна. Не е било писано това, вярвам, че е за добро. Не съжалявам, дал съм всичко от себе си. Но стигнах това, което исках и усетих изживяването. Това е отборът, който за мен е с едни гърди пред всички останали отбори – не съм голям български футболен фен, дори и чуждестранен не съм, обичам повече да го играя, отколкото да го гледам този спорт.
- „Локомотив“ безспорно е сред колосите на родния футбол. А ако все пак гледате спорт по телевизията, какъв е той?
- Футболът определено. Рядко гледам български мачове, повече Висша лига на Англия, Шампионска лига, Ел класико. Ако гледам други спортове – гледал съм Формула 1, понякога гледам тенис, обичам да гледам и да играя снукър, отвреме на време – ММА, когато има Fight Night.
- Какво бихте казали на съотборниците си?
- Искам да пожелая на отбора на Брацигово да станем първи – дали с мен или без мен, не е от огромно значение, но аз ще се радвам да го направим заедно. Искам да пожелая на ръководството на отбора, на момчетата и на феновете, както и на Вас и на читателите на „Знаме“, да сте здрави. Най-вече здраве!
Дочо ЧАНЕВ
