Искам вътрешна светлина да пробие обвивката ни на хора, живеещи в материалното и комерсиалното
ПАЗАРДЖИК. Диана Христова долетя от Испания в родния Пазарджик да представи литературното си творчество – книга „Цвят на небе“ и сборника с разказа „Да те целуне ангел“. Съгражданката ни с псевдоним Олива пише истории за живота в пъстрата му палитра от успехи, повратности и уроци, за изпепеляващата любов, за човешкия дух, за съдбата, която разбърква парченцата от живота на човека като рисувана нова картина. В историите на книгата и сборника читателят намира нещо познато, но и нещо ново, по-добро. Произведенията й четат и българите в Англия, Германия, Испания, Италия, Швеция, САЩ, Канада,
та дори чак до Кения
Яна завършва паралелката по „Изобразително изкуство“ в СУ„Георги Брегов, а после „Право“ в СУ„Св. Климент Охридски“. Носителка е на престижни отличия от международните литературни конкурси „Изящното перо – Чикаго“ и „За проза“ – Хамбург, от националните „145 години от рождението на Елин Пелин“, „Нестинарството – живият въглен на българския дух“, „Мостове“ и други.
- Г-жо Христова, представихте две книги – „Цвят на небе“ и сборник с разкази „Да те целуне ангел“. Какво е усещането да срещнеш приятели и съмишленици?
- Усещането е за дом, за топлота. Гледах пълната зала „Никола Манев“ и се сетих за думите на една забележителна актриса – Бети Дейвис Милдър: „Най-трудната част от успеха е да намериш някой, който да се радва заедно с теб!“. Присъстващите съпреживяха моите емоции, моите мисли, моя успех. Това е най-голямата награда за един творец.
Посветих срещата на баба ми – Екатерина Денева, незабравим забележителен човек и учител, който вече не е между нас. Тя бе моят вдъхновител, а аз съм нейното продължение. За мен тя бе обич и доброта. Тя е част от сърцето ми и онази светлина в него, която ме кара да държа перото и да пиша. Тя е спокойствието в мислите ми, добрият дух от детството и вярата в мен и в бъдещето ми. Тя бе моят учител! Дължах й този момент. Исках, без излишна показност, от трибуната на това събитие да благодаря на семейството, на всички мои приятели, читатели, събеседници, които през годините се докоснаха до моя свят, до моето творчество. Без тяхната любов и подкрепа книгите ми щяха да са само куп непотребна хартия.
- В книгите изразявате себе си, доколко се разкривате?
- Изразявам чувствата и емоциите си и моите истории са връзката с читателите ми. Пиша за нещата, които ме вълнуват, за доброто, което ни заобикаля, и за красотата, скрита дори в дребните неща, за любовта, за вярата, за човечността. Все неща, които нашият материален свят лека-полека асимилира. Но, както казва вокалистът на The Doors Джим Морисън: “Ние, лудите, мислим със сърцето си!“ и това в пълна сила важи за мен и за моето творчество. Всичко, което пиша, минава през сърцето ми и потвърждение за това са моите книги.
Важното за мен е една история да докосва, да вълнува, да оставя среда, да се замислиш, да запали онова пламъче, което държи душите ни млади, което ни кара да мечтаем, пътуваме, обичаме, да живеем живота във всичките му превъплъщения като добри хора. Защото няма значение как изглеждаш. То е само опаковката на лампата. Важно е пламъчето в нея. Това са нашите мисли, нашата душа, светлината вътре в нас – ръката, подадена за помощ, добрата дума, цветето, посадено на балкона ни, усмивката на децата ни, спокойната старост на родителите ни. Искам нашата вътрешна светлина да пробие обвивката ни на съвременни хора, живеещи в едни материален и комерсиален.
- Повече от 20 години живеете в Испания. Спохожда ли Ви носталгия и има ли тя връзка с писането?
- Когато се озовах в чуждата страна, аз се изправих пред напълно непознати за мен хора, култура, език, както и пред много въпроси и съмнения дали изборът ми е бил правилен. Тогава си дадох сметка, че носталгията не е нещо голямо, а липсата на хиляди дребни неща. Липсваха ми семейството, приятелите, книгите в семейната библиотека, старите албуми със снимки, бабината къща с миризмата на вкусни бухти сутрин, разходките из малките и уютни улици на моя роден град. На пръв поглед все незначителни неща, но за мен те бяха основна част от моя житейски пъзел, от моя живот. Сякаш се отвори празнотата и за да я запълня, аз се хванах за перото, образно казано, като нишка, която ме свързваше с България, с езика ни и с онова, което исках и можех да правя най-добре – да пиша. А дебютният ми роман излезе на специална дата – 24 май. Казвам „специална“ и в личен план, защото цялото ми семейство са учители.
- Вашите каузи в живота?
- Силно вярвам, че словото, литературата и изкуството обединяват хората, българите, независимо в коя част на света се намират. От 2021 г. членувам в Борда на директорите и координатор за Испания в нов творчески съюз – Конфедерация на българските културни организации в чужбина. Творческата организация създадоха наши сънародници в Чикаго, САЩ, с подкрепата на Агенцията за чужденците към Министерския съвет. В нея членуват съмишленици от цял свят, които споделят идеите ни и са готови да работят в общи каузи.
През всичките години, в които живеем извън България, ние сме правили и правим всичко възможно да съхраним и популяризираме българската култура и език по света, за да обединим творческата енергия на нашите общности в чужбина. Провеждаме литературни и творчески конкурси, подпомагаме български библиотеки и училища зад граница – все инициативи в помощ на опазване не културните ни традиции, родова памет и корени. Защото, както казва Раковски: „Стари обичаи не презирай, бащино огнище не забравяй!“.
- Какво ново да очакват читателите?
- В момента работя върху новия си роман. Оставам вярна на стила си и в него ще срещна читателите с образи и персонажи, които са вълнуващи, интересни, многопластови, в развитие. Отново ще прескочим границите на родната България и ще се разходим до далечни страни. Това е една история с много обрати и житейски превратности, която понякога ще излезе извън комфорта и очакваното, ще прехвърли и емоционални граници. Надявам се да вълнува и да остави следа. Само тогава тя няма да е извървяла пътя си напразно.
Пенка МИХАЙЛОВА
