Наближава величавият 20 април. Може да се върнем в духа на времето отпреди 150 години, когато избухва въстанието в Босна и Херцеговина и дава тласък и пример на Българския централен революционен комитет в Букурещ, създаден 6 години по-рано. Във времето, когато деятелите за свобода и независимост Стоян Заимов, Никола Обретенов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Панайот Волов, Георги Икономов, и Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) напускат румънската столица и се установяват в Стара Загора, за да осъществят българската идея. Във времето на Старозагорското въстание, когато четници от града и чирпанските села, недостатъчно подготвени, за няколко дни били разбити и пръснати, и четата се разпада, а подобна е участта на въстаниците в Шуменско и в Русенско. Въстанието е потушено, но много скоро се формирал Гюргевския революционен комитет , а апостолите започнали активна организаторска работа из цялата страна.
Или да се върнем в януари 1876 г. - Бенковски и Волов, през Клисура и Карлово пристигат в Пловдив за среща с пловдивския революционен комитет и отсядат в хана на Хр. Търнев. Волов успява да привлече своя стар съмишленик Захари Стоянов и придружаван от копривщенеца Тодор Каблешков се заел с източната част на окръга. Георги Бенковски тръгнал да обходи северните склонове на Родопите – Батак, Пещера, Брацигово, Перущица. Учредителното събрание на комитета в Перущица едва се побрало в местното училище начело с Петър Бонев (учителствал и в Пазарджик) и веднага се заловили за работа. В Брацигово Бенковски бил посрещнат с голям интерес, а съставянето на местния комитет начело с Васил Петлешков включвал още Б. Боянов. Хр. Юруков, двамата местни свещеници, търговци, занаятчии и видни граждани. Членовете на организацията се заели с цялостната подготовка и агитация на града и околните села. В Ясъ кория (Равногор) по от рано е основан революционен комитет начело със свещеник Ангел Сандъкчиев, поради това, че населението е само българско и не желаели да правят „измет“ на дьовленски башибозук и да бъдат верни на падишаха. Съседните села Фотен, Осиково, Осеново и Форцово били приели чуждата вяра и често налитали да безчинстват и плячкосват градините и добитъка на коричани. Заклятието в Асъ кория се извършило пред дошлия в селото Константин Величков – начело на Пазарджишкия революционен комитет. Пред 16 души поп Ангел прочел клетвата:
„В името на Бога Отца, заклеваме се, че ще се борим против турците за българска свобода, ще изпълняваме заповедите на нашите водители, няма да искаме нищо от делото и заклятието, целуваме кръста Господен и евангелието и ножа, Амин!“.
Междувременно в Панагюрище и Копривщица вървят приготовления за въоръжена борба. Занаятчии и търговци осигурили олово, брашно и кожи. Работилници изработвали цървули и паласки за патрони, шивачи шиели униформи, железари поправяли пушки и саби, а знамето от кадифе със златни ресни извезала Райна п. Георгиева - знамето с думите „Свобода или смърт“ над лъвския образ.
Главният апостол Бенковски и комитетът на Панагюрски революционен окръг (четвърти) взема решение за свикване на общо събрание в местността Оборище, за да се определи денят за вдигане на въстанието. Упълномощени 65 души от 58 селища присъстват на събранието, протекло между 14 и 16 април. Общият план на военните действия предвиждал въстаническите сили да се съсредоточат на няколко основни позиции по протежението на Средногорието и северните склонове на Родопите. Датата първи май е обявена за въстанието!
Ненко Стоянов от Балдево (Росен) - кехая на чифлици, обаче предал въстанието.
От Пазарджик изпратили телеграфно съобщение до Пловдив и Одрин. На 20 април заптиета от Пловдив пристигат в Копривщица. Под командата на Тодор Каблешков градчето е превзето и той написва „кървавото писмо“ до Окръжния революционен комитет, превърнал се във временно правителство. Васил Петлешков се наел веднага да отнесе „кървавото писмо“ в Пазарджик, Пещера и Брацигово. В Пещера не въстанали, но по-късно активистите били изловени и затворени. Батачани не действали според изработения в Оборище общ план. Повечето въстаници, напуснали позициите и се укрепили по улиците. Беззащитните се скрили в църквата. Подмамени от Ахмед ага - Барутанлията да се предадат и да бъдат пощадени, изпълнили искането, но последвала заповед за масово клане. Главорезите подпалили църквата и изклали на дръвника всички жени, деца и старци. Подобно се развиват боевете и в Перущица. Около селото, добре организирани от П. Бонев, се отбраняват ожесточено четири дни и принуждават Тъмръшлията да поиска от Пловдив редовна войска. Подпаленото село принуждава населението и една част от въстаниците, начело с Кочо Чистеменски (роден в пазарджишкото село Динката), да се барикадират в църквата. Артилерийски огън разрушава камбанарията и църквата. Решили да не се предават Кочо Чистеменски застрелял жена си, детето и себе си. Спас Гинев го последвал като убил трите деца и жена си.
В Брацигово дошлите банди на Барутанлията и Тъмръшлията заварили добра укрепена отбрана. Освен местното население, участват във въстанието всички околни села. По инициатива на Петлешков, Гочо Ангелиев от Радилово бил избран за главен ръководител на отбраната с неколцина помощници, също селяни. От Ясъ кория участват около 120 въстаници, въоръжени с пушки-кремъклии и шишанета, и още на 23 април били разпределени на четири позиции. На север от страна на Тодоричините къщи, на четвъртата позиция бил поставен десетник Георги Мадаров – Стамболията (служил в Истанбул 16 години аскер в турската армия). Неговият племенник Трендафил Мадаров, един от най-младите участници, снабдявал позициите с храна, фишеци и барут за 6-те черешови топчета. Две седмици, до 6 май, турците дали десетки жертви и не успели да обградят селището, което храбро се отбранявало и се превърнало в непревземаема крепост. От Пловдив пристига редовна войска и започва да бомбардира града. Местните чорбаджии се налагат отбраната да капитулира. Асан паша заповядал бурията да свири. Стамболията уведомил ръководството на Комитета, че сигнала е за мир. Дядо Мильо от Козарско бил изпратен при пашата да преговаря за предаването на Брацигово. Оръжието е предадено. Заловените под военен конвой са откарани в Пловдивския зандан, членовете на военния съвет са осъдени на смърт и изпратени на заточение на остров Кипър. Петлешков бил печен между два огъня да издаде сподвижниците си. Но той неизменно отговарял: „Сам съм… Други няма…“!
Йордан МАДАРОВ
