КОСТАНДОВО. По случай свещения за мюсюлманите месец Рамадан, всяка вечер деца-доброволци от местното основно училище „Неофит Рилски“, водени от преподавателите по български език и математика Биляна Бешева и Мартин Кейбашиев, правят ифтар на говеещи и нуждаещи се хора. С венчета на главите и гордо окичени с медали с надписи „Доброто е ТУК“, учениците ще обикалят домовете на нуждаещи се и самотни жители на Костандово, за да ги зарадват с храна и добра дума.
- Ще стигнем навсякъде, във всяко кътче, където не сме били...
ще минем през всяка уличка и пътечка, защото по-велико от човешката добродетел и милостиня няма
Всеки е добре дошъл да се включи в каузата, защото доброто е заразно, ентусиазирани са участниците в благородната инициатива.
- В Костандово пламна искрата на доброто – не скри радостта си пред „Знаме“ Биляна Бешева. - Учим децата на ценности и заедност, на толерантност и доброта. В този живот няма по-красиво нещо от човешката съпричастност.
Костандовската група „Доброто е ТУК“ обединява над 200 души на различна възраст – деца, ученици, родители, жители на малкото градче. Каузата ни е да бъдем сплотени, да имаме чисти помисли и да живеем в мир и любов, изреждат те.
Почитат всеки празник. За последната Коледа например
са организирали няколко благотворителни базара
и със събраните средства са зарадвали с плодове, хранителни продукти и лакомства много свои съграждани, особено възрастни хора и сирачета.
- На дечицата слагахме и парички. Нямате представа каква е радостта и благодарността в очите и на даващите, и на получаващите - вълнува се г-жа Бешева.
- Сега децата обикалят къщите, накичени празнично с венчета и специално изработени медалчета с надпис „Доброто е ТУК“ - същински предвестници на доброто, продължава емоционалният разказ на учителката. - Рецитират стихове, подаряват картички и в един глас пожелават здраве, мир и любов. Всяка вечер, освен хранителни продукти,
раздаваме и топла храна
От сладкарския цех много ни помагат, защото искаме да е наистина топла. А времето на посещенията сме подбрали така, че да е свършил постът за деня на говеещите.
Имаме си работилница, в която всички заедно приготвяме пакетите. Децата са с ръкавици и шапки. Те участват в абсолютно всяка стъпка – набирането на продуктите, окомплектоването, чертаенето на маршрутите, раздаването. По този начин се учат и на чисто практични умения – работа в екип, планиране, организираност, домакински задължения.
В работилницата идват и хората, които искат да дадат своя принос за каузата. Някои носят продукти, други пари, трети
храни, които сами са приготвили – баници, сладкиши
и т. н. Приготвяме специални пакети за децата, в това число за тези, които срещаме по улиците.
Досега доброволците са обиколили около 300 къщи. Повечето от реакциите, с които ги посрещат, са докосващи и трогателни:
- Като видя кашкавал, една баба възкликна чистосърдечно, че не е „вкусвала“ от цяла година заради високата му цена. Не може да си представите парче кашкавал или малко грозде колко силни емоции могат да пробудят. Чувството и за нас е невероятно. Трудно се описва с думи. Всеки трябва да го преживее. Особено да видиш сълзи на благодарност!
А възрастните хора дават ценни житейски уроци и много мъдрост на подрастващите:
- Съветват ги най-вече да се уважават, да не се поддават на пороци и лоши мисли, да не се бият, да правят добро, да казват благи думи. Разказват им как са живели в младостта си. Разказват им колко трудолюбиви са били хората в миналото,
как са тръгвали в 3 часа след полунощ да берат тютюн, без да се страхуват
Как никой не заключвал къщата и колата си. Как, когато някой си купел телевизор, всички са се събирали в дома му, за да гледат заедно. Нямало е завист, нямало е злоба. Живеели са без много от днешните удобства, но по-спокойно и по-задружно.
Децата ги слушат с голям интерес, очичките им просто ще изскочат. Трудно им е да си представят всичко. „Г-жо, сякаш е било в друг свят“, коментират после с нас. Освен това, признават, че се прибират вкъщи заредени. Както и че след училище бързат да си напишат домашните и да си подготвят уроците, за да са свободни за следващата обиколка вечерта.
Добрината, която заедно правим, преобразява по красив начин децата. Момичета, които доскоро се караха непрекъснато, заровиха томахавките и участват рамо до рамо в инициативата.
По-буйните и непокорни ученици също се смиряват
и се включват с огромно желание. „Г-жо, вече съм по-добър човек, нали?!“, пита всеки ден един малък пакостник. Правейки добро, освен всичко друго, превръщаме пороци в добродетели – разсъждава с усмивка учителката.
В заключение тя казва:
- Макар злото да не е изкоренено, доброто, съпричастността, грижата за ближния все повече надигат глави. Като вълна са и тези дечица са живото доказателство. Има надежда за България. Каза им го и нашата директорка Юлия Спасова. А най-хубавото е, че непрекъснато се увеличаваме. Дано да продължаваме да разпалваме искрата и у други хора.
Мария ДЪБОВА
