Ако хората днес ме помнят, това е комплимент за мен, казва той
ПАЗАРДЖИК. На 2 март пазарджишкият художник Марин Маринов закръгли 85 лета. Добър повод да го потърсим и да му пожелаем още дълги години да радва с творчество си любителите на художественото изкуство.
Съдбата обаче е отредила друго. Марин посреща рождения си ден в болница след падане и сърдечни проблеми. Въпреки че е на легло, художникът с охота се отзова на телефонното повикване на наша репортерка.
- Благодаря за вниманието и за това, че сте се сетили за мен – отговори художникът. – Ако ме питате как преминаха 85 години, ще кажа простичко: „Неусетно, като един миг!“. Сега лежа неподвижно, физически слаб и разчитам на грижите на дъщеря ми. Иначе съм с висок дух, обичам да разговарям с близки и приятели – моята връзка с външния свят.
Живея със спомените за времето на творческите ми години,
на рисуването, на изложбите и най-вече на работата ми като сценограф в няколко театри, припомни миналото от живота си Марин Маринов, който през 2014 г. бе избран за почетен гражданин на Пазарджик.
Той призна, че през всичките си съзнателни години вярва в това, което прави, да е добро, красиво и полезно за хората.
Рисува от малък. Тази любов го отвежда в Архитектурния факултет на тогавашния Висш институт по архитектура и строителство в София. След едни семестър разбира, че там малко се рисува и постъпва във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, сега Националната художествена академия. Учи специалността „Сценография“, в класа на проф. Георги Каракашев и неговия асистент Георги Иванов.
- Сценографията е художествено оформление на пространството
и тя също е рисуване – поясни художникът Маринов. – Автор съм на сценографиите на постановки в драматичния театър „Константин Величков“ в Пазарджик, в който съм негов главен художник. Мои художествени постановки помнят жителите на Хасково и Димитровград.
Работя и в областта на живописта. Имам над 15 самостоятелни изложби. Отделно са участията ми в национални и международни изложби в София, Берлин, Москва, Прага, Сао Паоло и на други места по света.
Писането Ви хоби ли е? – питам художникът.
- По-скоро потребност да оставя сведения за поколенията, събрани на едно място, за работата на културните институции в Пазарджик. Автор съм на книгата „100 години театър в Пазарджик“, в която описвам историята на театъра, оперетата и симфоничния оркестър. Другите издания са за художници и за фолклора.
Една книга ще остане ненаписана – книгата за баща ми и нашия род. Материалите са събрани, но здравословното ми състояние не позволява да пристъпя към писане. Не зная дали някога тя ще види бял свят, изрази съжалението си художникът Марин Маринов.
Той разкри, че пази булчин портрет
на баба си Стойна Маринова, рисуван от стрелчанския художник Мильо Балтов, който се пада неин вуйчо.
- Скъпата семейна реликва е в съседната стая, но ако не проходя, няма да мога да я виждам. Картината е рисувана от натура, реставрирана е от специалист и е поставена в нова подходяща рамка – уточни художникът.
Мильо Балтов е посветен на църковната иконопис. Рисува царските икони на храма „Св. Архангел Михаил“ в Стрелча, на църквите в селата Свобода, Цар Асен и други.
- Много ми се иска да продължавам да рисувам – призна художникът. - Но на този етап е невъзможно. Опасявам се, че едва ли отново ще мога да хвана четката. Ако след това, което оставих с творчеството си през изминалите десетилетия, хора си спомнят за мен, това ще е голяма награда и комплимент. Вярата в Бог ме крепи и ми дава сили да преодолявам изпитанията. Оттук-насетне каквото е отредила съдбата, това ще се случи - изречението, с което завърши малко тъжният ни разказ с пазарджишкия творец Марин Маринов.
А ние му желаем да бъде здрав и силен!
Пенка МИХАЙЛОВА
