От години в Пловдив се провежда (вече със затихващи функции) международното специализирано изложение "Природа, лов, риболов", на което като журналист съм бивал от самото начало. Това изложение се превръщаше безспорно в празник и за млади, и за големи - защото е посветено на българската природа, на българската гора. Същата тази наша гора страдалница четири десетилетия разграбвана, опожарявана, изтерзана от бракониери и неефективна закрила от държавата и закона.
И на една от стартовите пресконференции на едно от изложенията преди около 20 години зададох на участващия в нея тогава пореден неуспешен министър на земеделието и горите въпрос: "Има ли мониторинг на състоянието на българската гора?" И подкрепих въпроса си с аргумента, че заради бракониерските изсичания и ежегодни мистериозно редуващи се пожари българската гора може да пострада дотам, че да спре да бъде фактор като защитник от поройни дъждове, които могат да започнат да влекат хора и покъщнини по села и градове...
Зададох въпроса си съвсем доброжелателно и очаквах отговора на министъра.
Уви! Отговор не получих, очевидно е нямало нито мониторинг на българската гора по това време, нито министърът от тройната коалиция бе очаквал такъв неудобен въпрос. Но вместо това той ме упрекна, а в мое лице и журналистите, в черногледство, пишели сме сензации и сме плашели неоправдано хората. Голямата зала за пресконференции притихна и като че ли се сниши от тези тежки думи на бройлерния земеделски министър, седящите до мен започнаха да се поотместват, не се намери журналист да ме подкрепи. Почувствах тежки погледи и от "президиума" на пресконференцията - в смисъл „хайде, тия журналисти пак ни развалят празника“. Седящият до мен бивш колега от вестник „Отечествен глас“ Дойчин Дойчинов (който бе и бивш секретар по идеологията на ОК на БКП в Пловдив) ми прошушна: „Сега контрата остава у теб“. Аз поисках отново думата с настояване да ми се отговори на въпроса. Но водещата пресконференцията, тогавашната шефка на панаирния пресцентър, пазарджиклийката Maрa Тодорова, карала стаж като студентка по журналистика в „Септемврийско знаме“, не ми даде думата и бързо закри пресконференцията.
А когато тръгнах след пищното откриване на изложението по залите с експонати, на едно място една от младите горски служителки, присъствала на пресконференцията, ме посочи с пръст и извика: "А, ето го журналистът, който задава лоши въпроси!"
С "лошия въпрос" ме бяха запомнили и други. Горските началници ми обръщаха гръб и се скриваха в кичозните си изложбени офиси, опасявайки се да не би да задам въпроса и на тях.
Скоро мистериозно спряха да ме канят от панаирния пресцентър за пресконференции с ВИП персони, за да не поставям така в неудобно положение и бездарните панаирни началства, които се сменяха като чорапи според политическата конюнктура.
Само след няколко месеца обаче моето "пророкуване", за лош късмет, се сбъдна.
Започнаха проливни дъждове и оредялата изпокрадена и опожарявана българска гора не можеше вече да спира като в "гъба сюнгер" водата, тя нахлуваше в няколко български села и по улиците бе повлечена покъщнина, бяха издавени и животни. А много скоро Министерството на земеделието и горите бе трансформирано в Министерство на земеделието и продоволствието, очевидно на основата на вече доста наболели и инфектирани проблеми в дотогавашната структура и ефективността й.
Дали има мониторинг на състоянието на българската гора, този "лош въпрос" повече не съм задавал на пресконференция с министри. Онзи, дето ме обвини в черногледство, вместо да ми отговори на журналистическия въпрос, отдавна не е министър и отдавна не е в политиката. Разкараха го.
Бедата и трагедията с българската гора закрилница обаче е факт и след 33 -те години на безвремие и разбойничество…
За "лошия ми журналистически въпрос" си спомням особено тягостно и сега, когато се редуват опустошителни наводнения, причина за които, както вече признават и експертите, е изсичането и погубването от пожари на българската гора. Дано вече го има най-после този мониторинг на състоянието й и експертите да са изчислили най-после колко от нея е изсечена, опожарена и ограбена, изнесена и продадена.
И искрено се радвам, когато чувам, че някъде залесяват.
Денчо ВЛАДИМИРОВ
