ПАНАГЮРИЩЕ. На сцената в Театър Дом-паметник в бунтовния град оживяха в спектакъл образите на герои по мотиви от произведения на Христо Смирненски, Джани Родари и приказки на Ханс Кристиян Андерсен. Театралното представление „Приказка за стълбата... и още нещо“ бе посветено на 185-ата годишнина от рождението на възрожденския писател и критик Нешо Бончев, патрон на едноименното средно училище.
В него се изяви трупата „Пътуващи артисти“,
с участието на ученици от 1 до 12 клас на Бончевата гимназия. Сценарият на музикално-сценичния спектакъл подготви учителят Нистор Хаинов, музикалното оформление е на Стоил Атанасов. Костюмите са дело на Ангелина Нешева.
Защо в съвременния 21 век се връщате към „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски? Това попитахме ръководителя на театралната трупа „Пътуващи артисти“ Нистор Хаинов:
- Поводът за спектакъла са традиционните Бончеви празници в Панагюрище. Той бе едно от заключителните събития, проведени от 18 до 29 април. Защо „Приказка за стълбата“ ли? В тези години на
тотална борба за властта и за домогване до върха на йерархията,
какво друго, ако не Смирненската „Приказка за стълбата“? - коментира Нистор Хаинов.
Като хора и българи сме длъжни да реагираме на лицемерието и пълната идиотщина, която ни заобикаля днес. За недоволството си избрахме артистичния за изразяване способ – думите и музиката, това, което най-добре умеем да правим.
18 млади артисти изричат истини, които никой друг не би посмял да каже
Децата знаят, че само те с персонажите си могат да боравят с истинските думи. Наясно са за властта днес, за живота и за още нещо. Те са лакмусът, разпознават лицемерието и е абсурдно да ги излъжеш.
Артистите очакваха с нетърпение изявата в най-истинското представление за случващото се по върховете на управлението на България. Кой, ако не ние, кога, ако не сега, бе категоричен Нестор Хаинов.
Той недоумява
защо тези отгоре не усещат, че отдолу нещо бълбука и не се знае кога то ще избие на повърхността
- За разлика от тях, децата го разпознават и това е страхотно в страхотния спектакъл, в който намериха място мултимедия, музика и песни.
За доброто представяне на „Приказка за стълбата... и още нещо“ се погрижиха общо 28 ентусиасти.
Какво споделиха участници в спектакъла?
Стойко Шопов,12 клас:
- Първо искам да благодаря и уважавания учител Нистор Хаинов за поканата да се изявя в една от главните роли на подкупния дявол. Персонажът досущ покрива представата за подлостта и предателството му. Дяволът говори това, което е на сърцето и на душата му без задръжки. Зрителите ще се замислят върху казаното от героите в спектакъла, в който няма нищо скрито-покрито. Истината е на преден план.
За образа помогна и суперелегантния ми черен костюм.
Диана Иванова, 11 клас:
- „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски е най-актуалното произведение в наши дни, заради стремежа да се изкачиш на последното й стъпало. Когато дяволът ти дойде на гости, опитвайки се да скриеш страховете си, ти вече си покварен. Изкачвайки се все по-нагоре, ти губиш от човещината си и даже дяволът се отказва от теб. Какво по-голямо падение от това? Казаното в спектакъла е препратка към политическата ситуация у нас.
Стойко иска да учи „Медицина“, но най-скъпо за него е изкуството. От 12-годишен учи „Поп и джаз“ при музикалната си ръководителка Нона Немигенчева. Диана пък, освен с театър, се занимава с изобразително изкуство. Участва в общи изложби, а преди 2 години подрежда и първата си самостоятелна експозиция. Обича конната езда, да стреля с лък и да играе роли в театралната трупа „Пътуващи артисти“.
Пенка МИХАЙЛОВА
