СОФИЯ. Националният археологически институт с музей при БАН за 17-ата поредна година представя Национална археологическа изложба „Българска археология 2024“. По традиция тя показва резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага най-интересните находки и илюстративен материал от теренната работа на българските археолози.
Съорганизатори са 23 исторически и археологически музея в страната, които участват с предмети от своите фондове.
Сред тях са Регионалният исторически музей в Пазарджик и археологическият музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в Септември
Общо изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта.
- Находките показват многообразието и хронологията – от ранния неолит, през праисторията, желязната епоха, тракийската култура, римския период, българското Средновековие, чак до 19 век, поясни доц. д-р Камен Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН и проучвател на могилата Юнаците. - Освен с находки, обектите са илюстрирани с постери, които дават допълнителна информация за резултатите от проучванията и за контекста на артефактите.
В изложбата Юнаците присъства с 14 експоната
- антропоморфни фигурки, керамичен съд, накити от средиземноморската мида спондилус, мъниста, фрагменти от гривни.
Най-впечатляващата находка е накитът от злато, сравнително добре запазен и рядко срещан от този период. Той се отнася към късния халколит – втората половина на V хилядолетие преди Христа. Находката е по-късна от златното мънисто, открито на обекта преди няколко години – поясни доц. д-р Бояджиев. Да припомним, че през 2016 г. при археологическите проучвания на обекта беше открито златно мънисто, определено като най-старото обработено злато в света, а през 2017 г. – златна апликация.
Той съобщи, че с три златни находки е представен и Варненският некропол, резултат от последните проучвания на обекта.
- Варненското злато и мънистото от Юнаците дават
най-ранни данни за възникването и развитието на златната металургия в Европа и света
– категоричен е археологът. - Друг интересен предмет в експозицията са керамичен модел на пещ и част от антропоморфна фигурка, открити заедно в ъгъла на сграда от късния халколит.
Археологът свързва предметите с малък домашен олтар. Те носят информация за вярванията на хората пред далечното V хилядолетие преди Христа – за култови ритуали, за архитектурата и вида на съоръженията.
- Рано е да прогнозираме тазгодишното археологическо лято, можем само да се надяваме да продължим проучванията на плоската могила Юнаците, допълни доц. д-р Камен Бояджиев.
Кога ще започнат разкопките на античния обект Емпорион Пистирос край Ветрен,
също не е ясно. Знае се само, че находки от обекта са подредени в една от витрините на изложбата „Българска археология 2024“.
- В експозицията показваме бронзова теглилка, бронзова апликация и пет монети – сребро и бронз, каза Виолета Дунева – археолог и директор на Археологическия музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в Септември. - Най-любопитната находка,
открита за първи път у нас, е глинен печат
за изработване на орнаменти с яйцевидна форма. Предметът говори за доста добре развито занаятчийство. Подобни съдове могат да се видят в специалната експозиция в музея, отправи покана към любителите на историята негова директорка.
Най-интересните находки от теренната работа на българските археолози през изминалото археологическо лято са събрани в нарочно издание с редактори доц. д-р Камен Бояджиев и Жени Василева.
Изложбата „Българска археология 2024“, открита на 14 февруари в централната зала на Археологическия музей в София, може да се посети до 25 май.
Пенка МИХАЙЛОВА
--230.jpg)
