Децата от ВУИ-Ракитово станаха доброволци

Доброволчеството е една от най-важните ценности на демокрацията. Да извършиш добро дело по собствено желание, да помогнеш на нуждаещ се. Това е неприсъщо за момчета, извършили противообществени прояви, нарушили правата на друг човек. Самата идея да поставиш нуждите на друг човек преди своите е показател за съпричастност, която е липсвала на тези деца, преди да дойдат във ВУИ „Ангел Узунов“ – Ракитово.

Откъсването от асоциалната, в някои случаи дори криминогенна среда по места, създава временен дискомфорт. Децата имат усещането, че са в душевна безтегловност. Оглеждат се и търсят да открият нещо от старата обстановка, за да използват старите си навици. Този процес на адаптация и преоценка може да продължи два – три месеца или повече. Процесът е индивидуален. Ако в този момент детето може да извърши нещо, което да му донесе удовлетворение, да повиши самочувствието му и да покаже, че е значим и успешен човек, то се вкопчва в него и продължава напред. Затова е важно непрекъснато да се прави нещо в училището, да се показват нови модели на поведение. Обикновено това става ненатрапчиво, просто нещо се случва. Като например облагородяването на района около Попчевата чешма край училището. Децата виждат, че идват хора от Ракитово в свободното си време и работят там. Правят беседка, пейки за сядане. Поражда се естественият стремеж да се включат. Да си говорят с хората, да изкарат известно време сред природата. На ракитовеца Борис Гелин, който като доброволец работи непрекъснато по облагородяването на това място, което той нарича „Горски кът“, също му харесва. Най-често край беседката са Радко Георгиев – VIII клас, Яшар Маринов – Х клас, Иван Асенов -  VI клас, Иван Атанасов -  VII клас, Младен Христов -  V клас.

Около зам. директора Кунчо Караджов се създава малка група от по-големите момчета, които в свободното си време искат да работят по подобряване на средата в общежитието. Те сами поставят дарения ламиниран паркет по коридорите и стаите. Най-активни са Андриян Рачев – Х клас и Борис Митков – Х клас. Включват се и Ивайло Ценов – Х клас, Моню Монев – Х клас, Симеон Топалов - IХ клас.

Момчетата проявяват голямо желание да помагат през свободното време и при ремонта на покрива на учебната сграда. В този случай могат да участват само в дейности, които се извършват на земята. Преместват и подават дъски и бичмета, събират свалените ламарини и улуци. Независимо от това се изисква голямо внимание и директорите са определили само няколко от по-старателните момчета, които могат да помагат. Основен участник в групата е Веселин Василев - VIII клас. В началото с него е Радослав Стоименов -  VIII клас, впоследствие заменен от Синан Юсуфов - IХ клас. Включват се също и Антон Тошков – Х клас, Исус Маринов -  VI клас, Младен Христов -  VI клас.

По идея на служителя Георги Балкански децата, водени от инструктора Асен Пелев, решават да направят пейка край пътя за местност Парка. Възрастните хора, най-често жени, които се разхождат от Ракитово към Попчевата чешма, сядат да си почиват в края на стръмнината след чешма Лъвчето. Под бор край пътя на сянка те дълго стоят и си говорят. Бате Гошо Балкански често ги среща там и предлага с децата да им направят пейка под бора. Включват се няколко момчета: Митко Иванов – IХ клас, Исус Тодоров - IХ клас, Делян Кирилов – Х клас, Стефан Стефанов - IХ клас, Ангел Ангелов - IХ клас.

Когато става дума за доброволчество децата най-често се сещат за възрастните хора от Клуба на пенсионера в Ракитово. Вече има повече от десетгодишна традиция момчетата да прибират дървата на пенсионерите. Тази година не се налага цепене, защото ръководството на Клуба се е погрижило предварително за цепенето. Момчетата помагат само за пренасянето и подреждането на дървата в сайванта. Но пък защото дървата са оставени далече от сайванта се налага участието на повече деца. Работата продължава два дни, като участват над 10 момчета. Правят верига от купчината с дърва до покритото помещение. Най-активни са: Азис Страхилов – XI клас, Юлиян Страхилов – VI клас, Радко Георгиев – VIII клас, Младен Христов – V клас, Яшар Маринов – Х клас, Иван Асенов – VI клас, Митко Иванов – IX клас. Както обикновено, жените ги черпят със сладки и безалкохолни напитки.

Но най-голямата отплата за децата е отношението на възрастните хора към тях. Те ги приемат като свои внуци. Канят ги на свои празници и дейности. На 13 февруари 2024 г. правят заедно мартенички. В своеобразната работилница за мартеници участват и хора от Общината: г-жа Виляна Колчева – зам. кмет на Общината и г-жа Петя Стефанова – секретар на Общината. Показват майсторство по-малките момчета: Дончо Кръстев -  VII клас, Юлиян Страхилов -  VI клас, Иван Атанасов -  VII клас, Георги Дончев -  VI клас, Сашо Атанасов -  VI клас, Добри Петров -  VII клас, Владимир Иванов -  VI клас, Иван Тодоров -  VIII клас. Момчетата се представят много добре. Те са сръчни и обичат да се запознават с различни хора, да общуват. Накрая получават покана за състезание по шахмат между Клуба на пенсионера и училището. Състезанието е предвидено за средата на месец март, но двете страни вече се готвят за „тежкия сблъсък“.

Междувременно пенсионерите правят традиционното си посещение във ВУИ на първи март. В първия мартенски ден, също като Баба Марта, бабите от Клуба на пенсионера идват, за да вържат мартенички, които са изработили сами, на всички деца от интерната. И пак по традиция те изнасят малка фолклорна програма. Заедно с тях е Георги Дойкин – старши, който е техен художествен и музикален ръководител. На една от песните на жените децата от ВУИ заиграват хоро. Част от Фолклорната група „Аратлик“, с хороеграф Светлана Стоева, в състав: Делян Кирилов – Х клас, Атанас Атанасов -  IХ клас, Владимир Иванов -  VI клас,  Сабрин Котов –  VI клас, Райко Рамадан - ХI клас, изпълнява един от своите танци. Г-жа Ангелина Баташка – председател на Клуба, благодари на децата за тяхната отзивчивост и желание да помагат безкористно на възрастните хора. Г-жа Веска Пейчинова поздравява в аванс децата и учителите във връзка с идващия Национален празник 3 март. Накрая всички – баби, учители и ученици заиграват заедно право хоро.

Автори: Владимир Иванов -  VI клас и

Свилен Топчиев - учител