Кои са Пижо и Пенда и каква е била мартеницата на хан Аспарух

Всеки знае коя е Баба Марта – сестра с непредвидим характер на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко (символизиращи месеците януари и февруари). За да я омилостивим, а и за здраве, от незапомнени времена по това време на годината се кичим с бели и червени конци по това. Кои са обаче Пижо и Пенда, превърнали се също в

любимите образи

по тези географски ширини и вдъхновили изработването на многобройни мартенички с техния лик?

Младите и хубави влюбени Пижо и Пенда живели отдавна на територията на нашата страна Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с благия си нрав. Той бил най-личният момък в цялото село. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място - вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и

бузите му били винаги червени

Пижо се влюбил от пръв път в хубавицата Пенда. Тя била най-красивата мома в цялата околия. Притежавала честна и скромна душа, била добра и много искрена девойка. Косите й били черни, а кожата й била, най-бялата, която някой някога би виждал. Пижо бил толкова запленен, че я поискал за своя жена. Тя също го избрала за спътника си в живота.

Така двамата млади вдигнали голяма сватба, на която поканили няколко села, а хората, възхитени от красивата двойка, решили да ги обезсмъртят в две фигурки -

на червен момък и бяла невеста

И до днес Пижо и Пенда ни наблюдават всяка година от мартеничките и ни напомнят, че силата на любовта облагородява човек и го прави безсмъртен. Тяхната история се предава от уста на уста в народното творчество и става символ на новото начало и възраждащата се пролетна природа.
Ето още няколко от най-разпространените и любопитни легенди относно символиката на цветовете и образите свързани с тях.

Легендата за хан Аспарух и сестра му Хуба

Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската равнина, бил омагьосан от нейната красота. Той избрал това място, за да запали огромен огън, защото древните българи вярвали, че около огъня бог Тангра избирал кого да покровителства. Започнал празник, ала ханът не бил весел - нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ край река Волга, а по стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове и да благодари на Тангра.

Но изведнъж до хана долетяла лястовичка (в различните легенди птицата е различна, често е и гълъб), към крака на която с бял конец била привързана китка - подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й. Хан Аспарух взел стръкчето билка и го поднесъл в дар на бог Тангра. А бяло-червения конец запазил, вярвайки, че ще му донесе здраве и щастие.

Знакът на траките за края на зимата

Червено-бели преплетени конци траките връзвали още по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Още от миналото

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, представлявали само навързан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, към конците добавили златна или сребърна паричка или синьо мънисто - против уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила.

Старите обичаи гласели, че невестите трябвало да носят мартениците отдясно на гърдите, а момите - отляво. Ергените ги връзвали на китките си с разчепкани краища, докато тези на зрелите мъже били изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се наричат марцишор и се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.

„Знаме“