Костадин Зяпков: Много бележити българи са анархисти или повлияни от анархизма

Преписахме тайно ръкопис, а първоизточника след години Невена Коканова даде на Николай Хайтов

Неотдавна Костадин Зяпков представи книгата си „Анархисти в Чепинско и Пазарджишко“, а зала „Никола Манев“ в сградата на ДКТ „Константин Величков“ бе тясна да побере аудиторията. Самият автор отдавна се изкушава да пише за анархистите. Такива са били и неговите родители. Той сподели кога за пръв път е оповестил този факт - след 1989 г., в предговора на книгата на брат си Милош Зяпков „Не искам да съм просто жив“.

- Г-н Зяпков, какви са отзивите и реакциите след излизането на книгата Ви?

- Те се появиха още с публикуването на материалите „Анархизмът в Чепинско” във вестник „Темпо“ и „Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко” във вестник „Знаме”. Приятели ме убедиха да ги издам в книга. А датата на представянето на книгата не я избрах случайно. На 16.XII.1948 г. беше нанесено поражение на анархистическото движение в България. Може би заради хубавата корица, хубавия плакат и заглавието се прояви доста голям интерес към книгата - от  читалището на квартал „Чепино“ във Велинград пожелаха представянето й, групи приятели от София и Пловдив също искат представяне, получих и доста молби за притежаване на книгата. Подарих я на читалищните библиотеки във Велинград, Ракитово, Батак, Стрелча, Панагюрище, Пазарджик и на Регионалната библиотека.

- Що е то анархизъм?

- В книжката съм написал, че целта ми не е да обяснявам това. Ще цитирам едно определение от книгата на Георги Константинов „Анархизмът в XXI век” (Регионалната библиотека получи няколко бройки от нея): „Анархизмът е революционна теория за унищожението от „нисшите“ класи на държавната и всякаква друга власт, на експлоатацията на човек от човека и на границите между хората и народите и замяната им с доброволното съюзяване и сътрудничество на индивидите върху основата на свободата, социалното равенство и братския съюз на народите. Реализацията на тези цели е самата Социална революция с нейната разрушителна и творческа програма. В резултат на нейното реализиране различните видове власт (на първо място – държавната) и капиталистическата експлоатация ще бъдат премахнати… Новите социални структури и отношения трябва да се базират на взаимопомощта, солидарността, доброволното съгласие и отговорността на всички участници (вследствие личната заинтересованост от съществуването на тази обществена система). Вместо вертикалното, йерархическо устройство на обществото, анархистите предлагат структурирането му, посредством хоризонталните мрежови връзки, върху принципите на самоуправлението или пряката демокрация.”

В Първия интернационал и бакунистите, и марксистите, са против държавата. Първите са за нейното ликвидиране, вторите са за нейното използване докато тя сама отмре. След век и половина не се забелязват признаци на умиране. С техниката, електрониката, роботизацията настана такава промяна, че аз не се наемам да предвидя какво би станало след една социална революция. Често се замислям върху двете твърдения:

Дай на човека власт, за да го видиш какъв е.

Дай на човека власт, за да видиш властта какво е.

Аз съм безвластник. Както богомилите не са искали между Бога и хората да има посредник - църквата, така и анархистите не искат между хората и общественото им устройство да е посредник държавата.

- Има много бележити българи, които са анархисти или свързани с тях…

- Още Ботев пише: „…Законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че всяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.” Знаем за връзката му с Нечаев и Русел Судзиловски. Каравелов пък през 1870 г. се среща с Бакунин. Търси съвет за написване програмата на БРЦК. Видният общественик, анархист и революционер в Македония и Одринско Михаил Герджиков, когато създава анархистическия кръжок в Пловдив, в него са Стефан Михов от Пазарджик, Петър Манджуков от Пловдив, Коста Нунков, Ваньо Волния от Стрелча, Слав Мерджанов от Карнобат… Коста Нунков и Яворов са съученици от Чирпан, съквартиранти в Пловдив. Яворов се увлича от идеята на Нунков да освободят Македония. И Яворов посещава кръжока на Герджиков, който е един от основателите на Федерацията на анархкомунистите в България (ФАКБ).

Яворов, Г. П. Стаматов и Михаил Герджиков

В кръжока в Женева пък са и писателят Георги Стаматов, Коста Нунков, дъщерята на Ботев – Иванка… И в двата кръжока целта е освобождението на Македония. Малко хора знаят, че песента „Кога зашумят буките” (Къде е син ми Костадин, Костадин войводата, капетано) е посветена на Коста Нунков. Друга известна песен е „Болен ми лежи Миле Попйорданов. А Миле Попйорданов е брат на Орце Попйорданов - ръководителят на солунските атентатори. Всичките са били анархисти. А Гоце Делчев е много близък с Михаил Герджиков. Той казва: „Аз по душа съм анархист, по убеждение социалдемократ, а по дела революционер“. Ами революционерът Петър Манджуков – племенник на Натанаил Охридски…

- Имате участие в преписването на книгата му „Предвестници на бурята”.

- Тя е с подзаглавие „Участие на анархистите в македонското революционно движение”. Брат му Спас Манджуков е дядо на Невена Коканова (бащата на голямата ни актриса е 3 години в Белене като царски офицер). Като студент в Пловдив се запознах с Иван Корметев – анархист, приятел на баща ми. Той ми откри, че още е жив един от гемиджиите, приятел на Гоце Делчев - Петър Манджуков. Манджуков и съпругата му живееха на ъгъла на ул. „Никола Вапцаров” (сега „Авксентий Велешки”) и ул. „Велико Търново”. Съпругата му беше приветлива и тиха жена, зъболекарка, а той – дружелюбен и приказлив. Тогава, през 1965 г., беше на 87 години. Първа го посети съпругата ми. Когато дядо Петър разбрал, че тя е попаднала в анархистическо семейство, й дал ръкописа си „Предвестници на бурята”, написан на пишеща машина. След прочитането трябваше да го върнем. Спомените се състояха от пет папки, с подзаглавие „Анархистите в македонското революционно-освободително движение”. Баща ни, усещайки колко ценна книга е у нас, организира преписването й на ръка - 1000 страници. Манджуков беше без наследници и имаше опасност книгата да се изгуби. Опитите му да я издаде били неуспешни. Редакторите му предлагали да я преработи и да избегне писането за анархизъм и анархисти. Пред нас споделяше, че не иска нито ред  да промени. След ръчното преписване татко плати на една машинописка, която притежаваше разкодирана машина, да препише книгата в три екземпляра. Единият от екземплярите бе изнесен нелегално във Франция... Препоръчвам на всеки българин да прочете книгата. Никой по-добре от автора не може да разкаже за революционната дейност, започнала от първия ученически анархистичен кръжок, вдъхновен от Михаил Герджиков, минала през Тайния Македонски Революционен Комитет в Женева, в Цариград - заедно с Мерджанов и Соколов, в Македония - с Гоце Делчев, Орце Попйорданов, Гьорче Петров и много други.

През 1993 г. „Предвестници на бурята” се появи под редакторството на Хайтов. Той твърди, че е получил машинописен екземпляр от Невена Коканова. Работейки по моята книжка „Анархисти в Чепинско и Пазарджишко” открих, че актрисата ни е внучка на брата на Петър Манджуков. „Прочетох тези около 1000 машинописни страници със захлас, с какъвто бях чел някога „Записките” на Захари Стоянов, и почувствах, че в много отношения – по изобразителна сила и интелектуална дълбочина Манджуковата мемоарна проза може спокойно да дели мегдан с краля на българската мемоаристика” – пише Хайтов.

На 2 януари 1966 г. тръгнах от Ракитово за Пловдив, за да се видя с дядо Петър. Пристигайки до тях, видях погребалното шествие. Беше починал предишния ден. Поздравихме се с доктор Константин Кантарев. Той бързаше, за да говори в ритуалната зала.

Двадесет години по-късно, през 2013 г. Федерацията на анархистите в България издаде с нова редакция, ползвайки нашия машинописен екземпляр, забележителната книга „Предвестници на бурята”.

- Пазарджишки анархисти са имали идея да пленят Цар Борис Трети?

- Организатор на атентата в Арабаконашкия проход е Васил Икономов. Той е роден в  Айтос, но през част от детството си живее в Пазарджик. През 1919 г. в Пазарджик се запознава със Стефан Герджиков и приема неговите анархистични идеи. Става близък и с брата на Стефан – Михаил Герджиков. Целта на атентата е да бъде пленен цар Борис III и да се замени с освобождаване на политическите затворници. Вероятно в него са участвали и пазарджиклиите Любен Чернаев и Стефан Георгиев – Бако. Освен атентата, Икономов организира още безброй акции като ексове, освобождавания, нападения над органи на властта, изпълняване на смъртни присъди... За този изключителен революционер историкът Лъчезар Кръстев написа книгата „Пуста кюския”, която е подарена на Регионалната библиотека на Пазарджик.

Тодор ГРОЗДЕВ

Продължението на интервюто – в книжния брой утре, 29 февруари