В края и началото на всяка година Отечеството е обхванато от повсеместни бюджетни вълнения. Чиновническо-пенсионерска България се вторачва в разходната част, перо по перо, и всеки чака по стар социалистически обичай държавата да го храни. "Знаме" писа за приемането на бюджета и вдигането на заплатите ТУК, но на чаша кафе с финансиста пенсионер Тодор Атанасов - дълги години правил и упражнявал пазарджишките окръжен и общински бюджети, обсъждаме задълбочено бюджета на Пазарджик за… 1884 година. Няма печатна грешка, драги читателю. Решихме да се върнем 140 години назад и да оценим хала на пазарджиклии спроти цифрите. Нам поне не са давали пари за "треторазрядни музикални фестивали", както казват някои сегашни общински съветници...
Неоспорима истина е че бюджетните и данъчните книжа имат най голяма архивна и историческа стойност. Както казва господин Атанасов, "по бюджетите ще ги познаете“.
Пазарджишкият бюджет ‘1884 има четири отдела приходи и пет отдела разходи. Цифрите показват, че да се разходва повече от събраното е дълголетна общинска традиция. Голям интерес предизвикват някои приходни пера. Който се съмнява, че Пазарджик е бил пристанищен град, да прочете т. 5 в приходната част, която гласи: „1950 златни гроша приход от скелето за салове“. Точка 27 предвижда 1500 гроша. От глоби (шрафове).По онова време кметовете не са си поплювали. Глобявали са за всяко нарушение на прясно приетите общински наредби. В т. 25 е записано: „Приход от публични жени - 5000 златни гроша“. Това приходно перо явно се е преизпълнявало, защото както пише д-р К. Кантарев в книгата си"Пролетта на един град", през 1907 г. на пазарджишките съпруги им писва от западноевропейските ценности. Прогонват „буците“ (така са наричани тогава проститутките заради пищните им телеса) и запалват публичния дом.
Така изгаря надеждата Татар-Пазарджик да стане малкия Париж.
В раздел I, точка първа на разходите естествено е записана заплатата на кмета - 13 турски лири на месец . Може би това са имали предвид днешните общинари, които предложиха заплатата на кмета да бъде като на футболист от „Хебър“. „На трима помощник-кметове, на градский инжинер, писари, тринадесет нощни пазачи, пожарникари, колари на служебните файтони, всичко 92 000 гроша и 22 турски лири“ е струвала на пазарджиклии зараждащата се бюрокрация през 1884-то лето. Образованието и културата и тогава са били маркирани в последните три точки на последния пети отдел. За пособия на градските училища, за общинската библиотека са планирани всичко на всичко 35 000 гроша, т.е колкото е била платата на тримата помощник кметове.
Отраден е фактът, че в сиромашките следосвобожденски години управата е гласувала заплата на щатен диригент (капелмайстор). Век и половина по-късно се намериха общински съветници,които влизат в зала „Маестро Г. Атанасов" само на предизборни събрания и не различават обой от валдхорна, но предлагат закриване на симфоничния оркестър.
Но по бюджетите ще ги познаете.
Михаил ТОДОРОВ
В края и началото на всяка година Отечеството е обхванато от повсеместни бюджетни вълнения. Чиновническо-пенсионерска България се вторачва в разходната част, перо по перо, и всеки чака по стар социалистически обичай държавата да го храни. На чаша кафе с финансиста пенсионер Тодор Атанасов - дълги години правил и упражнявал пазарджишките окръжен и общински бюджети. обсъждаме задълбочено бюджета на Пазарджик за… 1884 година. Няма печатна грешка, драги читателю. Решихме да се върнем 140 години назад и да оценим хала на пазарджиклии спроти цифрите.
Неоспорима истина е че бюджетните и данъчните книжа имат най голяма архивна и историческа стойност. Както казва господин Атанасов, "по бюджетите ще ги познаете“.
Пазарджишкият бюджет ‘1884 има четири отдела приходи и пет отдела разходи. Цифрите показват, че да се разходва повече от събраното е дълголетна общинска традиция. Голям интерес предизвикват някои приходни пера. Който се съмнява, че Пазарджик е бил пристанищен град, да прочете т. 5 в приходната част, която гласи: „1950 златни гроша приход от скелето за салове“. Точка 27 предвижда 1500 гроша. От глоби (шрафове).По онова време кметовете не са си поплювали. Глобявали са за всяко нарушение на прясно приетите общински наредби. В т. 25 е записано: „Приход от публични жени - 5000 златни гроша“. Това приходно перо явно се е преизпълнявало, защото както пише д-р К. Кантарев в книгата си"Пролетта на един град", през 1907 г. на пазарджишките съпруги им писва от западноевропейските ценности. Прогонват „буците“ (така са наричани тогава проститутките заради пищните им телеса) и запалват публичния дом.
Така изгаря надеждата Татар-Пазарджик да стане малкия Париж.
В раздел I, точка първа на разходите естествено е записана заплатата на кмета - 13 турски лири на месец . Може би това са имали предвид днешните общинари, които предложиха заплатата на кмета да бъде като на футболист от „Хебър“. „На трима помощник-кметове, на градский инжинер, писари, тринадесет нощни пазачи, пожарникари, колари на служебните файтони, всичко 92 000 гроша и 22 турски лири“ е струвала на пазарджиклии зараждащата се бюрокрация през 1884-то лето. Образованието и културата и тогава са били маркирани в последните три точки на последния пети отдел. За пособия на градските училища, за общинската библиотека са планирани всичко на всичко 35 000 гроша, т.е колкото е била платата на тримата помощник кметове.
Отраден е фактът, че в сиромашките следосвобожденски години управата е гласувала заплата на щатен диригент (капелмайстор). Век и половина по-късно се намериха общински съветници,които влизат в зала „Маестро Г. Атанасов" само на предизборни събрания и не различават обой от валдхорна, но предлагат закриване на симфоничния оркестър.
Но по бюджетите ще ги познаете.
Михаил ТОДОРОВ
--230.jpg)
