Ели Скорчева гостува в училище и се върна в детството

ПАЗАРДЖИК. Голямата актриса Ели Скорчева гостува в един необикновен час в СУ „Георги Брегов“ и разговаря с осмокласници и деветокласници на теми, които ги вълнуват. Инициативата бе на училищния подкаст Радио „Чиксалън“ и учителя Илия Михайлов. Звездата на българското кино разказа за неща, които обикновено не говори в интервютата си. Разбира се, стана дума и за „Уроците на Блага“, за „Адаптация“ и „Мадам Бовари от Сливен“, за „Дом за нашите деца“ и „Ева на третия етаж“ ...

„Първия учебен ден го помня ясно.

Спомням си го целия от начало до край

 Аз съм родена в Пловдив, с вас сме тракийци, и съм учила от първи до осми клас в училище „Петър Берон“ – доста старо, намира се в центъра. Събраха ни на двора, разделиха ни по класове, казаха ни коя е нашата класна. Попитаха някой иска ли да каже нещо. И всички наведоха глави, притеснени. Аз казах: „Аз искам“. И изпях една песен – за едно малко негърче, което бавно върви покрай полето. Сега няма как да се изпее това, защото има думата „негърче“, но тогава това беше доста популярна детска песничка. После казах едно стихотворение. И така започнахме училище. Докато траеше запознаването, вече половината от класа ми бяха приятели. С част от тях и досега сме приятели. Винаги когато пътувам до Пловдив, им се обаждам предварително, за да намерим начин да се видим.

Имам четири приятелки

Една от тях почина, за съжаление – преводачката Надя Фурнаджиева, която беше шефка на издателство „Летера“. Архитектът Жана Джугаланова, която беше кмет на Стария град. Мария Гърбучкова – началник на женското отделение на психиатрията в Пловдив. И аз. Когато свършихме осми клас, нашата класна ръководителка, другарката Шишманова, която много обичахме, ни накара да си направим капсула на времето. Тогава не знаехме, че има такива неща. В горната част на двора на училището – към нашата къща, заровихме делва ли беше, метална каса ли... Всеки един от нас написа какъв мечтае да стане.

И като минаха 30 години от завършването ни, изкопахме заровеното

И какво видяхме – Надя беше писала, че иска да стане преводач. Жана беше писала, че иска да стане архитект. Мария беше писала, че иска да стане доктор. А аз – бях писала, че искам да стана актриса. Ние четирите си изпълнихме на сто процента желанията.

Аз се връщам често в детството си.

Бях палаво дете. Много обичах да се катеря. Да скачам. Но катеренето ми беше едно от любимите. Така че и досега имам доста белези по краката от онова време. Моето детство беше прекрасно.

Ако мога да си измисля детство, да си го пожелая

– бих си поръчала точно същото детство. Живеех в семейство на високо интелигентни хора, много сплотено семейство. Ние бяхме девет души в къщата. На долния етаж живееха баба, на горния половин етаж - мама, татко, аз и брат ми, а в другата половина – вуйчо, вуйна и братовчедка ми. И ние сядахме на масата девет човека. А баба беше невероятна готвачка. Имали са бизнес преди Девети септември, част от който е бил хотел в Бойкова, ресторант в центъра на Пловдив. Баба е била готвачка в този ресторант. Тя ме учеше да готвя. Аз и до днес страшно обичам да готвя.

Това за мен е дзен преживяване

Седях с баба в лятната кухня и я гледах как готви, а тя започна да ми обяснява кое след кое слага, защо. И когато видя, че ми е любопитно, ми купи едно малко котлонче – истинско, не знам откъде. И малка тенджерка, малки прибори. И започнахме да си играем на приятелки. Ходихме си на гости, говорихме си за мъжете и децата. Била съм 5-6-годишна. Тя ме научи да меся, да точа...  Понякога в кухнята ми се налага да изобретявам нещо скоростно, по неволя. Едно от нещата, които приятелите ми обичат, са наречените днес „декомпозирани лозови сарми“. Това са си всъщност мързелешки сарми. Моят кум от варненския театър много обичаше лозови сарми. И на първата годишнина от сватбата ни, когато каза, че ще дойде да ни види, го питах какво да му сготвя. Той каза: „О, лозови сарми, разбира се“. И аз приготвих плънката за лозовите сарми  - плънката беше готова. Помолих съпруга ми да донесе от магазина буркан с лозови листа. Когато ги отворих, те се разпаднаха. Просто нямаше начин да се увият.

И аз си казах, това няма да ме провали. Ще ги донакълцам.

И ги сложих в тавата и направих сармите на тава, като мусака. И те се оказаха толкова вкусни, че оттогава ги правя по този начин.

Защо съм избрала тази професия? Мисля, че съм се родила с това желание. От мига, в който си се спомням като личност – може би съм била на 3 и половина, и оттогава винаги съм знаела, че искам да бъда актриса. Минавала съм и през други желания – искала съм да бъда ядрен физик, филолог, военен пилот, дори индианец, но това бяха временни мечти.

Имам много любими актьори – Катя Паскалева безспорно. Аз съм работила с нея.

С Коста Цонев – той ми е играл съпруг, баща, свекър

Човекът заради когото влязох във ВИТИЗ, беше Апостол Карамитев.

Той тогава приемаше клас, но аз закъснях за изпита си – беше минал Пловдив, а първият кръг беше по окръзи. Тогава се минаваше от кръг в кръг и продължаваше дни наред. Тогава, през 1973-а, 1300 жени кандидатстваха за 13 места. При мъжете да не говорим. Одобриха ме за един сериал и аз през цялото време, докато кандидатствах, и снимах. И толкова бях разочарована от начина, по който се работи в киното, че се зарекох никога повече да не се занимавам с кино. Едно от тежките ми заричания (смее се, б.р.). Но заради тези снимки закъснях и Пловдив беше минал. Портиерът ми каза - имаш вариант да отидеш в най-близката болница, да изимитираш някаква травма, за да ти дадат бележка и идваш тук.

И аз отидох в Първа градска и изиграх апендицитна криза

Понеже имам хроничен апендицит, знам какви са симптомите, никак не ми беше трудно. Когато се качих на четвъртия етаж във ВИТИЗ - там се провеждаха изпитите, чух един страховит скандал отвътре. Хора от комисията си крещят един на друг неистово. Карамитев навиква някой, който е пуснал Силистра, при положение, че те са само 4 човека, а те трябва да седят и да си въртят палците цял час. И оная болната да влиза. И болната влезе. И аз видях съвсем друг човек. Каза ми, моето момиче, ако ти е зле, може да минеш днес по-късно, в края на деня, или утре. Обаче аз исках по-бързо да минава това И понеже имаше цял час време, минавахме през всички материали, говорихме си. Оттогава започнах да минавам на изпити все във втората половина от деня или към края. Но аз от конкуренция никога не съм се страхувала. Когато в трети кръг трябваше да си изиграем етюдите – да кажем дадено стихотворение като партизанска реч или да ги разсмеем, въобще не разбирах какво искат от мен. И Карамитев ми каза, само ме гледай. И аз това направих. Явно ми е подсказвал какво да правя, защото се оказа, че съм се справила добре. По-късно си дадох сметка, че те са искали да видят не дали можем да превръщаме материалите от едно нещо в друго, а дали можем да общуваме. Театрално.

Какво каза още актрисата за новия филм „Уроците на Блага“? Какви били математическите й перипетии? Учители или преподаватели е имала? Какви са уроците на Ели? Четете само в книжния ни брой.

Ангел АНАТОЛИЕВ