Ето каква необикновена случка имах в първите дни на новата година. Срещнах съвременник. Брадат мъж , левент, красавец, с огнен поглед. Чух го да казва на млада красавица:
- Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, за жалост, запей ми как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сирота вдовица и как теглят без дом дечица!
После видях същия мъж да влиза в кафене. Седна до пенсионерите, заслуша се в оплакванията им от излъганите обещания на управници от три десетилетия насам… Слуша, слуша брадатият и като тупна с юмрук по масата, гневно каза:
- Мълчи народът… Намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове в сюртюци, в реси и слепци с очи… Смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости…
Пенсионерите в кафенето, все бивши полковници и партийни началници, уплашени наставаха и се разотидоха при жените, телевизорите и туршиите си. Останах сам в кафенето. Брадатият мъж дойде на моята маса и отчаян промълви:
- Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани…
А после… Как стана - попаднах на пищен коктейл на днешния български елит. И тук видях брадатия мъж, беше влязъл и никой от гардовете не бе посмял да го спре. Той гневно извика:
- О, налейте! Ще да пия на душа ми да олекне, чувства трезви да убия, ръка мъжка да омекне!
И като посочи гневно с пръст знатните гости, продължи:
- Тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, грабят от народа гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразумни! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане, вий сте всинца с чаши в ръка!
И като отрони мъжка сълза, брадатият заключи:
- О, налейте! Ще да пия, ще да пия напук врагу, напук и вам, патриоти! Аз веч нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!
Тук се събудих.
Значи всичко е било само сън.
Погледах календара на стената – 6 януари 2024 година – рожденият ден на Ботев! От календара ме гледаше брадатият красавец с огнен поглед, будещ умове, сърца и съвести.
Денчо ВЛАДИМИРОВ
