МАЛО КОНАРЕ. Днес земеделският министър Кирил Вътев посети оранжерията на Иван Кабуров, трето поколение земеделски производител от Мало Конаре. В момента той обработва 5000 декара, а оранжерията му с краставици и домати се простира на близо 8 декара.
Тя е високотехнологична. Сензори измерват дори радиацията. Както и всичко необходимо за растенията – например колко храна и колко влага са му нужни, за да му се подадат автоматично. Температурата също се следи непрекъснато. Така във всеки един момент се поддържа добър микроклимат. При висока влажност вентилатори раздвижват въздуха. Има и
проветрители, които се отварят и затварят с компютър
При силно слънце пък влизат в употреба приспособленията за засенчване. Полиетиленът е двоен.
Днес обаче Иван Кабуров и семейството му посрещнаха високопоставения си гост в празна оранжерия.
- На 22 декември унищожихме растенията – не скри стопанинът. - Имаше хубави домати, можеше да берем до средата на януари. Но започнаха студени дни, а харчим близо 5 тона пелети, за да поддържаме температура от 16-18 градуса. В зимните месеци денят е по-къс и добивите не са, каквито са през лятото. Преценихме, че ще ни е по-рентабилно да изчистим оранжерията и да чакаме по-благоприятно време, вместо да правим толкова високи енергийни разходи.
Съкратихме 20 души работници,
които трябва да отидат на борсата и ще са в тежест на социалната система. Ако отоплението бе по-евтино, щяхме да имаме от старата реколта до 15 януари, а между 1 и 5 февруари да засадим новата. Сега ще засадим новата месец по-късно - между 1 и 5 март.
- Оранжериите в Турция, Гърция и Испания са по на юг и нямат тези разходи за отопление, които имаме ние – обърна внимание министър Вътев. - Тук трябва да направим нашите сериозни разговори и анализи – кое е нашето конкурентно предимство, за да имаме успехи на пазара.
Министърът се поинтересува и от
зелето на полето, дисковано, без да е продадено
- зеленчук, при който няма енергийни разходи, но също създава главоболия на част от стопаните.
- Аз лично продавам зелето, което произвеждам, на големите вериги. Дисковах много малка площ. Доста колеги обаче се сблъскаха по-сериозно с проблема, за който говорите – отвърна Иван Кабуров. - 30-40 стотинки за килограм, каквато цена им се предлагаше, е много под себестойността. Зеленчуците имат немалки разходи, между 2000 и 3000 лева на декар, а пиперите - и повече. Торовете и семената много поскъпнаха. Дойдоха нови хибриди, които също са скъпи, но са необходими.
Трябва да се научим да работим правилно. Но трябва и да виждаме сигурност. Защото в противен случай се отчайваме. Българският производител може да произвежда много продукция. Нашият сектор може да отвори работни места, да развие селата и да накара младите хора да се върнат в малките населени места. Цените обаче трябва да съответстват на разходите. А в момента е така, че покачи ли се цената на нещо, веднага тръгва нерегламентиран внос и тя пада надолу.
Дали земеделските стопани се договорят предварително с надеждни партньори на пазара,
преди засяването на каквато и да е култура, бе следващият въпрос на земеделския министър. Не за цена, а за обеми.
- И да има договорки, те са само на обещания – призна стопанинът от Мало Конаре. - Ако една продукция не върви, няма да ти я изкупят. Ако пък върви, ще дойдат всички купувачи. А накрая може и виновен да те изкарат, че не си им осигурил достатъчно количество. Ето защо се чувстваме недостатъчно защитени от държавата и обикновено залагаме на това, от което ние мислим, че ще спечелим.
- Има история на продажбите – припомни министърът. - Консумацията в България не варира кой знае колко през годините, относително постоянна е. Въпросът е
каква част от нея е нашето производство и каква - вносът
Това е тема, която искам много сериозно да обсъдим и да намерим решение – чрез предварителни договори да се гарантира реализацията на продукцията. От 2026 г. това се прави с тютюна и моделът е работещ, а тютюнът дори не е стока от първа необходимост, каквито са плодовете и зеленчуците. Така всеки ще знае какво засява и защо го засява, производителите ще имат гаранция, включително тези на мляко и месо, защото и там има проблеми.
Оттук ще излезе и къде какво трябва да се субсидира, както и с колко, за да е ефективен всеки земеделски производител. А не, както има една инерция – всички за всичко да бъдат подпомагани. От субсидиите трябва да има смисъл.
Да се субсидира това, което дейстително има нужда да бъде подкрепено, за да е на пазара, а не да се дискова на полето
- Субсидиите трябва да се разпределят така, че да не се стигне до това един сектор да унищожи друг – допълни земеделският производител. - Защото когато даден сектор получава повече пари, той веднага увеличава наемите, започва да краде работниците и т. н.
И министър Вътев, и Иван Кабуров се обединиха около извода, че земеделските производители в България трябва повече да се сдружават, за да защитават заедно интересите си.
- Земеделските производители трябва да се сдружават, за да намалят разходите и да бъдат конкурентни на пазара – заяви министърът. - Големият ни проблем е, че не се сдружаваме, за да станем по-конкурентни, а на пазара се конкурираме само с кооперативи. Няма как да сме конкурентни всеки сам. Трябва да си обединявме усилията, за да обединим разходите по веригата на доставки и
по пътя на цялата продукция от полето до трапезата
Министър Вътев съобщи за предприетите действия от Министерството на земеделието и храните в помощ на сектора за облекчаване на режима при изграждането на сондажи за напояване.
- Едва ли някой се съмнява, че България има достатъчно вода за напояване. Този режим трябва да бъде не разрешителен, а задължителен. Нашата цел номер едно е това да се преобърне - каза министър Вътев и допълни, че тази година ще има помощ за напояване.
Коментира още, че заедно Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Селскостопанска академия работят по актуализиране на агроекологичното райониране на страната за отглеждане на земеделските култури, за да бъдат отчетени настъпващите климатични промени и най-благоприятните условия за съответните видове и сортове.
В заключение стопанинънт от Мало Конаре пък сподели своя идея:
- Продавам доматите си в
картонено кашонче,
което събира 6 килограм. Защо да не ми го дава държавата като безвъзмездна помощ? Струва 1 лев или 15 стотинки на килограм. Но държавата ще знае колко кашончета съм взел, т. е. колко килограма или тонове домати съм продал. Данъчните и останалите отговорни служби също ще имат достъп до тази информация. Това ще е удар по сивия сектор, защото когато по борсите и тържищата се появи продукция, която не е в такива кашончета, ще възникват въпроси.
Министър Вътев уточни, че трябва да се направи сериозен анализ с оглед отражението върху бюджета.
- Аз лично съм за сериозни данъчни насърчения на земеделските производители, за да излязат на светло, а не просто да се раздават субсидии, без някой да има ангажимент.
В срещата участваха заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев, председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов, областният управител на Пазарджик Валентина Кайтазова, заместник-областният управител на Пловдив Димитър Добрев и кметът на Пазарджик Петър Куленски.
„Знаме“
