Богоявление/Йордановден се чества от всички източно-православни християни като един от трите най големи църковни празници. И сега във всички храмове в областта се отслужи Богоявленска света литургия, след което се извърши ритуала с изваждането на кръста от водата. Дори в едва цъцрещата радиловска речица Пишманка благочестивият отец Борис хвърли кръст, тутакси уловен от две момчета.
В Пазарджик под моста около моста и на самия мост на Марица се бяха събрали "хиляди маса народ". В небето летяха поне пет дрона /не ирански/, звучеше музика, усещаше се мирис на кебапчета, който се смесваше с благите християнски помисли, изпълнили въздуха, докато литията наближаваше водата. Повече от 50 момци се хвърлиха в реката и кръста бе хванат от Кристиян Пашов. Ритуалът бе охраняван от жандармерийски и противопожарни автомобили. В коритото на реката бяха паркирани двадесетина оуфорд джипа,три угоени овце, скари, палатки, озвучаване и, разбира се, трибуна. Между множеството щъкаха кукери,танцьори и певци самодейци, областни и общински началници, бивши, настоящи и бъдещи депутати. Рекламираното „ледено хоро" се игра отпървом на тревата, после във водата… Част от присъстващите, изненадани и учудени, възприеха със смесени чувства новаторската инициативата на група млади бизнесмени „да запазят българщината". Някои мърмореха, че в коритото на реките е забранено поставянето на съоръжения, камо ли събиране на големи групи хора. Други недоволстваха, че на църковен празник са поставени образи на Левски и Ботев, които все още не са канонизирани за светци. Трети им опонираха, че те са светци за всички българи… Но объркване имаше.
Ако светското празненство, почти събор, послучай Йорданов ден, беше организирано съвсем наблизо - в парка "Писковец", навярно щеше да се превърне в истински народен християнски и патриотичен празник. Сега не беше.
Хубаво е да бъдем обединени, както спомена в словото си кметът на Пазарджик Петър Куленски, но когато се опиташ да обединиш в едно църковни хоругви с кукерски маски, кебапчета с тамян, джипове втора употреба с шествие и овце с дълбоко вярващи християни - резултатът поражда смесени чувства, а не обединителни.
Едно време във вестник "Стършел" Борис Ангелушев бе нарисувал как св. Кирил шепне на брат си св .Методий: „Братье, братье, и нашия свят празник превърнаха в мероприятие".
Нека не преформатираме вековните църковни празници в самодейни прояви. Грехота е!
Михаил ТОДОРОВ
Бел ред. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.
