Бизнесът не проявява интерес към усилията му, но плаче, че няма добри работници
ПАЗАРДЖИК. През март ви срещнахме с Георги Млеканов. Млад мъж, който безвъзмездно помага на младежи, израснали в домове, да си намерят работа. Помага им и психологически, и практически. Негова е фейсбук групата „Аз участвам, Аз съм тук”, където събира момчета и момичета, на които им предстои да заживеят в реалността и им помага безплатно със съвети как да си направят CV, как и къде могат да кандидатстват за работа, как да се подготвят за интервю. Георги е организационен психолог. Занимава се с обучение и развитие на персонала, а понастоящем е HR мениджър в мебелна фабрика в района. Сега го питаме докъде е стигнал с благородната инициатива по приобщаване, социализация и реализация на трудовия пазар на децата, които излизат от институциите за сираци и изоставени деца. Оказва се, че май-май бизнесът не откликва на усилията на Георги, но той ни посреща усмихнат.
- От последната ни среща имаме реален резултат, което ме прави горд.
Четирима младежи се трудят тук
Момчетата вече вървят със собствени стъпки и вярват, че сбъдват мечтите си. Тези деца са живото доказателство, че ако им подадеш ръка, могат да се социализират и да са пълноправни граждани на обществото – полезни и за него, и за себе си. Много от тях в домовете не са изградили почти никакви умения, които да им помогнат излизайки в реалния свят. Те не могат да си направят CV, не знаят как и къде да кандидатстват за работа, не могат да бюджетират парите си, като цяло са абсолютно неподготвени – категоричен е Млеканов.
През май във фабриката започнал работа Юлиян. Месец по-рано бил навършил 18. Преди две седмици
почерпил, че вече е взел шофьорска книжка
Все още е в защитено жилище, защото продължава да учи.
- Бедата е не в това, че в защитено жилище навършилите пълнолетие момичета и момчета живеят една година и след това трябва да се оправят сами – това е нормално. Бедата е, че няма система, която да им помага да се впишат в големия живот. Някъде се къса връзката между институциите, които трябва да им помогнат да се адаптират – казва вече без усмивка Георги. - От Бюрото по труда ми казаха, че социалните им подават по служебен път регистри с имената на тези деца, които излизат от домовете. Младежите, с които обаче аз говоря, не са регистрирани в Бюрото по труда. Някъде нещо се губи по веригата. Но бизнесът и обществото, не само държавата, трябва да са активни към тях – да ги търси и да им подава ръка. Те трудно ще се оправят сами. Нали трябва да си стъпят на краката, иначе отиват на улицата.
Бизнесът не се сеща за тези момичета и момчета, не ги търси
Аз в Linkedin пусках статии, в Икономи.бг дадох интервю, с надеждата, че ще ме потърсят HR-колеги, за да търсят и те такива деца. Никой не ме потърси. Трябва време и усилия, които никой не ти заплаща. Но пък нали всеки иска качествени работници и плачем, че не можем да намерим. А тези деца са качествени. Трябва ние да си изградим добрите служители. И усилията ни ще бъдат възнаградени. Ето едното момче почна като общ работник, сега е оператор на кантиращата машина
и всички искат да работят с него, защото е добър
Развива се. На два пъти получи увеличение на заплатата. Всички са доволни.
В Пазарджик такива деца са 5-6-7 на година. Някои отиват в чужбина, някои имат родители и се връщат при тях. Някои нямат… Едно момче, което преди месец взехме, беше спал по пейките. Сега е в приюта за бездомни на Община Пазарджик. Друго момче също настаних в приюта. Но там максималният престой е 3-6 месеца. Да, тези момчета работят и ще могат да излязат на квартира. Но другите?
Георги Млеканов разказва лични драми. Последният случай е на Джаксън. Той е на 22, има жена и дете. Георги писал за него в Linkedin
и се намерил човек, който превел добра сума в сметката на Джаксън
- Познавах го отпреди това – когато беше в дома в Брацигово. Търсех го дълго, накрая го намерих. За историята му може да се направи филм. Жена му я осиновяват в Америка – тя не се адаптира още като малка. Връщат я обратно в дома. Той пък е каран от баща си да проси. Социалните го взимат и го настаняват в дома – там са разделени на момичета и момчета – за да са заедно, младите се изнасят на квартира преди около 2 години. Сега имат дете на година и 7 месеца. Тя е с 3 години по-малка от Джаксън, на 19, и е добра домакиня.
Сега ще съберем пари, за да им занесем продукти. Беше им доста тежко.
На втората година тя няма как да получава майчинство. Той пък е работил в местна фирма, но заради събитията със смяната на общинското ръководство не са им плащали три месеца. След като го взехме при нас, платихме квартирата – обяснява Георги.
Отиваме при Джаксън. Вижда се, че момчето работи много усърдно. Че се старае, казват и колегите му. Нарежда опакована продукция на машина.
Георги извиква Джаксън да дойде да се срещне с „журналиста“.
Момчето приближава, крачи със самочувствие
„Кажи на бай Асен, че ще дойдеш след 2 минути“, подсказва му Георги. „Бай Асен, ще дойда след 2 минути“, обръща се назад младежът. И бодро отговаря на въпросите ни.
- Бързо свикнах. Вече се оправям. Много по-добре се чувствам и мисля, че са доволни от мен. Преди това съм правил палети в Брацигово, после се прехвърлих в „Ековита“, но пак малко ми плащаха, след това се преместих в „Брокс“-а и от „Броса“-а – тука. Тук съм най-доволен. Животът не е лесен, но с помощта на Исус няма как да не се оправим. Има работни места. Но трябва и сам да си помагаш. Исус е казал: „Който търси – намира!“ И Той ме свърза с хората, които ми помогнаха.
Не мисля, че е трудно човек, който е излязъл от дом, да намери работа
Но човек трябва да се потруди. Повечето работи изискват да имаш образование – да можеш да мислиш. Да четеш, да пишеш, да смяташ, пък другото е Божа работа – има и хора с висше образование, дето не могат да си намерят работа. Аз наскоро помогнах на една жена с висше образование да си намери работа. Така че на никой не е лесно. Аз бях малък в дома в Брацигово – Георги е идвал да носи продукти – дарения от шампоани, парфюми… Оттам се познаваме – пояснява Джаксън.
Работливи са и другите момчета във фабриката.
Теодор и Ерхан са работливи и в склада им харесва
Ерхан и Теодор, които живеят в приюта, са в склада, а Юлиян е оператор на кантираща машина
Други млади хора покрай тях, виждайки, че те работят, започват също да търсят Млеканов.
- Не мога да взема всички тук – нямам тази възможност. Сега са ми писали двама. В МИО пратих друго едно момче – за това ми помогна жената, която е специалист „Човешки ресурси“ там. Стоян работи там вече 7-8 месеца, много е сериозен и са доволни от него, а той си обича работата. И други момчета съм пращал там, но не се задържаха. Но ето, че Стоян остана. Има смисъл. Когато се заех с това, целта ми бе поне от десет младежи да намеря работа на един, а те станаха от 12 - половината – доволен е Георги. - Изградихме връзка на доверие. Всички деца тук са сериозно мислещи.
Ерхан бил доведен преди два месеца от Юлиян. Ерхан е на 25 години. Работил лятото на морето и се прибрал в Пазарджик.
- Един петък следобед ми каза,
„Ами аз няма къде да живея вече, до понеделник имам пари“
Досега бил в къща за гости и плащал по 50 лева на ден, но парите му от морето свършили. Обадих се в приюта, стиковахме го с общинските и областните социални дейности. Заведох момчето при директорката на областна дирекция „Социално подпомагане“ Цветелина Арапова, беше много любезна, оправихме му документите и сега е там заедно с Теодор, но им търся квартира – да си делят разходите двамата. Когато бяхме при социалните работници, питаха го за някакво момче, с което са били заедно в дом. Казаха му, че
е умрял от свръхдоза
Майка му го била изоставила, а не знаел кой е баща му. Поредната смразяваща история – една от многото… Теодор пък е изоставен от майка си. Като навърши 18 години, тя го потърси. Защото тя не работи – да го използва да работи за нея. Говорихме много по темата – той е осъзнал какво иска и сега е скъсал всякакви връзки с нея. Докато си изкара лична карта, за да могат да го настанят в приюта, е спал по пейките. Работеше без договор в игрална зала за компютри – какво са му плащали, и той не може да обясни…
Сега Ерхан и Теодор са усмихнати момчета, които казват, че работата не ги плаши, напротив – харесва им. И това се вижда.
Тодор ГРОЗДЕВ
