Футболният „Хебър“ продължава да пише история, а след отстраняването на „Левски“ в осминафинала на турнира за Купата на България един от героите е Ангел Бастунов, който откри резултата и хвърли в екстаз феновете на стадион „Г. Бенковски“. Той бе избран и за „Играч на мача“. Бастунов показва успехи и като халф, и като ляво крило, и като централен нападател, но признава, че най-добре се чувства зад нападателя. Роден е на 18 май 1999 г. Като юноша играе за „Ботев“ (Пд) и столичните „Левски“ и „Септември“. В професионалната си кариера рита за „Кариана“ (Ерден) и пловдивските „канари“, а през пролетта на 2020 г. Бастунов подписва с ЦСКА 1948. Дебютира на 7 август при равенството 2:2 като домакин на ЦСКА (София) и бързо утвърждава като един от емблематичните футболисти на бистричани, където за три сезона записва 76 мача и 8 гола. В Пазарджик впечатли още с дебюта си на 16 юли при равенството на „зелените“ (0:0) като домакини на ЦСКА и бързо стана любимец на феновете. Те сега тръпнат от тиражирани публикации, че „отбори от Топ 6 „се редят на опашка за Бастунов“… Разговаряхме с него ден след големия мач.
- Ангеле, поздравления за историческия успех! Ти стана „Играч на мача“. Успяхте ли да осмислите какво се случи снощи?
- Благодаря! Имаше една голяма еуфория след мача. Днес обаче вече мислим за следващия двубой, за да завършим с него годината, както трябва.
- Обезличихте „Левски“ – каква беше тайната на успеха?
- Колективът. В колективния дух, в колективната игра. Всички заедно си казахме, че последния домакински мач трябва да се хвърлим и да си го вземем – заради феновете. И сме много щастливи, че успяхме да ги зарадваме.
- Когато застана на бялата точка срещу Андреев, имаше ли колебания къде да биеш?
- Ами не, по-скоро всичко стана спонтанно. Но смея да кажа, че бях доста сигурен в себе си. В деня преди мача изпълнихме по някоя дузпа на тренировката – защото не се знаеше, можеше да има и продължения, и дузпи. Треньорът преди срещата даде указания кой ще е изпълнител на първата дузпа, а ако не е добре – кой ще е втори, и така…
- На кого му е по-трудно в дузпите? На вратаря или на стрелеца?
- Мисля, че за стрелеца е по-трудно. Имам чувството, че понякога вратарите искат да има 11-метров наказателен удар срещу тях, за да имат възможност да го спасят и да станат герои. Ако не успеят – не губят кой знае колко, поне в личен план.
- Как ви мотивира Любослав Пенев за този мач?
- Всички знаем за тежката ситуация в клуба – не е тайна за никого. Той още преди мача ни каза, че трябва да забравим за тези неща. Че трябва да се концентрираме и да играем за града. Още повече – има дарителска кампания и хората дават всеки според възможностите си. Някъде четохме, че някакъв човек щял да си даде последните пари… Всичко това ни подейства много мотивиращо. И искахме да зарадваме хората. Да, можехме да загубим, но играехме с огромно желание, с голямо сърце, да покажем, че искаме да ги зарадваме.
- Сам каза за тежкото положение. Каква е атмосферата в съблекалнята?
- Всички се надяваме на добър изход от ситуацията. Никой от момчетата не иска този проект да спре. Той наистина е хубав – има много добри условия като стадион, фитнес, цялата тренировъчна база. Това нещо е добро и работещо – жалко ще бъде да се развали. Дано се намери някакво решение за футбола. Хората го заслужават. А атмосферата – добра е, но всеки от нас има някаква неяснота. Чакаме треньорите да ни кажат, те пък сигурно чакат президента и членовете на УС да им кажат добри новини.
- Проблеми със заплати и премии има ли?
- Не искам да коментирам това.
- Ти бързо се адаптира. Как треньорът ви направи боеспособни?
- Бързо се адаптирах, защото и преди съм работил с г-н Пенев. Изискванията му тук не са по-различни отколкото в ЦСКА 1948. Бързо се вписах – с някои от момчетата се познавах – с Лазар Марин и Стефан Цонков играхме заедно в ЦСКА 1948, а с другите бързо се опознахме и с всички сме в доста добри отношения. А всичко се постига с много работа на терена.
- И ти, и Кабов, сте играли като подрастващи за „Левски“, но им забихте два гола. Беше ли по-специален този мач за теб?
- Не беше специален заради престоя ми там. По-скоро, защото е осминафинал за Купата и защото играем с отбор като „Левски“. Иначе нищо по-специално.
- Кой те запали по футбола?
- Баща ми – още от малък. Аз съм от Горно Драглище, близо до Разлог, а футболът винаги ме е привличал. С баща ми доста сме тренирали на улицата. После ме записа в „Пирин“ (Разлог) и така се започна.
- Как релаксираш в свободното време? С приятели? С приятелка?
- Ха ха, нямам приятелка, свободен съм. След тренировка предпочитам да се прибера, да си пусна телевизора и да гледам мачове. Любима ми е Висшата лига, а „Манчестър Юнайтед“ ми е любимият отбор. Иначе харесвам Лео Меси.
Дочо ЧАНЕВ
