Промените в образованието сега са на дневен ред, но независимо от тях - удачни или не, по показател "Образование" Пазарджишка област е сред оставаците. Преди седмица показахме първата част от годишното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) “Регионални профили: Показатели за развитие“ за Пазарджишка област. През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията остават, а пропастта между столицата и останалата част от страната, между големите и малките, между развитите и бедните, между северните и южните области не се свива значително.
Демография (Оценка 4)
Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик е близък, но под средния за страната със стойност от –10,5‰ (при –9,7‰ в страната). Областта успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен – 4,2‰.
Възрастовата зависимост в областта остава по-благоприятна от средната за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 167,9% (при 165,9% в страната), а към това на 15–64 години – 38,5% (при 37,7% в страната) през 2022 година.
Делът на градското население се запазва сравнително нисък – 61,4% (при 73,6% в страната), но гъстотата му е относително висока – 1867 души на кв. км (при 1404 души на кв. км в страната).
Образование (Оценка 3)
Пазарджик е сред областите с най-слабо представяне по образователните показатели. Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас се увеличава, но продължава да е сравнително нисък – 88,9% в областта (при 90,7% в страната). Висок остава делът на второгодниците - 2,0% (при 1,2% в страната). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се влошава – има недостиг на специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на непропорционално много бройки в ИКТ специалности.
Резултатите на учениците от областта през 2023 г. също остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 29,5 т. (при 35,3 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 3,54 (при „Добър“ 3,93 в страната), а делът на слабите оценки – 25,3% (при 17,9% в страната).
В областта няма университети или филиали на такива.
Здравеопазване (Оценка 2)
Средната продължителност на живота в областта продължава да намалява, но остава близка до средната за страната. Коефициентът на детска смъртност обаче се увеличава и е сравнително висок. Делът на здравноосигурените в областта нараства през 2022 г. и се доближава до средния за страната.
Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Броят на леглата в местните многопрофилни болници традиционно е по-висок от средния и през 2022 г. е 7,3 на хиляда души от населението (при 5,9 на хиляда души в страната).
Броят на преминалите за лечение болни е изключително висок – 302 на хиляда души (при 235 на хиляда души в страната).
Ред и сигурност (Оценка 5)
Пазарджик е сред областите с най-добро представяне в категорията, оценяваща реда и сигурността в региона през 2022 година.
Натовареността на местните наказателни съдии е съизмерима със средната за страната (10,1 дела месечно на съдия), но правораздаването е значително по-бързо. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, е 95% (при 89% в страната), а този на висящите дела – 7% (при 12% в страната).
Престъпленията в областта остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2022 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 7,7 на хиляда души от населението (при 11,6 на хиляда души в страната), а разкриваемостта – 52% (при 49% в страната).
Околна среда (Оценка 5)
Представянето на Пазарджик в тази категория поставя областта на челните места (на второ място след област Смолян). Основната причина за това е, че Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности – 5,51 kW на човек от населението (при 0,85 kW на човек в страната).
Въпреки че за областите със сравнително висок дял на селското население свързаността с обществена канализация обикновено е ограничена, през 2021 г. в област Пазарджик достъпът до канализация е близък до средния – 71,1% (при 74,8% в страната). Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 43,7% (при 66,8% в страната).
Образуваните битови отпадъци в областта са над средните. Делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци нараства значително и почти достига средните стойности – 72% в областта (при 74% в страната).
Пазарджик е областта с втория най-голям горски фонд (след Смолян) – горската територия е 54% (при 33% за страната). Делът на нарушената територия пък е равен на средния за страната – 0,4%.
Култура и туризъм (Оценка 2)
Културният живот в област Пазарджик е сред слабо интензивните и през 2022 година. Посещенията в кината нарастват – 169 на хиляда души, но остават значително по-малко от средните за страната (590 на хиляда души). Подобна е тенденцията и при библиотеките. По-бързо от средния се увеличава броят на посещенията в местните музеи – 705 на хиляда души (при 619 на хиляда души в страната).
Броят на леглата в местата за настаняване достига 36 на хиляда души (при 55 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 3732 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната). Делът на наетите в сектора на културата, спорта и развлеченията от всички заети в областта е двойно по-нисък от средния.
“Знаме“
