Той стана национално известен. Около 4 часа сутринта в неделя срещу понеделник (26 срещу 27 ноември), в края на своето нощно дежурство, медицинският фелдшер в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Айтос Радко Радев получил сигнал за раждаща жена. Тръгнал веднага с линейката към дома й по заледените улици. Тогава метеорологичната обстановка в цялата страна беше усложнена.
- Пациентката бе бременна в десетия лунарен месец – разказа той. - Първоначално болките й бяха през 5 минути, а докато я прегледам, започнаха през 2 минути.
Още с качването в линейката на път към болницата родилката възкликнала: „Бебето иска да излиза“
„Добре, легни на носилката“ – отвърнал успокоително фелдшерът, а веднага след това се спукал околоплодния мехур и околоплодните води на жената изтекли.
- Раждането започна по време на транспортирането и след разклона на село Съдиево аз вече бях изродил бебето. Който не е израждал на път, не може да си представи какво е. Трудно е, защото бяхме само аз и шофьорът. Шофьорът си кара линейката, няма кой да ми помогне. Аз отварям барабана и започвам да водя раждането, през това време трябва да обслужвам и родилката, и бебето.
Развръзката обаче е щастлива.
Ражда се момченце – Митко,
с идеални мерки - тежи 2 килограма 859 грама и е високо 49 сантиметра. Родителите са щастливи и благодарни. А Радко Радев получава похвали и поздравления не само от здравното заведение, където работи, но и от колеги и пациенти от цялата страна. Скромно признава обаче, че не се чувства герой.
И използва случая по-скоро да обърне внимание на значимостта на фелдшерската професия:
- Още веднъж фелдшерите показахме, че сме отлични професионалисти
и заслужаваме да имаме отделна съсловна организация. В професията ни има още много хляб. Не мога да си обясня защо искаха да я затрият. Има и достатъчно млади колеги, желаещи да й се посветят. В момента обучавам четирима лекарски асистенти, студенти във втори и трети курс. Редовно идват при мен през уикенда или през ваканциите, когато се върнат в Айтос. Интересуват се, подхождат с желание.
Любопитното е, че медицинският фелдшер Радко Радев има около 20 такива раждания в линейки. И друг любопитен факт – той е с панагюрски корени, с които много се гордее.
Разпалено разказва за своя прапрадядо – гайтанджия
- По онова време в Панагюрище е имало много гайтанджии. По време на турското робство обаче моят прапрадядо, заедно със семейството си, са се изселили в Люлебургаско, където той продължил да упражнява своята професия и успял да си купи къща. Но през 1913 г. е бил прогонен оттам и си дошъл обратно в България. Установил се в Айтос, защото е близо до границата, а първоначално много му се е искало час по-скоро да се върне в къщата си в Турция.
Преди 3-4 години Радко Радев пък отива в Панагюрище да търси своите близки:
- Ние сме от рода Пеневи. Дядо разказваше, че това е голям род и имаме много роднини. Аз обаче знам само за възрастна учителка, чиято снаха е била депутатка от НДСВ в Народното събрание. Тя самата не е от нашия род, съпругът й е.
Отидох в Центъра за спешна медицинска помощ в Панагюрище, за да помоля за съдействие,
тъй като не познавам никого в историческия град. Колегите ме приеха радушно и взеха присърце молбата ми. Един доктор лично ме заведе до къщата на роднините. Но, за съжаление, те не си бяха у дома, тъй като по същото време имало честване в местността Оборище и били отишли там.
Не съм изгубил надежда обаче, че ще се свържем някой ден. Ще се върна в Панагюрище. Много харесах града.
Мария ДЪБОВА
