Светослав Похлупков е от Якоруда, но е и велинградчанин – праправнук на комитата Никола Похлупков, който е и кмет на Лъджене от юли 1924 до август 1926 г., потомък на строителя на теснолинейката Костадин Похлупков, от години живеещ в Мюнхен, където е треньор по ски и плуване. Предлагаме ви негов пътепис, написан специално за „Знаме“, за провинция Берхтесгаден, където са вилите на Хитлер и Гьоринг. И не само. Това е продължението на разказа на Похлупков, а първата част на пътеписа може да прочетете ТУК.
Провинция Berchtesgaden и по специално местността Obersalzberg, където се намира всичко това, е била бомбардирана на 25 април 1945 г. от американските парашутно-десантни части. Къщата на Хитлер била ударена от бомба и почти разрушена. През 1952 г. американците вземат решение да се взриви.
В момента толкова е обрасло и като че нарочно са насадени дървета
- така мястото е трудно познаваемо. От панорамния прозорец - заради порасналите дървесни видове, не се вижда панорамата, известна ни от документалните филми... Но основите личат. Някоя стълба и четири отвора типични за нея при основата... От останалите къщи нищо няма... Обаче седи езерцето, което Гьоринг създал пред неговата къща - с червени рибки и бамбук. Тук бил поставен под домашен арест от Хитлер в края на войната. Но не дочакал идването на съюзниците – избягал в замъка си Маутерндорф и там бил арестуван.
Другата къща на Хитлер тук е Kehlsteinhaus
- качена на планинския връх над Бергхоф. Тя му е подарък по случай неговата 50-годишнина. Американците я наричат "Орлово гнездо", след като френски дипломат я описва така.
Американците от 101-ва парашутно-десантна дивизия се качват горе през 1945-а, непосредствено след превземането на провинция Берхтесгаден и остават там до 1952 г., ползвайки благата, намерени вътре и подобаващо отпразнуват победата със скъпи вина, ликьори, бира, шоколади, кафета, сирена, шунка, консерви... Построена е през 1938 – 39 г. (с щедро похарчени правителствени средства). Край нея има голям комплекс от планински домове за нацистките лидери с писта на летище и много сгради за техния персонал за сигурност и поддържащ персонал. За да придобие земята, много съседи са принудени да продадат имотите си и да напуснат.
Няколко пъти „гнездото“ е оцелявало по чудо при англо-американските нальоти - бомбите са падали встрани... Всъщност Хитлер е бил само един или два пъти там. Имал страх от засада.
Но е бил прав - оттам няма измъкване
Надолу са урви и остри върхове с шеметни пропасти. През 50-те години къщата е предадена на общината с поръчение да бъде взривена по известни причини... Но народът се надига (не както при нас с мавзолея) в защита. С основен аргумент, че това е строено с народни пари. Но в действителност тук виждаме изумителна архитектурна мисъл и строителство с вложен много труд. Стопанисва се от общината и днес е едно много посещавано място, носещо огромни печалби. Качването се извършва само със специални омнибуси, осигурени с изключително здрави спирачки заради големия наклон и падащите камъни в месеците от април до октомври. В този период е забранен нагоре пешеходен туризъм. Цената е 40 евро – престоят е 2 часа.
От Kehlsteinhaus се вижда цялата красота на Schönau am Königssee
с величественото и красиво езеро наречено неслучайно Кралското езеро. От документалните филми ще видите често как Ева Браун се къпе, кара водни ски или прави гимнастика на брега му. В края на езерото величествено се издига, както тук го наричат, немският Матернхорн. Езерото е студено защото е сгушено между два върха. Единият е Jenner. Към него има лифт с чудна гледка към другия - изключително красив и опасен за катерене поради каменолома Watzmann. Тук има ски писта и площадка на излитащи парапланеристи - с приземяване почти в бившата къща на моя приятел, който се премести да живее в красивия Ангер.
Езерото е обявено (както и районът) за резерват. Има няколко електромоторни лодки за туристи. Те правят обиколка по езерото и снимат кацналия на десния му бряг манастир Barthelomä.
За езерото се носят легенди, че
нацистко злато в сандъци, както и секретна документация, лежат на дъното
Но то е на повече от 250 м дълбочина и няма смелчаци. Зимата замръзва. Често от върховете се спускат по него сърни и елени, които биват хранени от хората. Ледът е здрав, но приятелят ми разказва как местен решил да го пресече с джип. Ледът се чупи. И в момента и джипът е при тайните нацистки сандъци със злато... За златото на дъното не знам, но американците са откраднали много неща оттук като трофеи - чинии, посуда, картини… Някои са върнати, други не. Така един от 88-те произведени някога Mercedes-Benz 770K Grosser Offener Tourenwagen от 1939 г.
със 7,7-литров двигател и един от петте, които все още съществуват,
преди време бе предложена на търг за 7 милиона долара. През 1945 г. е конфискуван от армията на САЩ и после следите му се изгубили…
До езерото е най-известния улей в света за спускане с шейни и бобслеи. Тук се провеждат олимпийски и световни шампионати, а тренировките са почти целогодишни (но това лято и тук имаше високи температури). Преди година-две след порой претърпя значителни щети. За представа от мощта на пороя - огромни камъни бяха върху улея, който на много места е поне 3 метра над земята.
Планинските пътеки са строго обозначени и излизането от тях не е разрешено
Както и късане на цветя и бране на билки. Показано ми бе едно място, където са тренирали войниците. След толкова години тук все още стоят някои въжета по дърветата като катерушки... В района бил добиван много дървен материал, спускан по специални улеи с вода към дървообработващата предприятия, за да не се ползва конски впряг.
В района има документален музей, солни мини, много атракции, много туристически маршрути... Може още много да се пише за този район, но най-добре е да се уверите сами. Красотата му е неописуема...
В заключение мога да кажа, че в Германия има много сгради с история от Хитлерово време. Например
историческата Bürgerbräukeller - бирария, в която се събирала нацистката партия
Хитлер започва Бирения пуч там през 1923 г. и е арестуван. След като поема властта през 1933 г., той организира годишно събиране и възстановка на пуча в бирарията през 1939 г. Тогава Георг Елзер се опитва да убие Хитлер с бомба със закъснител, която е избухнала, след като Хитлер вече е напуснал. Четох за Елзер - специално работел в коменоломна за да може да се снабди с взривни материали… Откаран е в лагера Дахау и 10 дни преди да се подпише капитулацията на Германия е застрелян в тила... Бирарията е превзета от окупационните сили на САЩ от 1945-1957 г. и след това се управлява от Lowenbrau от 1958 г. Разрушена е през 1979 г. и през 1989 г. на мястото е построен Хилтън. Снимах го за читателите на „Знаме“. Има паметна плоча за атентата на Елзер. В подземията на бирарията били пълни с бира. Тук е прокарана метростанция Rosengarten и началото но 80-те година всичко е унищожено..
За Елзер не се знае – но за другия атентат срещу Хитлер имаше филм с Том Круз, който играеше атентатора – Клаус фон Щауфенберг - „Операция „Валкирия“. На този Щауфенцерг преди години се запознах с племенничката му... Тя ми разказа много неща на немски диалект – защото там в Mespelbrunn, където са се заселили и скрили, да не ги убият, говорят много странен немски.
Интересни истории. И страшни.
Аз бях и в концлагера в Дахау - живея на 10 км от него. Там научаваш съдбата на хората, хванати и накиснати за пожара в Райхстага – всички без Ван дер Любе... Всички са разстреляни, само той се спасява. Може да говорят всичко срещу Георги Димитров, но на Лайпцигския процес той пръв се опълчва открито на фашизма и ги е сложил всички в малкото си джобче... Когато бях последния път в сградата на съда, пуснаха речта му пред посетителите и те бяха впечатлени от смелостта и ораторските му способности. Реч на перфектен немски! А съда все още се намира на Dimitrovstrasse.
Стои си и улица Розенгартен - тук са се провеждали големи паради в чест на годишнини национал-социализма.
На друга една друга позната баща й се е бил в Сталинград
Оцелял и бил 5 години в плен. Свирел много добре на акордеон, знаел преди войната руски песни... Минал много леко пленничеството, карали са го да свири... Писал мемоари, но дъщеря му ги изгорила. Не искала да имат спомен за есесовското минало на татко си. Няма да говорим какво е днес отношението на немците към руснаците, но в момента в Германия много представителни сгради стоят тъмни през нощта – за икономия. Гледам сега по телевизора - немците изкупуват керамични саксии, под тях слагали свещ за топло през зимата, по-евтино било… И казват, че е заради Русия. Дано само няма нова война.
Светослав ПОХЛУПКОВ
