ПЕЩЕРА. Художникът Никола Руков подреди изложба-графика „Любов ON OFF” в галерия „Проф. Веселин Стайков“ в родопския град. Показани са 45 творби, чиста графика и графика с акварел. Експозицията е трета поред в творческия път на художника. Тя може да се види до 24 ноември. Авторът представи и поетичната си книга „Нищо, че е тъмно“.
Наша репортерка разговаря с Никола Руков:
- Г-н Руков, какво се крие зад „Любов ON OFF”?
- Любовта е главната героиня в изложбата. Интерпретирам „Любов ON OFF” като начало и край на най-възвишените човешки чувства и преживявания. Хората се влюбват, но често любовните връзки се разпадат, остават само спомените, радостта или разочарованието. А колко дълги ще са взаимоотношенията между двамата, определя единствено времето. Така е и в живота – всичко има начало и край.
- Как художествено е пресъздадена любовта в картините Ви?
- Повлияни са от любовната стихосбирка „Нищо, че е тъмно“. Там са поместени 12 илюстрации. Стихотворенията са 24. Графичните образи и теми се родиха, илюстрирайки книгата. Точно илюстрациите ме провокираха да открия изложба.
Те са в стил чиста графика, а в изложбата има картини – чиста графика и графика с елементи на живопис – техника акварел. Идеята за симбиозата между книгата и изложбата е отпреди 5 години. В експозицията показвам голо тяло, любовни миниатюри и други сюжети, свързани с любовта.
Образите в картините изразяват емоции и чувства. Произведенията не провокират никого и нищо, защото това изкуство е част от човешката действителност, от бита на хората, от живота.
- Откога рисувате?
- От ранна детска възраст, професионално – от 2003 г. От този период е участието ми с картини в изложби и други художествени прояви. Рисуването от част от живота ми. Желанието да правиш изкуство, дали то ще е от малък или от по-възрастен, е дадено свише. То те дърпа натам да го превърнеш в творба.
Първите тайни на занаята открих в детските школи по изобразително изкуство. Истинските майстори на графиката срещнах в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Там завърших графика в класа на проф. Борислав Стоев. На него дължа умението си да рисувам човешко тяло и как се майсторят най-трудните части от него – ръцете и краката. Опитвам се да се доближа до съвършенството на изображенията на моя учител. Проф. Стоев е и прекрасен илюстратор на детски книжки – също добър урок за мен.
- След университета избрахте учителската професия.
- Така е, обичам да работя с деца. Вече 15 години преподавам изобразително изкуство и вдъхновявам творчески момичетата и момчетата от основното училище „Петко Р. Славейков“ в Пещера и те да изразяват художествените си умения върху белия лист. Защото талантливите петокласници, шестокласници и седмокласници заслужават грижа и подкрепа, за да се развиват творчески, да разпознават красотата и да я изразяват в картините си. Израз на моженето им са ежегодните годишни изложби, последната бе 14-а поред.
Мои възпитаници тръгват по пътя на рисуването. Трима седмокласници тази учебна година ще кандидатстват в Националната художествена гимназия в Пловдив и съм убеден, че ще ги приемат. Други пък завършиха Художествената академия в София.
Радостен съм, че мои бивши ученички – Никол Щерева и Памела Мекушина, прочетоха творби от стихосбирката. Стихове рецитираха и колежката Таня Андреева и актьорът от София Симеон Владов. На тях и на всички, уважили художественото събитие в галерия „Проф. Веселин Стайков“, благодаря от сърце.
- Всичко казано дотук има препратка към любовта. Какво е тя за Вас?
- Всичко. Ние, човеците, сме обградени от това вълнуващо чувство към партньора в живота, към родители, деца, близки, приятели, родина, света. Обичта ни дава сили да живеем достойно, да сме смирени и по-добри.
- Какво да очакваме оттук насетне?
- Идеи – бол. Те идват и си отиват. Готови за печат са четири детски книжки. Надявам се един ден те да видят бял свят. Във времето, в което живеем, се иска повече търпение и надежда и нещата ще се случват.
Пенка МИХАЙЛОВА
