Повече за намерените интересни артефакти разказва гл. ас. д-р Емил Нанков
ВЕТРЕН. Отмина още едно успешно археологическо лято на античния емпорион Пистирос край града. Проучванията на обекта продължиха научните ръководители доц. д-р Алексей Гоцев и гл. ас. д-р Емил Нанков от Националния aрхеологически институт с музей при БАН и замесник ръководителя Цветелина Славкова от Архелогически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ – гр. Септември Разкопките се проведоха в два сектора – на части от крепостната стена и в зона с жилищни комплекси
- През сезона проучихме 12 метра от крепостното съоръжение и прилежащите структури във вътрешността на укрепената площ – поясни д-р Емил Нанков. - Там открихме настилка от речни камъни – най-ранната в обекта. Успоредно на крепостната стена се разкри допълнителен отводнителен канал. Свързваме съществуването му с по-стари постройки, които интерпретираме като жилища.
Сред нумизматичния материал се открояват няколко
сребърни и бронзови екземпляри
Датирани са от края на V до I началото на III в. пр. Хр.
Монетите свързваме с имена на владетели на Одриското царство по информация на гръцки автори. Един от владетелите е Меток (края на V – началото на IV в. пр. Хр.), както и неговите последователи, Аматок Втори и Терес Втори– до средата на IV в. пр. Хр. Има монети и на македонския владетел Александър Велики и на други царе. Находката е доказателство за времето на обитаване и хронология на събитията. Монетите показват посоката на икономическите и търговските връзки в древния град – поясни д-р Емил Нанков.
Той изтъкна, че
крепостната стена
е била обект на проучване преди 35 години, когато е началото на разкопките на Пистирос. Поставят го проф. Мечислав Домарадски и екипът му. Те разчитат, че крепостното съоръжение е изградено от гранитни, добре обработени камъни и блокове, а зидовете, високи метър – метър и половина и широки един метър, отгоре имат кирпичена конструкция, заврваща с покрив от керемиди. При проучването на сектора екипът установява, че по първоначалния проект в строежа са влагани и мраморни квадри, както и по-малки късове, използвани за пълнеж на стената. Мраморът се е използвал и за други структури в архитектурата, в настилки и в елементи на сгради.
Върху речната настилка са намерени фрагменти от керемиди, които категорично доказват, че крепостната стена е завършвала с
керемиден покрив върху кирпичена конструкция
Градежът от кирпич в античния свят е показателен с високото си качество и отбранителна способност – устойчив на удари в каменната архитектура, колкото и днес да ни звучи невероятно.
- Нямаме директни сведения за майсторите на крепостната стена, а само хипотези. Ясно е едно – това са хора с познания за направа на проект, за необходимите материали и стойността на градежа.
Идентичен е и проектът за построяване на монументалната тракийска гробница в близост до Пистирос в северозападна посока. Там личи утвърдена традиция за обработката на каменни блокове. Тепърва ще търсим допълнителна информация дали строителите на стената и гробницата са били местни майстори и
кой е поръчал изпълнението на двата грандиозни проекта
Освен за находките, открити покрай крепостната стена, гл. ас. д-р Емил Нанков разказа и за интересни артефакти, открити в сектора, ръководен от доц. д-р Алексей Гоцев.
- Той с екипа си проучваше по-стари структури и жилища. Там е намерен керамичен печат , в долния край на който стои геометричен орнамент в негатив, служил за щамповане.. Датиран е от ранния период на селището – края на V - първата половина на IV в. пр. Хр. Предполага се, че предметът е служил за декорация на глинени съоръжения, използвани в светилище, свързано с древно гръцко свещено пространство. Находката е открита във вторичен контекст, а не in situ (на място), което прави интерпретацията по-сложна. Ясно е, че мотивът върху съда има връзка с гръцката архитектурна декорация, но намира приложение и в друг вид предмети. Откритието на
керамичния печат с орнамента
е любопитна находка не само за земите около Пистирос, а и за археологическата наука в България.
Друг интересен предмет, открит в същия кладенец, е оловно ядро за бойна прашка с размери 3-4 сантиметра. Върху калъпа за отливането се разчита (отляво надясно) името на военачалника на военното поделение. Заради трудната забележимост на подобни бойни прашки често находките убягват от вниманието на археолозите. Защото те показват движението на чуждестранните войски. Използвани са за нападение и за отбрана. Откритите досега в Пистирос са над 20 екземпляра – свидетели за
военното присъствие по тези земи,
уточни д-р Емил Нанков.
Той благодари на екипа си за добре свършената работа. Разкопките продължиха от 20 юли до 26 септември. Оценява труда и на 15-те доброволци, пристигнали от САЩ, Канада, Корея и Исландия, за да се учат на полева археология по проект на фондация „Балканско наследство“. Участвали са и докторанти, магистри и студенти от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и от Пловдивския „Паисий Хилендарски“.
Проучените археологически структури ще посрещнат зимата защитени. За проучванията са похарчени 39 000 лева, осигурени от Министерството на културата.
Пенка МИХАЙЛОВА
