Тутманикът манджа ли е? Овчар либе ли е? - открай време се чудят в селото
Родената в Семчиново Виолета Манева от 60 години живее в панагюрското село Бъта. Била е на 17, когато за първи път прекрачва прага на новия си семеен дом. Тук отглежда децата си, грижи се за внуците си и се чувства обичана.
- Бъта е второто ми родно място – признава Виолета. - Тук срещнах добри хора, приобщих се към традициите и обичаите на бътовци.
Тя приготвя с любов местни вкусотии, сред които и бътовския тутманик. Тестеното й изделие грабна отличието в конкурса „Най-добър панагюрски тутманик“.
Защо само панагюрски, нека има и един бътовски,
решава 76-годишната жена.
- Не присъствах на журирането на десетте тутманика, но съм щастлива, че моят е впечатлил най-много специалистите, сред които и самият Ути Бъчваров.
Те ми върнаха тавата празна, аз пък си казах: „Нека им е било сладко!“ - доволна е Виолета. Тя призна, че при приготвянето е вложила голямо желание, старание и любов.
За първи път тук вкусва
гозбата лучено мляко
Приготвя се с мазнина, брашно, яйца, чеснов лук и кисело мляко.
Животът й я е научил, че ако не знае нещо за кулинарията, не се свени да пита други майсторки. Така е и до днес.
Бътовката припомни първите приготвени пълнени с ориз сарми като млада булка:
- Подготвих за яденето цяло кило ориз, с което да нахраня само четирима души. „Невясто, какво ще готвиш? С това ще нахраниш цяло село!“ - каза ми свекърът, като видя огромното количество. Като всеки млад човек бях неопитна, но с времето и практиката нещата се получават, убедена е Виолета.
Тя скоро ще налага
щурата туршия,
както я наричат местните.
- Доматите и чушките, откъснати от градината, зелето и чукундурът (червеното цвекло) се нареждат по специален начин в съда. После се заливат със саламура, приготвена от вода и морска сол. На 100 кила се слага 150 грама едра сол, която задължително трябва да се разтопи.
Лютеницата – любимата вкусотия на внука й Велизар, компотите от череши, праскови, сливи,
дренки,
грозде и от други плодове, са старателно подредени на полиците в избата и търпеливо чакат зимата.
- В живота си преживях щастливи и тъжни дни. Горда съм с внуците си Виктория и Велизар (За певицата Виктория в „Знаме“ сме ви разказвали нееднократно – бел. авт.) Те ме държат жива и крепят здравето ми.
Заварихте ме на почивка във Велинград и нямам търпение да се върна у дома. Виктория е студентка четвърти курс „Българска филология“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Другата й голяма любов, освен литературата, е
песента
Брат й Велизар, след Техническия университет в София, работи в „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.
Тежко преживях загубата на съпруга си преди 40 години. Останах с две малки деца. Много по-късно загубих и снаха си – майката на Виктория и Велизар. Сега сме заедно с баща им и гледаме напред, философски заключи бътовката. И обеща да меси още вкусни тутманици.
Че тутманикът е любимо ястие в селото, потвърди и Мария Кършева, секретар на местното читалище:
- Тестеното изделие е на почит в селото – каза тя. - Тутманикът се приготвя при обичая прощъпулник. Той се предлага накъсан на парчета, та
проходилото дете да тича бързо
Раздава се и при годежи, сватби, кръщенки, рождени дни и други празници. На Петровден задължително се приготвя печено пиле и тутманик. Сред бътовци е известна сентенцията: „Тутманикът манджа ли е? Овчар либе ли е?“, допълни шеговито Мария Кършева.
Пенка МИХАЙЛОВА
