Приключи 44-ото археологическо лято на плоската могила Юнаците край едноименното село. За втора поредна година научен ръководител на обекта е д-р Камен Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН. Зам.-ръководител в екипа и този сезон е Валери Петров от същия институт. Очакваха колеги, студенти от Софийския университет "Свети Климент Охридски" от Пловдивския "Паисий Хилендарски", археолози от Регионалния исторически музей в Пазарджик, както и доброволци по програмата на фондация "Балканско наследство".
За резултатите от разкопките разговаряме с д-р Камен Бояджиев.
- Д-р Бояджиев, какво бе за екипа лято 2023 г.?
- Успешно, със значими резултати. Нормален сезон с много горещници. През двата месеца разкопки (от 20 юли до 20 септември) съчетахме дейността си с Полевата археологическа школа на доброволци от фондация "Балканско наследство", която провеждаме от 2013 г. Приключихме и проучванията с временна консервация на сектори за зимния период. Доволен съм, че свършихме предварително набелязаните теми.
- Условно разделихте разкопките на два етапа.
- Така е. В първия етап (15 юли - 15 август) очакваха 12 доброволци от Австралия, САЩ, Словения и Канада, половината от тях идват на обекта за втора година, а канадецът не пропуска поредното археологическо лято на могилата. (За него "Знаме" вече писа - бел. авт.) Всички гости са впечатлени от селищната могила, каквато не може да се види в САЩ или в Австралия. Младите археолози се учат на полева археология, не само на терен. Те слушат лекции и получават напътствия за тези проучвания и изготвянето на задължителната документация. Прецизната ни работа помага студентите да се изградят като професионалисти.
Продължихме втория етап до 20 септември с финансовата подкрепа от 59 500 лева на Министерството на културата. Важно е в бъдеще средствата да се осигуряват така, че с колегите да планираме работата си в следващите редовни археологически разкопки напред.
- Проучвахте ли жилищни сгради, построени от древните хора преди хилядолетия?
- Допроучихме сграда от трети хоризонт от каменно-медната епоха (халколита). Изяснихме в детайли конструкцията й, техниката на изграждане в период преди повече от 6000 г. пр. Хр. Проучени са отделните помещения, последователно полаганите подови обмаски, съоръженията и подиума. Данните потвърждават високата култура и естестическото отношение към средата, в която са живели хората. Намерихме фрагментирани съдове върху пода на постройката, както и овъглени растителни останки. През епохата на халколита жителите са използвали различни видове пшеница, ечемик, леща, нахут, грозде, круши, ябълки, дрян, жълъди - доказателство за добре развито земеделие. Отглеждали са говеда, овце, кози, прасета. Практикували са и лов на диви животни. Добре са познавали околната среда, която обитават. Умеели са да преработват някои продукти - нещо, подобно на хляб. Тепърва ще се изследват ботаническите останки, за да се научи как древните хора са отглеждали растенията и как са ги съхранявали за зимата. Ще имаме информация и за архитектурните им възможности, за бита, за какво са използвани откритите керамични съдове. Но затова догодина.
Освен сградата, работихме и на участъци в по-долното ниво - четвърти хоризонт. Лека-полека слизаме в дълбочина към по-ранните пластове на могилата.
- Какво се случва в негативната структура, т. нар. голямата дупка?
- Досега сме разкрили малка част от нея, а дълбочината й стигна 9 метра. За предназнечението на голямата дупка има две хипотези - пристан на река Тополница и голямо съоръжение за вода - кладенец. Тази година навлязохме близо 3 метра дълбочина в стерилната основа на терена, в който е вкопана структурата. Там ясно се очертават вертикални стени, оформящи това място. Според мен, ситуацията все повече започва да прилича на съоръжение за добив на вода, макар да е доста нетипично с по-широк диаметър от представата ни за кладенец. Имаме и податки за облицоване на стените за хидроизолация. Предполага се, че при силни дъждове водата в река Тополница става кална и негодна за пиене. Затова при отбрана жителите в укрепеното селище се нуждаят от чиста питейна кладенчова вода. Това предположение не е сигурна финална интерпретация, но изглежда все по-вероятна.
Предстои до една-две години да приключим с проучване на структурата за окончателните резултати. Много по-малко вероятно е съоръжението да е пристан на река. Защото в дълбочината, до която сме стигнали, няма сигурна връзка към реката, по-скоро има затваряне на структурата. Въпросът за голямата дупка все още чака своя отговор.
- Копахте ли в откритото селище извън могилата?
- Там започнахме нов сондаж, южно от могилата. Проучвахме пластовете от ранната бронзова епоха. В тях открихме останки от две последователни жилища с огнища и погребение на новородено дете, чийто кости ще изследват антрополозите. Така придобиваме данни и за обитателите извън укрепената площ на селищната могила. Надяваме се догидина, живот и здраве, да продължим разкопките в сондажа в дълбочина с пластовете от халколита.
- Какви находки попълниха колекцията от артефакти от могилата?
- Доста интересни са. Две от тях са златни. ("Знаме" разказа за тях на сайта - бел. авт.) Едната е миниатюрна с размери 2 милиметра, втората е с по-ясна форма, с отвор в средата. Вероятно пластинката е била закачена или пришита към нещо друго. Намерени са близо една до друга при проучване на пласт в основата на последното селище от каменно-медната епоха, датирано към петото хилядолетие пр. Хр. Находките са по-късни от откритите преди няколко години - златна пластинка и златно мънисто, определено като най-старото злато в света. Макар и малки, те са интересни с контекста - сигурното място на произход, свързано с производството през далечното хилядолетие.
В мястото е логично да търсим и данни за най-ранната златна металургия на Балканите, Европа и света. Не можем да свържем находките с местни преработки, затова можем само да гадаем.
Колекцията от предмети допълниха керамични съдове, антропоморфни фигурки, изделия от висококачествен кремък, накити, изработени от мида спондилос, произхождаща от Егейското крайбрежие. Това свидетелства за търговските контакти на местните, че не са изолирана общност. Те са познавали суровините, които ги заобикалят и са ги използвали.
- Доц. Явор Бояджиев, Вашият баща, ръководи обекта цели 21 години. Имате ли неговата подкрепа сега?
- Благодаря на доц. Бояджиев, че посещаваше могилата в период, в който имахме нужда от опита и знанията му. Доволен съм, че с екипа продължаваме постигнатото досега на археологическия обект под неговото ръководство. Надявам се да съм оправдал доверието му като ръководител на проучванията на могилата Юнаците. С откритията си научно разказваме истории за хората, живели преди нас, за които няма писмени източници. За живота им научаваме от скритите под земята отпреди хилядолетия тайни.
Продължаваме да търсим началото на селището...
Пенка МИХАЙЛОВА
001: Общ поглед към селищна могила Юнаците.
002: Работен момент от полевата школа.
003: Останки от жилище от късния халколит (пето хилядолетие пр.Хр.) – части от стена, фрагментирани керамични съдове и овъглено зърно.
004: Керамична антропоморфна фигурка в жилище от късния халколит (пето хилядолетие пр.Хр.).
005: Кладенец в южната част на селищната могила.
