Купуват първите си дългокосмести кози, след като се запалват по кукерството
- Как стана така, че двама млади и добре образовани хора решиха да се отдадат на животновъдството?
- Всичко е наследствено. Баща ми и дядо ми – Върбан и Атанас Колчакови, са започнали с три крави, като постепенно са увеличавали животните си. Когато двамата с брат ми бяхме малки, едната от фермите им изгоря. Възстановиха я, а броят на млечните им крави достигна 100. Това наложи да обработват все повече земя, защото винаги сами са произвеждали храната за животните си. В един момент обаче липсата на работна ръка ги принуди да продадат всичките си крави. Продължиха само със земеделието.
Междувременно дядо ми остави фермата изцяло на грижите на баща ми. С проекти той закупи още трактори и ивентар, а ние пораснахме. Решихме, че тъй като семейството ни разполага с готова база за отглеждане на животни, не е лоша идея да продължим традицията.
- Първите си животни купувате, след като запалвате по кукерството.
- Точно така. Случи се преди 7 години. Най-напред закупихме два мъжки пръча от породата Калоферска дългокосместа коза. Два месеца по-късно добавихме и две женски. Уверихме се, че това е нашата порода и след още 5-6 месеца се сдобихме и с 20 бременни майки. Козите ни вече са 70, като стремежът ни е не толкова да ги увеличаваме, колкото да стават все по-хубави. Най-красивите оставяме за нас, останалите продаваме.
Това са животните за кукерските ни облекла – правим си нови костюми всяка година, вече имаме около осем. Представяме се с тези костюми на фестивали в различни краища на България, както и на участия в нашето село. Даваме и на приятели.
- Отглеждате още овце Ил дьо Франс и бикове от месодайни породи.
- Преди 7 години закупихме 3 овце, но видяхме, че млечното доене не е за нас, тъй като няма кой да дои животните. Затова минахме на месодайната порода Ил дьо Франс. Най-напред купихме 11 такива овце, които удвоихме на следващата година, а после те сами започнаха да се увеличават. Тази година внесохме от Франция 30 майки. В момента овцете ни са общо 200, но имаме много бременни майки, които очакваме да родят всеки момент. От тях засега не продаваме. Оставяме женските при нас за увеличаване на стадото, а мъжките отиват за разплод в други ферми.
Биковете пък ги купуваме малки – около 100-150 килограма. Угояваме ги цяло лято и през зимата ги продаваме на кланици. Те са кръстоски на месодайни породи. В момента имаме черни Абърдийни и синьо белгийски телета.
- Лесно ли се намират породисти животни у нас?
- Невинаги е лесно да намериш наистина качествени животни. Никой няма да си продаде най-хубавите от стадото. Но е препоръчително да се сдобиеш с възможно най-доброто, което можеш да намериш и да си позволиш. Аз лично имах късмета да закупя готово стадо. Предишният им собственик ги бе селектирал 13 години, но вече нямаше възможност да се грижи за тях.
- По-качествено ли е месото от породисти животни? Какво трябва да знаят потребителите?
- Да, по-качествено е. Освен това, ние сами си произвеждаме храната. Овцете ни ходят и на паша. Т. е. знаем с какво се хранят нашите животни. Знаем и с какво са пръскани житата, от които идва тази храна, и т. н.
- Като образовани и модерни млади хора, а и брат ти е ИТ специалист, смятате ли да ползвате изкуствен интелект във вашата ферма?
- В момента модернизираме фермата с подвижни хранителни ленти, силози, ярмомелки. Стараем се изцяло да механизираме стопанството си, за да не сме зависими от работната ръка.
- Липсата на работна ръка е сериозен проблем от години. Задълбочава ли се?
- Това е най-големият проблем. Ако имахме съвестни и достатъчно на брой работници да се грижат за животните ни, досега щяхме да сме ги удвоили и дори утроили.
- Разкажи за изложението в Разлог.
- Имаше участници от различни населени места и на различна възраст. Нашата ферма спечели 6 награди, отидохме с 13 животни. Пръчът ни Джони е първи в категория „Най-дълъг косъм“ (75 сантиметра). А останалите ни награди са второ място при козите над 1 година“ и 4 трети места в категориите “Пръчове над 3-годишна възраст“, “Коза над 3-годишна възраст“, “Коза над 2-годишна възраст“ и „Мъжко яре“. Пръчът Джони печели призови места на всяко изложение. Доста добре се представят и овцете Ил дьо Франс. Хората ги харесват, журито и оценяващите комисии – също. Биковете, понеже са големи животни, е трудно да се водят на изложби. А и те са кръстоски, не са чистопородни, не притежават сертификати. Ние участваме в много изложения – в Арбанаси, Сливен, Разлог и други. Обикновено не отказваме покани. Обичаме да показваме какво сме създали с времето.
- Говориш като човек, който определено се гордее с това, което прави.
- Така е. Животновъдството е свързано с много и тежка работа, но удовлетворението е голямо. Самият факт, че водим животните си по изложения, показваме ги и печелим първи места, е показателен за това колко се гордеем с тях.
- Ти си млад човек с младо семейство и малко дете. Може ли такъв човек да се издържа с животновъдство?
- Трябва внимателно да си изготви план. Да е много наясно какви са му възможностите и да не надхвърля бюджета, който си е определил. Винаги ще има по-хубави животни от твоите и не бива да се хвърляш да купуваш, без преди това да го обмислиш добре. Да си направи стъпките и бизнес плана и постепенно ще започне да печели. Не може без риск, но рискът трябва да е премерен. Искам да кажа на младите хора да следват мечтите си и да не се отказват прекалено лесно и прекалено бързо. С разум, труд и постоянство ще успеят със сигурност.
- Искаш ли малката Натали на свой ред да наследи семейния поминък?
- Ще се радвам, но ще я оставя сама да избере с какво иска да се занимава. Каквото и да реши, винаги ще я подкрепяме.
- Остава ли ви време за почивка? Как го прекарвате?
- Свободното ни време е малко. Обикновено ходим на лов, за риба, караме АТВ-та и мотори. Бях и общински съветник, надявам се да съм и в следващия мандат.
Мария ДЪБОВА
