/По идея на Р.К./
Днес е време за гласуване. А аз се сещам как във всички големи и по-малки градове, а вече и в села, присъждат ежегодно званието ,,Почетен гражданин”. Преди З4 години, помним, се присъждаха и званията ,,Герой на труда”, „заслужил”, „народен”, „образцов”, „първенец”, „отличник”... В навалицата се случваха фалшиви герои, отнемаха се присъдени звания и награди. Така например о бозе почившата артистка от пазарджишкия театър, царицата на епизодичните филмови роли - незабравимата Надя Тодорова, бе официално провъзгласена за заслужила артистка на НРБ. Докато колегите и познатите разберат, докато преглътнат закономерната завист, чакайки почерпка, от тогавашния Комитет за изкуство и култура пристигна спешна депеша до театъра, че званието на Надя Тодорова й е отнето. Била от „вражески произход”. Толкоз.
В демократичните времена официалните звания бяха отменени. Както пееше В. Висоцки в „Утринна гимнастика”, първи и последни вече нямаше, защото бягахме на място. Появиха се различни неофициалните звания. Незабравимият Ст. Д. бе удостоен от учениците си със званието „мастер”. Известният скулптор В. Р. бе обявен за „почетен мултак на републиката”. „Мултигруп” изчезна, но званието му остана.
Но пък най-висшето звание в родината – „наш човек”, никой не може да отмени. То битува и след влизането ни в ЕС и НАТО.
Тази година новообявеният почетен граждани на Пазарджик Н. И. сподели след удостояването, че повече би се радвал да го смятат за почтен, отколкото за почетен гражданин.
Но какво означава почтен човек и има ли такива между нас?
Този въпрос зададох на 33 пълнолетни граждани от Пазарджишка област.
Петима признаха откровено, че не знаят.
Двама магистрати се обидиха от въпроса и ме заплашиха със следствие и съд.
Учителка по литература на неопределена възраст изрецитира в движение: ,,Свестните у нас считат за луди”. И отмина.
На предизборна седянка един младок, вместо отговор на въпроса, ми заобяснява по какъв начин ще реши демографския проблем в общината. Начинът е известен от памтивека, затова от неудобство не го изслушах.
77-годишният бай Сталин от Крали Марко отговори, че по-почтен от него няма. Помолих го за селфи и го потупах по рамото.
Повечето анкетирани цитираха над сто синонима на думата почтен: отговорен, добродетелен, скромен, морален, етичен, приличен, точен, сериозен, толерантен и т.н. и т.н.
Най-много ми хареса отговора на 90-годишния В. М., който каза: „Честността и отговорността, ръка за ръка, правят почтеността.”
Някога, в не много далечното някога, един от малкото почтени интелектуалци, фамозният Р.Р., писа в органа на ЦК на БКП „Стършел”:
„Трудно е, дявол да го вземе,
да си почтен в днешното време”,
Вярно, трудно е, бай Радой, но си струва да бъдем почтени поне в предизборната надпревара. Нищо чудно на някои да им стане навик и след днешния 29 октомври.
Михаил ТОДОРОВ
П.П.: Идеята и вдъхновението за този текст ми дойде от госпожица Ренета Камберова, затова смятам за почтено да бъдат отпечатани нейните инициали най-отгоре. Благодаря!
М Т.
