На 20 октомври се навършиха 185 години от рождението на проф. Марин Дринов. По този повод на 19 и 20 октомври в Панагюрище се проведе научна сесия с богата програма от 22 научни съобщения доклади. Предлагаме на читателите текст на Георги Керкеняков, който направи детайлно проучване по темата през 2008 г. по повод 170-годишнината от рождението на проф. Дринов.
Дринови са стар род в Панагюрище. Неговата история го определя като като един от видните възрожденски родове в местната общност.
Известно е, че неговите корени са на преселници от с. Дриново, Западна Македония, дошли в Панагюрище през далечния 17-ти век. Те са част от голяма група семейства, част от която се заселват в югозападната част на кв. „Долна махала“, която и до днес се нарича „Дринча“. Самите Дринови се установяват във високата зона на кв.“Драгулин“ - в миналото „Каменград“.
По стародавна традиция, заварените тук коренни жители, приемат новодошлите в своята общонст, наричайки ги Дринови.
Новото фамилно име измества предишното Божкови
С Божков Марин Дринов се подписва през 1869 г. под първата си статия във в.“Время“, озаглавена „Страшни ли са за народността ни фанариотите и езуитите“.
Старото фамилно име е дадено от основоположник на рода с име Божко – пра-прародител. Той, най-вероятно, е живял в с. Дриново през 17 век. В местната именна система от това време, в познаните ни източници, не срещаме такова име. Новодошлите заселници не приемат новата си фамилия изведнъж. Тя не обхваща всички от този семейно-родов кръг. И до днес тук се срещат негови представители, именуващите се Божкови. Такъв е известният български график Стефан Божков, понастоящем живеещ в София с родова памет, свързана с Дринови.
Трансформацията на родовото име става постепенно. Тя преминава през
сключване на бракове с местните „левенти“
- войнуганското население на Панагюрище. Това може да се проследи по личните имена в рода, които през 19 в. вече са: Стоян, Марин, Делчо, Стайко, Стефан и т.н. Делчо е възприето от по-ранната вълна заселници от ямболското село Войника, установили се тук, според Василий Чолаков, към 1475 г.
Понастоящем ни е известна годината на раждане на Стоян Делчов Дринов – бащата на Марин Дринов и тя 1805-та. През 1810-та се ражда Марин Делчов Дринов – братът на Стоян и чичо на професор Дринов. Тези години са установени по писмени източници от 19 в. Традиционните семейни обичаии, спазвани тогава, предполагат бащата на двамата братя Делчо да е встъпил брак някъде около своята 20-годишнина. Така се установява, че е роден между 1775 – 1880 г.
Чичото Марин, на когото е кръстен проф. Марин Дринов, като църковен епитроп през 1859 г. взема
участие в първото празнуване на светите братя Кирил и Методий в града
За него научаваме от записките на Найден Дринов. Къщата му се намира в стародавния Драгулин/Каменград/, в подножието на въстаническата твърдина „Маньово бърдо“. Тя е най-старият, запазен архитектурен паметник в Панагюрище, от типа талпена къща, характерен за 17 в.
Според родовото изследване на проф. Чолов, син на чичото Марин Дринов, е Стайко Дринов, чието име срещаме в спомените на Никола Обретенов – син на баба Тонка, сподвижник на Левски и четник на Ботев. Него той заварва, през 1876 г., в големия цариградски затвор „Метерхане“, където е хвърлен от османската власт още през 1873 г.
Друг представител на рода, от това време, е Стефан Дринов – терзия,
шил под ръководството на Деян Белишки, в дните на бунта, въстанически униформи
Нямаме категорични данни за кръвна връзка с упоменатия в предходните редове Марин Делчев Дринов.
Като етап от приобщаването на Дринови към завареното тук население привеждаме още един момент. Той свързан с името на майката на проф. Дринов – Мария Найденова Дринова, произхождаща от Калояновия род. Това е родът на опълченеца Тодор Илиев Калоянов. Бащиното й име Найден обяснява даването на личното му име на един от синовете й.
Семейството на Стоян и Мария Дринови с много труд и лишения оглеждат многобройната си челяд. Те я възпитават в християнски добродетели и български дух. Тежките условия на живот довеждат до преждевременната смърт на две от децата – Делчо, най-големият син, починал като младеж и Тоша, напуснала този свят невръстна. За моралните устои във възпитанието на Дринови, намираме потвърждение в кн. „Духовен зрак“,1856 г. , Марин С. Калугеров, където сред имената на спомоществователите намираме имената на синовете Делчо и Марин Стоянови Дринови. Под бащиния взор, майчина грижа, в семейна задруга, с християнска вяра и нравствена добродетелност израстват Марин, Найден, Пейо, Нона, Ана, Варвара, Парашкева и втора Тоша.
През 1877 г. проф. Марин Дринов сключва
брак с Маргарита Ивановна Вилямс – внучка на английски благородник
В тяхното семейство се раждат три деца: Александър/1879/, Степан/1880/ и Мария /1884/. Степан е кръстен на своя български дядо Стоян. Неговите способности го определят като бъдещ продължител на научното дело на именития му баща. Почива при трагични обстоятелства на 12-годишна възраст. Тази загуба подкопава здравето на проф. Марин Дринов.
Александър Маринов Дринов завършва Юридическия факултет на Харковския университет. През 1907 г. сключва брак с Харитина, родена в с. Хвощевка, Орловска губерния. През същата година се преместват в Киев, където Александър започва работа като адвокат в Киевския губернски съд. Раждат им се 6 деца: Вера/1908/ и Степан/1909/ - починали невръстни, Антонина/1911/, Соня/1913/, Татяна/1917/ и Александър/1923/. През 1923 г. семейството заминава за гр. Ливни. Положението му е тежко – бащата Александър дълго време е без работа – унизително състояние за сина на проф. Марин Дринов.
За него работата като пазач в Ливнинскта поща е спасителен изход
Почива през 1937 г.
За Соня Александрова Дринова се знае , че има двама сина – единият бивш ректор на проектантски институт в Астрахан, а другият бивш началник на саратовския ГАИ.
За Антонина няма открита информация.
Внукът на проф. Марин Дринов – Александър Александрович/1923-2008/ завършва художествено училище, и след курс за младши офицери, от март 1942 г. до 1945 г. командва взвод автоматчици. Сражава се на Курската дъга и воюва за освобождението на Полша.
От 1946 г. до 2008 г. живее и работи в гр. Старий Оскол. Практикува най-различни професии – от бригадир в механичен завод до учител по трудово обучение и рисуване. Кавалер е на ордените „Отечествена война“ първа и втора степен. Награждаван е и с още много други бойни отличия и трудови награди, сред които медал „За трудова доблест“. Негови деца са Людмила/1949/ и Владимир/1962/. Семейни са и живеят със свойте деца в Русия.
Тежка участ има дъщерята
на проф. Марин Дринов – Мария /1884-1932/. Тя учи в Харковския университет. Омъжва се за Василий Сисецкий – офицер от армията на Деникин, загинал по време на Гражданската война. Остава вдовица с две невръстни деца: Маргарита /1913/, Татяна /1918/ и болната си майка Маргарита Ивановна Дринова. За да облекчат тяхното положение, приятели на проф. Марин Дринов, подготвят заминаването им за България. Пътуването се осуетява, поради тежкото състояние на Маргарита Ивановна, починала през 1922 г. и погребана в Киев. Семейството продължава да бедства и след продажбата на парцела, закупен в София от проф. Марин Дринов с цел завръщането му в България и построяване на къща. Парите бързо свършват и през 1932 г. Мария умира от глад. Погребана е в Киев.
Дъщерите на Мария Маринова Сисецкии се преместват да живеят в Москва. Маргарита е семейна но остава без деца.
На нея България дължи признателност
за предадените, чрез посолството ни в Киев, папка с документи, сред които поздравителен адрес от професорското тяло в Харковския университет до проф. Марин Дринов, много фотографии и други документи. Почива в Киев през 1994 г. Сестра й Татяна работи дълги години като главен счетоводител на строителна организация в Москва. Има дъщеря Евгения Слинкова /1946/, която онаследява професията на своята майка. След пенсионирането на Евгения двете се преместват в Киев. През 1995 г. Татяна почива. Евгения остава да живее в Киев със своята дъщеря и внук.
Съгласно проучените източници,
потомците
на братята Найден, Пейо и сестрите Нона, Ана, Варвара, Парашкева и Тоша живеят в различни краища на България. Най-много те са в Панагюрище: Игнатови, Паланкалиеви, Кесови, Пеневи, Варадинови, Кирчеви, Мечеви, Нейкови; в гр.Петрич – Карпарови; в гр. Велинград – Дринови; в гр. Пазарджик – Дундарови, Пърлеви, Гугуткови; в гр. Пловдив – Карпарови; в гр. Хасково – Кокотанекови, Тодорови; с. Искрец – Дринови; гр. София – Дринови, Карпарови.
Националното Възраждане отприщи творческата енергия на българите. Историята на Дриновия род е отражение на възходящия път на развитие. То поражда законна национална гордост и упование в способността ни да се обновяваме. Себепознаването ни като народ тръгва от изучаване родовата ни пренадлежност. Нека всеки от нас опознае своя род.
Георги КЕРКЕНЯКОВ
