Свиренето на цигулка ме прави щастлив - признава именитият юбиляр
ПАЗАРДЖИК. Моцартов концерт в зала „Маестро Георги Атанасов“ беляза 75-годишнината на проф. Ангел Станков – именит цигулар, диригент, музикален педагог, софиянец с баташки корени. Публиката се наслади на четири сонати за цигулка и пиано на Волфганг Амадеус Моцарт, изпълнени от юбиляра и талантливата млада пианиска и негова студентка Нона Кринчева. Музикалното събитие ще има своята премиера на 21 октомври в камерна зала „България“, организирана от Софийската филхармония, така че пазарджишката публика бе щастлива да види предпремиерата. "Ангел Станков е не само многообещаващ цигулар, той притежава и голяма чувствителност и благородство на характера, определящи истинския музикант", казва за него самият лорд Йехуди Менухин.
След концерта наша репортерка разговаря с проф. Ангел Станков.
- Професор Станков, честита 75-годишнина от рождението Ви. Как сте?
- Благодаря, добре се чувствам. Щом съм на крака на тази възраст, всичко е наред. Това хич не е малко. Прекрасно е, че живея и мога още малко да посвиря на цигулка.
- Как припознахте Пазарджик за предпремиерния си юбилеен концерт?
- За града Ви пазя чудесни спомени от мои минали изпълнения, за които получавах и награди. Радвам се, че отново гостувам тук, този път по специален повод, моята 75-годишнина. Благодаря на добрите ми приятели – семействата Албена и Пламен Хаджийски и Ира и Атанас Чолакови, които помогнаха музикалното събитие да се случи. С Атанас сме много близки по баташка линия, той е от героичния град. Наскоро, благодарение на него и на прекрасната му дъщеря – цигуларката Десислава Чолакова, посетих мястото на предците си.
По време на баташкото клане през 1876 г. прадядо ми е бил бебе и по случайност оцеляват той и майка му. Баща му е съсечен от башибозука. Фамилията Станкови е доста популярна в Батак. Там успях да се видя с братовчеди, някои от които работят в Историческия музей. Вълнуващи са срещите с близки хора, да си при корените си и българската история.
Най-трогателният и емоционален за мен момент бе отново да посетя старата църква „Света Неделя“, която пази спомена за стотици нещастни хорица, намерили смъртта си в Божия храм. Това, че те са обявени за мъченици, е повече от достойно. Батак е история. Съжалявам, че не мога по-често да се връщам при корените си, но никога не съм прекъсвал връзката с близките си там.
- На концерта свирихте музика на Моцарт. Какъв заряд носи тя?
- Обичам сонатите на гениалния композитор. Радвам се, че на пианото застана една от най-известните млади пианиски и бивша моя студентка Нора Кринчева. Тя разучи четирите произведения и ги изпълни перфектно.
Защо Моцарт ли? Защото той е писал музика, свързана със световната хармония. Днес, в нашия объркан свят, имаме нужда от хармония. От създадени 21 сонати за пиано и цигулка само една звучи минорно. Останалите са писани в мажор. Моцарт е чувствал, че човечеството се нуждае от повече светлина, защото във всички исторически времена има неща, затъмняващи слънчевия хоризонт. Да не говорим за войните и противопоставянето, от които страдат човеците.
Сонатите му са отражение на отделни периоди от неговия живот и творчество, но всичките носят зареждаща енергия за слушателя. Затова неслучайно научно е доказано, че произведенията на Моцарт са вид музикална терапия. Надявам се те да са докоснали и пазарджишката публика. Композиторът пише музиката си спонтанно, без почти никакви грешки, което е видно от притежаваните от мен фотокопия.
- Имате богата музикална кариера на цигулар, диригент и музикален педагог. Кое ги обединява?
- Любовта. Те са различни лица на музикалното изкуство. Свиренето на цигулка ме прави щастлив. Бил съм солист, камерен изпълнител и 20 години концертмайстор на Софийската филхармония, прославяйки българската музикална култура по света.
Догодина с моя приятел и колега Йосиф Радионов ще отбележим 50 години от нашето дуо, началото на което поставихме през 1974 година. С дуото сме обикаляли много държави, печелехме конкурси, правехме записи в Англия, Франция и на други места.
Диригентството също е част от музикалния ми живот.
Вълнуваща е и педагогическата ми кариера, особено при изпълненията на мои студенти. Тогава тръпката е по-силна от собствените ми изпълнение на концерти. Щастлив съм, че мои възпитаници свирят по целия свят – в Германия, Канада, двама от тях са в Лас Вегас и другаде. Всички те разнасят славата на българската цигулкова школа. Имах шансът да преподавам на студенти и в Северна Каролина, САЩ.
- Удостоен сте със званието „Член на Ордена на Британската империя“ от Нейно Величество Кралица Елизабет Втора. Какво се крие зад престижното звание?
- Връчи ми го през 2009 г. посланикът на Нейно Величество Елизабет Втора, придружено е от сертификат с подписа на кралицата. Заслугата ми е за популяризиране на британската музика в България и е по повод моята 60-годишнина. Учил съм в Англия и реших да организирам концерти с английска музика, неслушана досега у нас. Оценявам високо признанието на Елизабет Втора.
- Носител сте на множество награди. Сигурно това Ви ласкае?
- Отличията са признания за българската музикална култура и не ги приемам лично. Те са и за всички мои преподаватели, колеги, с които заедно за 100 години постигнахме страхотни успехи, съизмерими с европейското и световно ниво на музиката. Куп специалисти помагат на твореца да достига до определени върхове в кариерата си. Затова наградите са за всички тях.
- След премиерния концерт на 21 октомври какво друго Ви предстои?
- Нямам градиозни планове. Доволен съм, че преди да дойдем в Пазарджик имахме концерт за цигулка и виола на Йоханес Брамс с Видинската филхармония. Същият концерт ще звучи на пазарджишка сцена със съдействието на маестро Григор Паликаров, главен художествен ръководител на Пазарджишкия симфоничен оркестър.
Искам да сбъдна една моя голяма мечта – да организирам камерни концерти с мои бивши студенти, пръснати по света. Трудно ще е да се съберат, но не е невъзможно. С тях ще изпълняваме по-рядко чувани произведения. Приключих с педагогическата си практика в Софийското музикално училище, последният ученик от което вече е студент в Германия. Педагогическата ми дейност в Академията ще продължи още малко.
А искам да споделя за читателите на „Знаме” и една голяма радост в семейството ни. Господ ни дари с внучето Борис, вече на 3 годинки. Със съпругата Миглена имаме приятни занимания – да търчим след него и да му се радваме.
- Честито! Да е здрав и щастлив малкият Борис! А Вие какво си пожелавате за 75-ата годишнина?
- Само здраве. Нищо друго не е важно. Когато човек е здрав, всичко е наред. Ако може, нека да има повече спокойствие и мир в тревожното време, в което живеем. Това със сигурност ще се случи, ако слушаме повече Моцарт, ако ходим на кино, театър, концерти, изложби, ако четем повече книги. Тогава мога да кажа, че съм истински щастлив човек. Дано има повече слънчево бъдеще България.
„Знаме“ пожелава на проф. Ангел Станков здраве и все с музиката да радва хората. На добър час, маестро!
Пенка МИХАЙЛОВА
Ангел Станков завършва ДМА “Панчо Владигеров” при проф. Леон Суружон и проф. Владимир Аврамов. По препоръка на световноизвестния цигулар Руджеро Ричи специализира в Лондон при проф. Мануг Парикян, а по-късно при проф. Ифра Нийман.
Като солист, камерен изпълнител, концертмайстор на Софийска филхармония и диригент участва активно в музикалния живот у нас и представя българската музикална култура по всички краища на света.
Професор е в ДМА от 1996г., а след това заема и длъжостта заместник ректор.
Гостувал е в повечето европейски държави, както и в САЩ, Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур и Куба, като е свирил в най-престижните световни зали. Заедно с Йосиф Радионов е носител на редица престижни награди, между които “Златна лира” на Съюза на музикалните дейци в България, Диплом за високо изпълнителско майсторство от XII-ти Световен младежси фестивал в Москва, Наградата за изкуство на Екофорум за Мир, Наградата “Златно Перо”, Наградата за изкуство на дружество “Гражданин”, Наградата “100 години Бела Барток ”, Грамота за високи изпълнителски постижения на Министерство на културата, I-ва награда и Златен медал на I-ви международен конкурс по камерна музика в Осака ’93.
Реализирал е записи индивидуално и съвместно с Йосиф Радионов в цигулковото дуо Станков-Радионов за БНР, БНТ, Балкантон, БиБиСи – Лондон, Радио Хага, Радио Прага, руска и френска телевизия, Йомиури Телевижън, Радио NHK – Япония и др.
Като диригент Ангел Станков се развива под ръководството на Христо Иванов, Добрин Петков и Асен Найденов, но се учи и от редица други български и чужди майстори на палката. Дирижирал е множество оркестри, между които Националната филхармония на Украйна, симфоничните оркестри в Солун, Скопие и Ниш и Истанбулския камерен оркестър.
През 2003 г. Станков преподава цигулка в Училището по изкуства в Северна Каролина, САЩ, и прави редица успешни рецитали в страната. Канен е като член и председател на жури на международните конкурси HELEXPO и Общогръцкия конкурс за цигулари, както и на множество други местни и международни конкурси.
Ангел Станков е включен в изданието “Кой кой е в музиката” на Кеймбриджкия биографичен институт и в изданието “Кой кой е в България”, член е на Консултативния съвет за Източна Европа.
През 2009 г. е удостоен със званието "Член на Ордена на Британската империя" от Нейно Величество кралица Елизабет II за популяризиране на британската музика и култура в България.
През 2021 г. е носител на японския “Орден на Изгряващото слънце – Златни лъчи с лента“ за принос за развитието на двустранните японско-български отношения в областта на музиката и за насърчаването на взаимното разбирателство между Япония и България.
Носител е на наградата “Златен век” на Министерство на културата за 2018 г. Почетен гражданин на София.
